Замъкът на Афсол Фингел

- Наистина ли ме питаш това? Достатъчни бяха нелепите ти обвинения, че крием Афсол, за да се вижда с Елвира. - изрече Силиа. - И това ти е малко задето се разхождам с тази лилава коса сега.

- Крием Афсол, за да се вижда с Елвира? - учуди се Афсол. - Ще ми се... такава да беше ситуацията.

Силиа скръсти ръце.
- Милата ти, невероятна съпруга, твърдеше, че си на безлюдния остров, на който си почивах за кратко, когато те нямаше. Вярваше, че Сандреа няма да се върне с теб, а след тази ужасна новина, Елвира ще замине. - извъртя очи принцесата.

Афсол се насили да се засмее.
- Пред тъмница и мъчения, бих предпочел безлюден остров. - отвърна той.

Аша пристъпи към Афсол.
- Съжалявам, че прибързах със заключенията си. - изхлипа тя. - Моля ви, простете ми.

- Добре, добре, все едно. - въздъхна принцът.
Не желаеше тя да пристъпва по-напред. Син човек да се разхожда в бял халат беше нещо, което нямаше да излезе от съзнанието му скоро.
- Аша, може да помолиш Мели да ти помогне да се справиш с този... проблем.

- Как пък не! - изрече Силиа. - Мели е моя робиня и аз съм тази, която ще ѝ дава заповеди. Принцесата ще се справи с проблема си сама.
Принцесата се обърна към Елвира.
- Искаш ли да останеш тази вечер?

Елвира се усмихна. Аша съвсем щеше да превърти.
- С удоволствие. - изрече маркизата накрая.

Аша изхлипа. Тези двете щяха да я съсипят.
- Вие сте ужасна! - изрече тя срещу Силиа, когато я подминаваше.
Трябваше да измисли начин как да се отърве от този ужасен цвят. Трябваше да измисли и нещо, с което да накара тази нещастница да си плати за това.

Елвира се учуди и се обърна към Афсол.
- Наистина ли ще ѝ позволиш да говори така на сестра ти?

Афсол тежко въздъхна.
- Ще ме подлудите. - изрече той и се обърна към Сандреа. - Моля ти се, помогни ми да ида в стаята си.

Сандреа се засмя.
- Разбира се, дядо. Бастун да потърся ли?

- Да, за да ти нашаря задника с него. - въздъхна Афсол.
Двамата се отправиха към стаята на принца и той облекчено въздъхна, когато легна в леглото си. Сандреа му даде едно шишенце с отвара за сън и Афсол го изпи.
- Дано не сънувам кошмари. Те двете наистина ще ме побъркат.
Принцът започна да се унася и скоро след това заспа.

Силиа наля в две чаши уиски за себе си и Елвира. Даде другата чаша на жената и двете вдигнаха наздравица.

- Това, което си сторила с тази дрипла беше невероятно! Дано започне да си знае мястото. - засмя се Елвира и отпи от чашата си.
Двете със Силиа останаха във всекидневната, за да си говорят.

Силас свърши в Ейда и се усмихна широко. Знаеше колко много го мрази тази идиотка, затова бе решил да пробва афродизиака върху нея. Това, което стори с нея беше просто чудесно. Проклетницата се държеше като същинска мръсница в леглото и от доста време не се беше чувствал толкова доволен.
- Това нещо ще свърши чудеса с този тъпак Афсол, когато му го дадем. - изрече Силас и започна да се облича.

Ейда беше разочарована, че Силас я остави толкова бързо. Вътрешно се мразеше, но тялото ѝ беше възбудено и копнееше за още ласки. Жената знаеше, че трябва да предупреди някого за това, което тези двамата бяха намислили. Кучката Аша не трябваше да получава онова, което иска.

След като се облече, Силас излезе от стаята на Ейда. Трябваше да намери Аша и да ѝ съобщи добрата новина. Той влезе в стаята ѝ.
- Е, планът ти ще успее. - усмихна се той. - Афродизиакът свърши чудеса с Ейда.

Аша се намуси и скръсти ръце.
- Трябва ли да ме интересува? - изрече тя.

Силас сви рамене.
- Мислех, че искаш да знаеш дали планът ти ще успее. - отвърна принцът. - Трябва да намерим подходящ момент и да му дадем алкохол примесен с афродизиака. Ще бъде твой за нула време.