Замъкът на Афсол Фингел

На Афсол не му трябваше втора покана. Той се върна в леглото и се намърда между краката на Аша. Той погали лицето ѝ и бегло ѝ се усмихна.
- Ще те заболи. - изрече той. - Кажи ми когато се чувстваш готова и ще започна да се движа.

Аша кимна. Сърцето на принцесата биеше силно, но тялото ѝ беше подготвено за това, което трябваше да се случи. Афсол проникна в нея и тя стисна очи. След миг усети как нещо в нея се разкъсва и изстена от болка. Сълзи потекоха по слепоочията ѝ.

Афсол целуна слепоочията на Аша. Тялото му крещеше за освобождение, но ако решеше да го направи сега, щеше да нарани ненужно момичето.
- Не се притеснявай. - изрече той и целуна устните ѝ. - Кажи когато си готова.

Аша постепенно се успокои. Болката намаля значително.
- Мисля, че съм готова. - изрече тя и надигна глава, за да целуне Афсол.

Афсол кимна и започна да се движи в нея с умерени тласъци. Това го побъркваше, тялото му искаше нещо много по-различно, но нямаше как да ѝ го даде. Тя бе новобранка, не желаеше да я наранява ненужно. Той сключи ръце в нейните и не спираше да обсипва врата ѝ с целувки.

Аша стенеше и се извиваше под тялото на Афсол. Не знаеше дали е заради афродизиака, но това ѝ се струваше много приятно. След като се увереше, че е забременяла от Афсол, щеше да пробва тези неща и със Силас.

Афсол забърза малко темпото си. Беше му вече много трудно да се владее. Той обсипваше тялото на Аша с целувки и усети как тя се стяга около него. Гърбът ѝ се изви и тя започна да трепери. Изруга в ума си и още преди тя да се осъзнае напълно, принцът свърши в нея.

Аша не бе напълно сигурна какво ѝ се случи, но преди да разбере какво става усети как семето на Афсол се излива в нея. Тя се усмихна самодоволно и прокара ръка през косата на Афсол. В очите ѝ заиграха похотливи пламъчета.
- Кратка почивка и да пробваме отново? - попита тя е недоволно изстена, когато Афсол излезе от нея.

- Кратка почивка и ще пробваме отново. - усмихна се той, след което целуна устните ѝ.
Не можеше да мисли за други неща, освен за тялото на жената в леглото си. Колко още неща можеше да ѝ покаже...

Силас обикаляше нервно из стаята си. Беше бесен. Вместо той да е в леглото с Аша, той бе тук. Вместо той да ѝ беше отнел девствеността, друг го стори. Искаше му се да отиде в спалнята на Афсол и да го убие. Само като си ги представеше двамата, гневът му се засилваше. Аша си беше негова, само негова! Той трябваше да е първият мъж в живота ѝ, не някакъв загубеняк. Принцът пресуши поредната чаша с уиски и я тръшна върху масата. Щеше да си отмъсти! Не беше сигурен как, но щеше да го направи. Афсол стократно щеше да съжалява, че си беше позволил да чука неговата жена!

Афсол се събуди с известно главоболие. Беше прекалил с алкохола явно. Той опита да отмести ръка и осъзна, че се е оплел в нечия коса. Първоначално му се стори, че е Елвира, но бързо отхвърли тази мисъл. Нейната коса бе къдрава, пък и тя нямаше да го пожелае докато бе женен за Аша. Аша? Той обърна спящата жена до себе си и очите му се разшириха от ужас. Принцесата бе до него, чисто гола. Той се огледа и ядно въздъхна, когато осъзна, че също е гол.
- Какви сме ги свършили снощи? - тихо изрече и стана от леглото.
Забеляза размазаното петно кръв върху чаршафа и изсумтя. Какви ги беше свършил, по дяволите?! Той побърза да облече дрехите си и се замисли как да постъпи.

Усетила суматоха около себе си, Аша се събуди. Принцесата изстена тихо и разтърка очи, когато видя Афсол да стои пред леглото.
- Добро утро! - сънено изрече принцесата и се усмихна. - Успяхте ли да се наспите?

Афсол се ощипа. Трябваше да бъде сън, това не можеше да е истина. За съжаление обаче, беше.
- Ние... - започна той. - Какво се случи снощи?

Аша се престори на учудена. Разбира се, нямаше никакъв шанс да му каже истината.
- Не помните ли? - учудено попита принцесата.

Афсол отрицателно поклати глава.
- Помня, че пихме по малко. - отвърна Афсол. - Как се стигна до тук?

Аша въздъхна и се усмихна.
- Не съм сигурна, че и аз разбирам нещата съвсем. Просто едното доведе до другото, предполагам. - отвърна принцесата. - Нима се тревожите, че сте ме наранил? Нищо подобно, уверявам ви.

Афсол си пое дъх. Поне не я беше насилил да стори нещо против волята си. Не трябваше да пие, изобщо не трябваше да го прави.
- Дори не мога да си обясня как. - отвърна той.

Аша въздъхна.
- Вижте, аз съм ваша съпруга. Може и да е фиктивен брак, но това е част от задължението ми. - отвърна принцесата. - Беше прекрасно, нищо лошо не е станало. - сви рамене принцесата.

- Радвам се, че си се забавлявала, но никак не ми харесва, че не помня нищо от тази нощ. - изрече Афсол. - Това не трябваше да се случва.

Аша тъжно въздъхна и сведе глава.
- Знам защо се притеснявате. Не се тревожете, няма гаранция, че съм бременна. - изрече принцесата и се изправи от мястото си.
Тя облече нощницата си обратно и хвана ръката на Афсол.
- Не се тревожете, моля ви. - изрече тя. - Всичко е наред.

На Аша ѝ беше лесно. Тя нямаше реална причина да се тревожи. Той обаче имаше. Елвира и Силиа щяха да го убият, когато научат. Отношенията му с Елвира и без това се държаха на косъм, сега щеше да я изгуби съвсем.
- Имам нужда да помисля. - отвърна Афсол.

Аша въздъхна.
- Не разбирам от какво се притснявате. - изрече принцесата. - Спахте със съпругата си, не виждам лошо в това. Нали това правят женените двойки?

Афсол разтърка чело с ръка. Това беше ужасно. Щеше му се земята просто да се отвори и да го погълне.
- Нека не го коментираме повече. - изрече Афсол.
Трябваше да намери Силиа и да ѝ сподели, не знаеше какво да направи.

Аша се засмя след като Афсол излезе от стаята си.
- Дано съм забременяла. - изрече тихо тя и излезе от стаята на принца, сетне влезе в своята. Трябваше да се облече.

Афсол влетя в библиотеката и завари Силиа да разглежда някакви документи. Той затвори вратата след себе си и я заключи.
- Моля ти се, убий ме. - изрече той на ефоски.