Замъкът на Афсол Фингел

Силиа се засмя.
- О, не, даже напротив. Не мисля, че ме харесва особено. - продължи да се смее принцесата. - Ако трябва да бъда честна, обича Крис повече от мен. Вероятно и Опал ще стори същото, ако някога го срещне.

Сандреа сви рамене.
- И тримата ще имате особен вкус, но какво да се прави. - отвърна принцът. - Да отиваме да вечеряме.

Силиа кимна. Не разбираше защо Сандреа се бе изказал по този начин. Той не харесваше Крисчън? Двамата излязоха и тръгнаха по коридора към трапезарията.

Ейда забеляза, че Силиа и Сандреа излизат от библиотеката и излезе веднага от стаята си. Жената с бързи крачки тръгна към стълбището и спря за миг. Усмихна се на двамата, които вървяха към нея, сетне стъпи в олиото. Подхлъзна се и падна надолу. Слава богу, бе седнала и натърти дупето и кръста си. Изсъска от болка и внимателно започна да разтрива кръста си. Стана по-добре от очакваното.

Сандреа се втурна към стълбите и осъзна, че са хлъзгави.
- Внимавай, хлъзгаво е. - извика той към Силиа и видя, че тя остана на мястото си. - Робите явно не са изчистили добре.
Той се приближи до Ейда и ѝ помогна да се изправи.
- Добре ли се чувствате?

Ейда кимна. Болеше я, но не беше толкова лошо, колкото можеше да е. До няколко дни щеше за ѝ мине.

Силиа внимателно слезе по стълбите.
- Ще ви заведа при Мели. Може да ви няма нищо, но сигурно ви боли. Ще ви направи мехлем и ще се оправите.
Силиа тръгна заедно с Ейда да намери Мели.

Сандреа отиде да намери робите на Афсол. Трябваше да им каже да почистят пода отново, явно не си бяха свършили добре работата.

Лицето на Аша бе почервеняло от яд. Тази проклета кучка Ейда ѝ провали плана. Нямаше представа дали го бе направила нарочно, но хубаво щеше да я накаже, задето се меси, където не ѝ е работа.

След като се прибра от замъка на Клара, Силиа реши да изкъпе Хектор. Разбира се, докато го правеше, котаракът не спираше да я дере където свари. Накрая принцесата спечели битката и реши да отреже ноктите на котарака. Тя го взе в ръце и с едни клещи започна да реже ноктите му, което никак не му се хареса. Той съскаше срещу нея и я нападаше, когато имаше възможност.
- Съжалявам, Хекторе, но така трябва. - въздъхна Силиа. - Ти си опасен, за здравето ми си опасен и за горката Опал.
Хектор още повече започна да съска, но остави Силиа да си свърши работата. След като свърши с това, Силиа пусна Хектор. Котаракът удари спящата Опал с лапа, събуждайки я и скочи върху гардероба на принцесата.

Аша бе затворила Ейда в стаята си. Беше време да я накаже. Принцесата държеше шибалка в ръката си, а другата жена бе коленичила на пода.
- Събличай си роклята, тъпа кучко. - изсъска Аша.

Ейда преглътна и с треперещи ръце съблече горницата на роклята си. Кога щеше да се отърве от тези нещастници?

Аша злорадо се усмихна и стисна по-силно шибалката.
- Много ми е интересно да узная защо реши да помагаш на Силиа. Тя трябваше да се подхлъзне на стълбите, не ти.

Ейда поклати глава. Нямаше възможност да напише нищо, тъй като нямаше пергамент наоколо.

- Нима намекваш, че не е било нарочно? - присви очи Аша. - Ти сериозно ли мислиш, че ти вярвам?

Ейда кимна веднъж за да, сетне поклати глава. Добре осъзнаваше, че проклетата принцеса не ѝ вярва. Дори и да беше казала истината, тази пак нямаше да ѝ повярва само и само да има повод да я тормози.

Аша въздъхна.
- Това няма значение, кучко. Не ме интересува как си го направила. Ще си платиш каквото и да се е случило. - изсъска принцесата.
Тя замахна с шибалката и удари Ейда в рамото. Гледаше да не я удря в лицето, че трудно щяха да обяснят случилото се.

Ейда скимтеше от болка, а сълзи се стичаха от очите ѝ. Тя се преви напред. Надяваше се тази да се измори по-бързо.

Аша влагаше още повече сила в ударите си. Гърбът на Ейда скоро бе покрит с червени ивици, някои от които кървяха леко.
- Явно никога няма да се научиш да си знаеш мястото, тъпа курво. - извика Аша на милбърнски. - Това, че някога бе курвата на Силас няма да те спаси. Даже напротив. Точно заради това заслужаваш да умреш най-много!

Ейда изсумтя. Как само ѝ се искаше да може да върне времето назад и да отхвърли предложението на Силас за среща, когато се запознаха. Мразеше себе си, че си бе позволила да се влюби в този изрод. Знаеше, че той никога няма да я избере, но тайно се надяваше, че ще идва при нея по-често и няма да обръща внимание на жената до себе си. Тогава тя нямаше никаква представа, че Силас вече е бил влюбен в Аша. Изобщо не ги разбираше тия двамата изроди, но и не опитваше.