Замъкът на Афсол Фингел

Силиа остави документите за секунда и вдигна глава към брат си. Изглеждаше притеснен.
- Какво е станало, батко? - попита тя също на ефоски. Той явно не желаеше някой да узнае за какво говореха.

Афсол въздъхна.
- Аз пих снощи. - започна принцът. - Когато се събудих, Аша беше до мен.

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Тя леко се изсмя.
- И? Просто е заспала до теб, какво толкова?

- Ще ми се да беше това, Сил. - въздъхна Афсол. - Бяхме голи. Не помня какво е станало, но съм спал с нея.

Силиа бавно затвори очи. Тя гневно погледна брат си.
- Ти полудя ли? - извика тя. - Казахме ти да не пиеш алкохол. Абсолютно нищо ли не помниш?

Афсол поклати глава.
- Не. Аша беше в библиотеката, пихме по малко и после... нищо. - отвърна Афсол. - Честно казано, не знам какво да правя.

Силиа ядно изсумтя.
- Брой си дните. - изсъска тя. - По един или друг начин, Елвира ще научи. Ей тогава ще видиш.
Силиа скръсти ръце. Изобщо не желаеше да комуникира с онази идиотка, но трябваше.
- Ще ти спася задника, не се тревожи. - изрече тя накрая. - Ще си позволя да говоря с прекрасната ти съпруга и някак ще ѝ дам отвара. Дано не оплескаш нещата и тая вечер.

- Не ми се мисли какво ще ми чуят ушите, когато Елвира научи. - въздъхна Афсол.

- Тя дано ти откъсне главата, напълно заслужено ще си е. - изсумтя принцесата. - Лекомисленото ти поведение ще я нарани още повече.
Силиа бръкна в едно от чекмеджетата. Там Афсол държеше ключа за секцията с алкохола. Тя отиде до нея и я заключи.
- Ще се уверя повече да не пиеш. - изрече принцесата и взе ключа със себе си. - Защо трябва всичко да проваляш? Ожени се за тази жена, дори не знаем защо, сега и спа с нея.
Нямаше какво повече да му каже. Трябваше да отиде да накара Мели да приготви отвари против забременяване. Трябваше и да каже на Елвира преди онази тъпачка Аша да го стори. Афсол не посмя да ѝ каже, че ще се жени, надали щеше да посмее да ѝ каже, че е бил с Аша.

Силиа бе приготвила бисквити и бе сварила отварите против забременяване на чай. И тя щеше да изпие една без да има реална нужда, за да не се усъмни в нещо проклетницата. Принцесата я очакваше да дойде във всекидневната.

Аша се зачуди на поканата за чай от Силиа. Не разбираше какво ѝ бе станало на тази. Тя отиде във всекидневната и се усмихна.
- По какъв повод ме каните? - попита Аша.

Силиа въздъхна.
- За добро или лошо, ще трябва да живеем заедно известно време. - отвърна принцесата. Искаше да ѝ избоде очите, но нямаше да го стори. - Не мисля, че е добре за Афсол постоянно да се караме.

Аша широко се усмихна. Имаше ли смисъл да крие това, което стана?
- Може да не ви се налага да чакате дълго. - изрече Аша.

Силиа знаеше за какво намеква нещастницата, но се престори на учудена.
- Какво говориш?

Аша продължи да се усмихва. Учудването на Силиа изглеждаше пресилено, нямаше как да не знае вече. Тя реши да играе по свирката ѝ.
- Ами аз и принц Афсол... - тя се изчерви. - Бяхме заедно снощи.

Силиа разшири очи от изненада.
- Били сте заедно? - възкликна тя. - Как така?

Усмивката на Аша изчезна.
- Той пи алкохол. Не помни нищо. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Не съм съвсем сигурна, че знаеше какво прави.

Силиа въздъхна. Не биваше да показва гнева си.
- Извинявай, Аша, ще ти прозвучи много обидно, но няма как да не те питам. - изрече Силиа и отпи от чая си. - Ти възползва ли се от това?

На Аша ѝ се прииска да я зашлеви.
- Не. - поклати глава принцесата. - Правих му компания. Разказвахме си разни неща.
Тя отпи още от чая.
- Не съм сигурна какво стана точно. За мен всичко е толкова ново. - изрече тя и тъжно погледна ръцете си. - Той се оплакваше от живота си. Мисля, че алкохолът ни отпусна и някак се отдадохме един на друг. Много ми харесваше да ме докосва. Беше толкова... - тя дълбоко си пое дъх. - Прекрасно.

На Силиа ѝ стана неудобно да слуша това. Не искаше да знае детайли. Тя въздъхна. Явно Афсол просто се е поддал на нещо.
- Това нямах нужда да го знам. - засмя се принцесата. - Не съм особено сигурна какво да кажа.

- Няма нужда да казвате нищо. - изрече Аша. - Питате ме, отговарям.
Аша отпи още от чая си. Беше хубав.
- Добър е. От какво е?

"Разбира се. Все пак си мислиш, че вече ни държиш в ръцете си.", ядно си помисли Силиа.
- Букет от разни билки. Мели е много добра в приготвянето на подобни неща. - изрече Силиа и допи своя. - Един от любимите ми вкусове.

Аша въздъхна.
- Мели е от чудесна помощ за вас. - изрече принцесата. - Силас ми каза какво е станало с горката Ейда вчера. Робинята ви добре се е погрижила за нея.

Силиа кимна.
- Изкарах голям късмет, че купих Мели. - усмихна се принцесата. - Тя е добро момиче, жалко че така се стече животът ѝ.
Силиа видя, че Аша има само глътка останала и се усмихна. Беше изпила достатъчно количество от отварата. Нямаше да забременее. Тя погледна към часовника на стената и въздъхна.
- Трябва да вървя в парфюмерията. Стоката ще дойде скоро. - изрече Силиа и стана от стола си. - Този разговор, макар и неловък, беше хубав. Дано имаме повече такива в бъдеще.
Принцесата пожела лек ден на Аша и тръгна към замъка на Елвира. Трябваше да ѝ разкаже какво се бе случило.

Аша ядно въздъхна. Изобщо не желаеше да се сприятелява с тази проклетница. Беше сигурна, че иска да знае какво бе станало, за да я обсъждат с онази никаквица Елвира. Жената допи чая си и се усмихна.
- Е, вие току-що изгубихте. Може би вече съм бременна и нямам търпение да се прибера. - изрече принцесата.