Замъкът на Афсол Фингел

Аша извъртя очи.
- Да, направо. Все още не мога да сваля тази боя от себе си. Къпя се по три пъти на ден и се сваля много бавно. - изсумтя принцесата. - Само да се оправи този проблем, онази ще види.

Силас въздъхна.
- Трябва да внимаваш, достатъчно си навлече гнева ѝ. Знам, че не ти дава мира, но прекрати това. Афсол вече е тук, трябва да спреш. - изрече принцът.
Той се чудеше дали да не даде от тоя афродизиак и на Силиа. Отдавна беше забелязал, че тя има страхотно тяло, а дългите ѝ крака го съблазняваха доста.

Аша изсумтя. Тази проклетница Силиа щеше да види. Аша щеше да бъде последната, която щеше да се смее.
- Ще спра, след като направя още нещо.

Силас въздъхна.
- По-добре внимавай. Ако я засегнеш твърде много, надали някой ще може да те отърве. - отвърна принцът и я целуна по челото, макар и да не му се искаше особено.
Той излезе от стаята ѝ и се зачуди дали да не навести Ейда още веднъж. Реши да не го прави, нещастницата не го заслужаваше.

Натаниел разбра, че Афсол е бил намерен и дойде да го посети. Трябваше да разбере какво се беше случило по време на мисията. Робинята на Афсол го отведе до стаята му и той влезе вътре.
- Радвам се, че поне си жив. - изрече той и седна на стола до писалището. - Ще ми кажеш ли какво стана?

Афсол въздъхна.
- Цялата мисия беше капан. - изрече той. - Целта изобщо не беше истинска. Група хора са измислили този човек и един го е поръчал.

Очите на Натаниел се разшириха от изненада.
- Това... Как е възможно? - попита наемният убиец.

- Не съм сигурен. Когато отидох на уреченото място, нямаше нищо подозрително. Дойде поръчителят и всички скочиха срещу мен. - отвърна Афсол. - Не мисля, че атаката е била насочена към Братството. Можело е да бъде всеки един наемник, от всяка една организация.

- Искали са да им кажеш за кого работиш? - учуди се Натаниел. - Възможно ли е да са изпратили поръчката си и на други организации, надявайки се да заловят още наемници?

- Може. - отвърна Афсол. - Аз паднах в капана им, Сандреа не успя да убие всичките. Трябва да внимавате повече там, Натаниел.

Натаниел въздъхна.
- Това е доста притеснително, признавам. Ако не можем да изпълняваме поръчки, Братството ще се разпадне. - изрече Натаниел. - Няма да те питам дали си разказал нещо, знам че не си.

Афсол поклати глава.
- Не съм, затова и ме нямаше толкова дълго. - изрече той. - Алфред трябва внимателно да проучи тези, които възложиха мисията. Може да са хора на краля, които да опитат да затрият организациите. Пазете се, надали скоро ще дойда отново.

Натаниел кимна.
- Добре. Бързо възстановяване. - изрече мъжът и реши да си върви. Нямаше повече работа на това място.

Силиа беше в стаята си и се опитваше да чете книга на светлината от фенера си. Хектор обаче не спираше да гъделичка и хапе пръстите на краката ѝ.
- Хекторе, ти полудя ли? Фетиш към крака ли имаш? - извика принцесата и остави книгата настрани.
Опал спеше до принцесата и Хектор реши да скочи отгоре ѝ. Малката котка се стресна и започна да съска срещу котарака.
- Да му се не види на Сандреа с котките му. - въздъхна принцесата.
Тя грабна Хектор и го държеше така, сякаш държеше бебе в ръката си. Котаракът мяташе недоволно опашката си.
- Не се прави така! - смъмри го принцесата и Хектор я докосна с лапичка по брадичката, сетне я удари по нея. Силиа извъртя очи и пусна котарака. - Ужасен си.
Хектор измяука доволно и удари с лапа горката Опал, сетне остана да лежи върху скута на Силиа. Там му беше мястото и малката напаст трябваше да знае това.

Боята от тялото на Аша се изчисти и принцесата бе доволна. Въпреки това обаче, нямаше намерение да остави нещата така! Силиа щеше да си плати за този ужасен номер, който ѝ погоди. Жената реши да изсипе олио върху мокрия вече под. Така нямаше да личи, че нещо се е случвало с него. Тя стоеше на терасата, от която щеше да види евентуално как Силиа пада надолу по стълбите. Надяваше се проклетницата да си счупи врата и да се отърве от нея най-сетне.

Ейда бе разбрала ужасното намерение на Аша, но нямаше как да предупреди Силиа или когото и да е в този момент. Тя щеше да се жертва, за да не пострада ненужно Силиа. Жената бе открехнала вратата си и наблюдаваше кога Силиа ще излезе от всекидневната. В главата ѝ се въртеше идеята уж да бърза към стълбите и да се хлъзне. Надяваше се само да не падне лошо, не искаше да си счупи нещо.

Силиа бе решила да ходи на работа за максимум два часа. Искаше да се увери, че Афсол се подобрява и Аша стои далеч от него. Принцесата прекарваше част от времето си в библиотеката, четейки книги. Бе спряла и да обръща внимание на Сандреа и котките си, които решиха, че е добра идея да изпотрошат помещението.

Сандреа се удивляваше на спокойствието на Силиа. Тя беше в същата стая, в която се разиграваше грандиозният хаос - котките съскаха една срещу друга, гонеха се, биеха се и събаряха какво ли не. След поредната стъклена бутилка, която бе счупена, Сандреа не издържа.
- Госпожице, тук ли си? - извика той към сестра си. - Тия котки са невъзможни.

Силиа вдигна поглед от книгата си и погледна брат си изпод вежди.
- Съжалявам, господине, но ти беше този, който реши, че е добра идея да донесе още една котка. Сякаш не помниш как се държеше Хектор с горката Ливи. - отвърна принцесата и погледна към Хектор, който бе захапал горката Опал за врата.

Сандреа въздъхна и взе Хектор в ръцете си, сетне тръгна към вратата. Разбрал какво се случва, котаракът започна да буйства в ръцете на принца. Издра го където можеше и успя да се измъкне, сетне скочи върху бюрото и се настани върху книгата, която Силиа четеше.
- Заклевам се, този котарак е твърде умен. - засмя се Сандреа. - Разбра, че ще го отделя от теб и ме нападна. Обича те.