Замъкът на Афсол Фингел

Аша налага проклетницата още малко, сетне захвърли шибалката на земята. Дишаше тежко и седна на леглото.
- Така ти се пада, долна курво. - изсумтя принцесата. - Ставай и се махай от стаята ми преди да съм решила да удължа наказанието ти!

Ейда се изправи от земята и закопча обратно горницата на роклята си, сетне излезе от стаята на Аша. Зарадва се, че не срещна никого по коридора, нямаше да може да обясни случилото се. Тя отвори вратата на стаята си и влезе вътре.

Силас бе чакал Ейда в стаята ѝ. Търпението му обаче се беше изпарило. Той хвана Ейда за косата, сетне я обърна към себе си и я зашлеви.
- Къде се мотаеш след вечеря, кучко? - изсъска той.

Ейда тежко въздъхна. Разбира се, този също нямаше да пропусне да я тормози. Тя гневно изписа в тефтера си, че е била при Аша.

Силас злорадо се усмихна.
- Е, ще си платиш задето си я ядосала. - изрече той.
Той тръшна Ейда върху леглото и я затисна с тялото си. Разкъса предницата на роклята ѝ, след което грубо захапа едната ѝ гърда.

Ейда изскимтя и опита да отмести Силас от себе си.

Силас прекрати заниманието си, но сега бе стиснал с ръка другата гърда на Ейда.
- Отблъскваш ласките ми, така ли? - изрече той. - Искаш ли още малко от онзи афродизиак? Имам достатъчно, мога да си позволя да се забавлявам.
Принцът се изправи от Ейда и смъкна колана си, сетне завърза ръцете ѝ. Разкъса каквото можеше да разкъса от роклята ѝ, сетне разкъса и бельото ѝ.
- Изобщо не ми пука дали искаш това или не. - изсъска той, докато събличаше дрехите си. - Не ми и пука колко ще те боли.
Силас грубо раздели краката на Ейда, сетне грубо проникна в нея и започна да се движи с бързи и груби тласъци.

Ейда изхлипа. Силно се надяваше някой да разбере за плановете на тези двамата и да ги убие. Те това заслужаваха.

След още няколко тласъка, Силас свърши в Ейда. Той се усмихна, когато я погледна.
- Не се прави сякаш не ти харесва, проклетнице. Много добре знам каква беше преди да се опиташ да ми съсипеш живота. - изрече той и освободи ръцете на Ейда.
Облече дрехите си и се обърна към нея.
- Много внимавай как се държиш с Аша, иначе още ще има да страдаш. - изрече той и излезе от стаята на кучката.

Ейда се изправи и отиде в банята. Трябваше да се изкъпе и облекчи раните си.

Ейда бе разбрала, че днес Аша и Силас ще упоят горкия принц Афсол. Жената трябваше да предупреди някого и реши това да бъде принцеса Силиа. Тя написа една бележка и влезе в стаята на принцесата, остави бележката и излезе. Надяваше се гневът на Силиа да убие двамата изроди.

Аша подправи любимото уиски на Афсол. Принцът се чувстваше по-добре, снощи си бе позволил малко алкохол. Разбира се, робинята на Силиа бе права като каза, че може да се замае и да не помни. На сутринта, Афсол отричаше да е консумирал каквото и да е. Аша бе доволна, тази вечер щеше да му даде да пийне още. Силас имаше задачата да следи проклетата Ейда, тъй като двамата я хванаха да подслушва, но се престориха, че не са. Силас видя, че мръсницата остави нещо в стаята на Силиа и се скри, за да го вземе след нея. Ейда се отдалечи от стаята на принцесата и Силас влезе вътре. Видя бележката на бюрото и побесня, когато я прочете. Вътре пишеше, че Аша и Силас са саботирали уискито на Афсол и че планират Аша да преспи с него тази вечер. Силас смачка бележката и я хвърли в камината, сетне излезе от стаята на Силиа. С бързи крачки се отправи към тази на Ейда и силно я стисна за предмишницата, преди нещастницата да влезе вътре.
- Така, а? Ще саботираш плановете ни, а? - изсъска Силас в ухото ѝ. - Тръгвай веднага!

Ейда тежко преглътна и последва Силас, макар и да искаше да побегне. Нямаше представа къде я води, но не ѝ харесваше особено.

Силас отведе проклетницата до една барака, в която имаше дърва. Той затвори след себе си и зашлеви Ейда, събаряйки я на пода. Злорадо се усмихна, когато видя кръв да се стича от цепнатата ѝ устна.
- Сега би ли ми дала обяснение за бележката, която остави в стаята на Силиа, курво долна?

Очите на Ейда се разшириха от ужас. Тя не бе сигурна как са разбрали, че знае. Момичето нямаше какво да каже в своя защита.

Силас хвана Ейда за косата и я изправи, сетне я изблъска в подредените зад нея дърва.
- Правилно, курво. Страхувай се. - изсъска той в ухото ѝ. - Ще си платиш за това.
Принцът взе едно по-тънко дърво и се обърна към нея.
- Ти тъпа ли си? Нима не искаш да живееш добре в Милбърн? Не осъзнаваш ли, че като саботираш Аша, кралството може да изгуби войните?
Силас я удари с края на дървото в корема и Ейда отново падна на пода.

Дъхът на Ейда секна. Тя постави ръка върху корема си и дишаше тежко. За нея нямаше значение дали ще бъде тормозена от Силас и Аша или от онези, които можеха да я пленят по време на войните. Целият ѝ живот бе изпълнен с мъка, страдания и тормоз, че не можеше да си представи нещо хубаво да ѝ се случи.

Силас удари Ейда с дървото в гърба. Щеше да види тази. Момичето бе започнало да трепери в краката му.
- Боли ли, курво тъпа? - изсмя се той и я удари още веднъж.
И Аша я бе била вчера, болката която Ейда изпитваше сигурно беше силна.
- Така ти се пада, задето не си знаеш мястото! - изсъска принцът и я удари с дървото още веднъж. - Сега искам извинение, задето смееш да саботираш Аша!

Ейда изхлипа и бавно се надигна на колене. Тя с омраза и презрение погледна към Силас, сетне с треперещи ръце разкопча панталона му. Пое пениса му в устата си и освободи сълзите си.

- Изобщо не ми пука как ме гледаш, курво. - засмя се Силас.
Той стисна косите на Ейда и я изблъска в дървата. Притисна тялото си още по-близо до нея и започна с бързи тласъци да се движи в устата ѝ.
- Имай късмета да оставиш и една капка! - изстена той. - Ще те изчукам с някое от тези дървета.
След още няколко тласъка, Силас застина и усети как семето му се излива в устата на Ейда.