Замъкът на Афсол Фингел

Аша трябваше да запази спокойствие. Силас знаеше какво бе станало и двамата успяха да принудят Ейда да поеме вината.
- Аз нищо не съм сторила. - изрече принцесата. - Не бих посегнала на едно невинно животно.

Силиа скръсти ръце, че иначе щеше да награби тая проклетница и да я хвърли през прозореца, както навярно бе сторила тя с Хектор.
- Нима? - присви очи Силиа. - Силас и Ейда нямат абсолютно никакъв мотив за подобно нещо.
Принцесата се обърна към Мели.
- Мели, би ли ни казала какво е казала Аша, когато е дошла при теб?

Мели дръпна кошницата по-близо до себе си, сякаш за да защити Хектор.
- Ще я цитирам, господарке. Думите на господарката Аша бяха тези: "Тази котка напълно си заслужава това." - отвърна Мели. - Не знам защо го каза.

Аша преглътна. Нали не я беше чула? Принцесата се чудеше какво да каже, това беше просто ужасно.

Бяха дали на Ейда тефтер и писалка, когато ги извикаха във всекидневната. Момичето държеше със счупената си ръка тефтера, а с другата пишеше, което беше трудно. Накрая тя успя да напише каквото ѝ бяха казали Силас и Аша достатъчно четливо и обърна тефтера към Силиа. "Аша няма вина, Ваше Височество. Аз посегнах на Хектор и се разкайвам за това.", пишеше на бележката. Очите на Ейда бяха пълни със сълзи.

Силиа прочете написаното и въздъхна.
- Ейда, стига глупости. Сандреа ми е разказвал колко добре си се чувствала, когато си била край котките ми. Играела си с тях, не вярвам да си ги наранила. - изрече принцесата.

Силас пристъпи напред.
- Извинете, че се меся, но Ейда си има проблеми. В замъка в Милбърн не веднъж е наранявала животни. - изрече принцът. - От време на време се случва. Много съжалявам за случилото се с горкия Хектор, но Аша наистина не е виновна.

Сандреа пристъпи по-близо до Силиа. Трябваше да бъде наоколо, ако сестра му решеше да избухне срешу тези тримата. Силиа погледна Силас и се изсмя.
- Смятате ли, че ще повярвам на тази простотия? - повиши тон Силиа. - Добре, да кажем, че е така. Защо проклетницата е посмяла да злорадства?

Аша избухна в плач.
- Аз бях наистина много ядосана, когато научих, че сте ми дала отвара против забременяване. - през сълзи отвърна принцесата. - Обаче не съм го наранявала, не бих посмяла. Много съжалявам за думите си, бяха в пристъп на ярост.

Силиа с две крачки скъси разстоянието между себе си и Аша и я зашлеви с всичката си сила.
- Много взе да ти става да говориш пълни небивалици по време на някакви пристъпи! - извика принцесата. - Изобщо не ти вярвам! Вървиш по много тънък лед, момиченце, и вече взе да ми писва. Ти си била и се опитваш да хвърлиш вината върху Ейда, защото така ти изнася.

Афсол бе мълчал до сега. Принцът разтърка чело с ръка и тежко въздъхна. Той също не вярваше Ейда да е виновна.
- Сил, разбирам, че си ядосана и ти е тежко в момента, но така до никъде няма да стигнем. - започна той. - Моля те, вземи Хектор и двете с Мели се погрижете за него.

- Какво искаш да кажеш с това? - Силиа се обърна към Афсол.

- С Мели може да излезете. Ще се погрижа за останалото. - отвърна Афсол и леко се усмихна. - Сега си твърде афектирана, нещата само ще ескалират.

Силиа изсумтя. Някак знаеше, че Афсол нищо няма да направи.
- Няма да оставя нещата така. - изсъска Силиа и погледна отново Аша. - Преди да си тръгнеш за Милбърн, прескъпо ще си платиш за това, което си сторила.
Принцесата излезе от всекидневната, следвана от Мели. Трябваше отново да отпрати котките си, за да бъдат в безопасност.

Аша се усмихна бегло. Афсол ѝ вярваше явно, това беше добре.
- Благодаря ви, че ми вярвате. - изрече тя тихо.

- Не съм казал, че ти вярвам. - усмихна се Афсол. - Даже напротив. Не вярвам Ейда да е успяла с тази счупена ръка да напъха Хектор и кошница, след което да го хвърли през прозореца.

- Тя не е добре. Случвало се е да наранява животни. - започна Аша. - Мислим, че е заради травмата ѝ.

Афсол въздъхна и се облегна в креслото си.
- Смятате ли да поддържате това твърдение? - вирна вежда принцът. - Имам много добра позната, която работи в лудницата. Мога утре да я доведа и да разберем дали Ейда има някакви психични заболявания. Ще твърдиш ли същото, ако се окаже, че нищо ѝ няма?

Аша не знаеше какво да каже. Ако настояваше, тази позната на Афсол можеше да дойде. Ако не кажеше нещо обаче, признаваше че го е сторила.
- Не съм...

Афсол махна с ръка, за да я прекъсне.
- Спри, няма смисъл. - изрече той. - Доста жестоко спрямо Силиа, но ти давам последен шанс. Ако нещо се случи със сестра ми, животните ѝ или нещо друго, първо вас ще държа отговорни, след което ще търся истинския виновник. Ще ви помогна този път, но при следващия просто ще я оставя да ви убие.

Сандреа невярващо погледна към Афсол.
- Сигурен ли си? Отношенията ви отново ще се разклатят, а не си струва да ги жертваш, за да се чувства добре Аша.

- Знам, но се опасявам, че татко може да се намеси по някакъв начини и да нарани Силиа. - отвърна Афсол на ефоски. - Още е твърде рано, за да разтрогнем брака си, затова ще трябва да я трая.
Принцът въздъхна.
- Бъди внимателна, Аша. Поведението ти не ми харесва особено. - изрече Афсол и стана от мястото си. - Помоли ме да изгоня Елвира, направих го. Донякъде разбирам от къде идва враждата ти със Силиа, но няма да позволя тя да пострада отново.
Афсол напусна всекидневната, следван от Сандреа. Надяваше се нещата да се подобрят поне малко.

Силас беше бесен. Аша съвсем беше прекалила. Той я стисна силно за бузите и прошепна в ухото ѝ:
- Съжалявам, но този път няма да се измъкнеш. Ще бъдеш наказана, защото явно не разбираш от дума. - изсъска той и я пусна, сетне напусна всекидневната.

Ейда ликуваше. Надяваше се проклетницата Аша да се издъни още, за да я убият най-сетне. Момичето побърза да излезе от всекидневната, радваше се, че не повярваха на измислиците, които Аша и Силас я накараха да твърди.

Аша изсумтя. Трябваше да убие тъпата котка и да я остави да изгние някъде. Беше се забъркала в уникална каша и нямаше представа как щеше да се измъкне от нея.