Замъкът на Афсол Фингел

Аша бе много изненадана. Тя изобщо не подозираше, че Силас е планирал подобно нещо.
- Ти полудя ли? Ами ако се оплаче? Мислиш ли, че Афсол ще ти прости подобно нещо? - повиши тон принцесата. - Какво си ѝ направил?

- Пребих я и я насилих, нищо кой знае какво. - отвърна Силас. - Не може да се оплаче от мен, дори и да оцелее. Нито ѝ казах защо я посещавам, нито нищо. Не издадох дори и звук, докато си доставях удоволствие с нея.

Аша бе погнусена. И тя не харесваше Елвира, но смяташе, че това е малко прекалено.
- Това беше грешка, Силас. Защо ти бе нужно това отмъщение? - попита принцесата. - Такъв бе планът ни, не помниш ли? Как, по дяволите, трябва да забременея от Афсол, без да спя с него?

- Знам, но си нямаш и на представа колко ми е трудно да асимилирам станалото между вас. - изсумтя Силас. - Няма за какво да се тревожиш, нищо няма да се случи.

- Дано си прав. - въздъхна Аша.

Ейда побърза да се скрие преди Аша да е излязла. След като проклетницата го стори, тя отново започна да я следи. Бе започнала да си записва всички безумия, които Аша и Силас вършеха срещу Афсол и близките му. Не знаеше обаче какво да прави с тази информация. Беше я страх от последствията.

Силиа влезе в замъка на Афсол и тежко въздъхна. Тя откри брат си във всекидневната.
- Трябва да ти кажа нещо. - изрече тя, стараейки се да звучи спокойно.

Афсол се обърна към Силиа и присви устни. Виждаше, че е доста притеснена.
- Какво е станало, Сил? - попита той и остави чашата си с уиски върху писалището.

- Елвира... - изрече Силиа и едва не заплака. - Някой я е нападнал. С Мели едва я разпознахме.

Афсол замръзна на мястото си и лицето му изгуби цвета си. Някой бе посмял да нападне Елвира?
- Кой? - тихо прошепна принцът.

Силиа поклати глава.
- Не сме я питали. Мели ѝ дава силни отвари, за да спи, докато се възстанови. - отвърна тя. - Утре ще я оставим да ни разкаже повече.

Афсол не беше сигурен дали може да чака до утре. Трябваше час по-скоро да разбере кой бе наранил Елвира и да го убие.
- Силиа, не мога да чакам до утре. Искам да я видя.

- Утре, когато Мели я събуди. - изрече Силиа. - Не знаех на кого да кажа, сега ще се върна във вилата си.
Тя се телепортира обратно във вилата си.

Афсол се учуди. Какво трябваше да значи "не знаех на кого да кажа"? Вярно, той не беше сигурен какъв ѝ е вече, но Елвира не бе в добри отношения с близките си. Принцът стисна ръце в юмруци. Утре щеше да разбере кой беше негодникът посмял да нарани Елвира и щеше да го накара прескъпо да си плати за всяка пролята капка кръв, сълза и вик от болка. Определено нямаше да си намери място, чакайки утрото.

Блейд дойде и до замъка на Афсол и остави покана за него и Силиа.

"Блейд ви кани на лов в пещерите."

Гвардията присвои нужната сума и кристалите от хазната на Афсол, след което оставиха бележка.
"Бяхте избран да участвате в събитието на кралица Клара, но изгубихте. Конфискувани са 500 000 злато и 300 кристала, за да се заплати победата на Елвира Голдлийф."

Силас се беше напил по обяд и реши да посети Аша. Идиотката явно съвсем бе забравила за плана им. Шляеше се из замъка и нищо не вършеше. Явно се бе отпуснала твърде много и беше време да си припомни къде ѝ е мястото. Мъжът влетя в стаята ѝ и заключи вратата. Всички бяха излязли, можеше да си позволи това-онова.
- Какво правиш?

Аша вдигна поглед от книгата си.
- Чета. - отвърна тя. - А ти?

- Четеш? - скръсти ръце Силас. - Ти тъпа ли си? Изобщо нещо правиш ли, за да вкараш Афсол в леглото си? - мъжът започна да крещи.

Аша се изправи от мястото си. Не разбираше какво му става на Силас.
- По-тихо, някой може да чуе. - изрече тя и се доближи до него. Подуши миризмата на алкохол. - Пил си по обяд?

- Нима има специален час за пиене, идиотке? - все така викаше Силас. - Никой няма да ни чуе, всички излязоха. Сега ми кажи как така си зарязала плана и вършиш какво ли не, но не и това, за което дойдохме?!

Аша въздъхна.
- Не е така. Афсол просто не ме поглежда. - изрече жената. - Аз също искам да го вкарам в леглото си, но не се получава. Трябва ни отвара, афродизиак или нещо такова. Няма да стане с добра воля.

Силас се разяри от отговора на Аша и я зашлеви през лицето. Принцесата падна върху леглото, сетне той я хвана за ръцете и я блъсна в гардероба. Ръцете му обвиха шията ѝ и той започна да я души.
- Какво каза? - извика той в лицето ѝ. - Искаш да вкараш него в леглото си?

Очите на Аша се насълзиха. Принцесата не искаше това да прозвучи така.
- Не исках... да кажа... това. - едва изрече тя и хвана ръцете на Силас. - Пусни ме... моля те.

- А какво искаше да кажеш?! - извика Силас в лицето ѝ, все още стискайки шията ѝ. - Изглежда си забравила от къде си, Аша. Дойде тук и се промени. Свободата на жените на това място доста те е заслепила, затова смятам да ти покажа къде е мястото ти.
Принцът я пусна и тя се свлече на земята.
- Сега ще ме задоволиш! - нареди Силас. - Ще ти избия фантазиите за други мъже в леглото ти.