Замъкът на Афсол Фингел

Аша се закашля и разтри шията си. Усещаше гърлото си като смазано. Не смееше да помръдне от мястото си, беше я страх от Силас. И преди се беше напивал, но никога не се беше държал така с нея.

Силас още повече се разгневи. Аша вече не му се подчиняваше, наистина се беше развалила на това проклето място. Той се приведе и я хвана за ръцете, сетне ги постави върху вече втвърдения си член.
- Аз какво ти казах? Започвай веднага, преди да съм решил, че имаш нужда от допълнителна стимулация! - извика принцът.

С треперещи ръце, Аша започна да събува панталона му. Надяваше се да се успокои и да я остави на мира. Определено не искаше да прави това, нямаше и представа защо Силас реши да се държи така с нея, както се държеше с Ейда.
- Не искам да правя това. - изрече Аша.

- Не помня да съм те питал какво искаш. - изсъска Силас.
Той смъкна панталона си още и грубо хвана главата на Аша, сетне навря пениса си в устата ѝ и започна да се движи навътре-навън.
- Изобщо не ми харесва поведението ти.

Аша се опитваше да не се задави. Не можеше да разбере от къде дойде тази внезапна агресия спрямо нея. Защо тя да бе виновна, че Афсол не я искаше в леглото си? Очите ѝ се напълниха със сълзи. Нищо нямаше да постигне, дори и да кажеше на Силас какво бе сторил с нея на следващия ден.

Силас се намуси. Тая наистина не можеше да свърши едно нещо като хората без наставленията му. Дори не разбираше какво обича в нея. Той извади пениса си от устата ѝ и я стисна за ръцете, сетне я изправи. Разкъса роклята ѝ и я избута върху леглото. Намести я на четири крака и с ръка разкъса бельото ѝ, разкривайки слабините ѝ. Влагалището ѝ беше толкова примамливо, но не можеше да я чука там. Дори не разбираше защо уважава това ѝ желание, тя беше негова, можеше просто да я обладае, когато си поиска. Той грубо проникна с пръсти в нея и започна бързо и грубо да ги движи.

Аша се стресна. Не биваше да позволява на Силас да продължи това.
- Моля те, не трябва да го правиш. - изрече тя.

- Мълчи! - извика Силас и я зашлеви силно по задника. - Даже не би трябвало да те слушам.
Силас се занимаваше с това още малко, сетне спря. Разтвори задните ѝ части и се изплю върху ануса ѝ. Намести се зад нея и започна грубо да прониква в нея, без да го интересува особено дали я наранява или дали е готова.

Аша изскимтя от болка и сълзите започнаха да се стичат по бузите ѝ.
- Моля те, спри. - изхлипа тя.

- Абсолютно не! - извика Силас и с един силен тласък я изпълни цялата.
Докато я чукаше, я удряше с шамари по задника.
- Чия си, Аша? - изсъска Силас.

- Твоя. - изстена от болка Аша. - Спри с това, умолявам те.

- На кого принадлежиш, Аша? - извика Силас и още веднъж я зашлеви по задника, който бе почервенял.

- Казах ти, на теб. - изхлипа Аша. - Може ли вече да спреш?

- Да спра? - Силас я зашлеви. - Няма да стане!
Принцът я стисна за ханша и забърза темпото си. Как смееше да се държи като свободна жена?! Накрая достигна до края и свърши в Аша. Той излезе от нея и започна да се облича, след което я изправи на крака и отново я стисна за шията.
- Продължавай да се мислиш за свободна и следващият път не просто ще те набия, а ще си взема и онова, което чаках толкова време. Ще те третирам, както третирам Ейда, ясно ли ти е?!

Аша кимна и Силас я избута на леглото, сетне излезе от стаята ѝ. Принцесата избухна в плач. Не разбираше с какво бе провокирала подобно отношение от любимия си, нямаше и никаква представа какво да направи, за да се защити.

Аша се събуди от дрямката си и забеляза, че вече е тъмно навън. Принцесата чувстваше болки в слабините си и стана внимателно от леглото, за да си облече друга рокля. След това тя излезе от стаята си и отиде във всекидневната. Забеляза Афсол да преглежда някакви свитъци.
- Здрасти. - вяло поздрави тя и отиде да седне в едно от креслата.

Афсол вдигна поглед от книжата, за да поздрави Аша, когато забеляза синините по врата ѝ. Принцът се изправи от мястото си и застана пред нея.
- Какво е това? - попита той загрижено и забеляза, че има избледняваща синина на лицето. - Кой ти причини това?

Аша преглътна тежко. Нямаше представа, че Силас я е стискал толкова силно. Трябваше първо да се погледне в огледалото и после да си избира рокля.
- Не е нищо особено, ще мине. - извърна поглед принцесата. Може би с това можеше да спечели Афсол на своя страна.

- Как да не е нищо особено? - вирна вежди Афсол. - Поглеждала ли си тези синини?
Принцът се отдръпна за кратко от нея и започна да размишлява. Не бяха много заподозрените.
- Силас, нали? Само той би си позволил такова отношение спрямо теб.

Очите на Аша се разшириха от ужас и тя стана от мястото си.
- Не, не е той. - набързо изрече принцесата. - Нищо не е станало, наистина. Ще мине до няколко дни.

- Аша, това е сериозно! - изрече принцът. - Не го защитавай само защото сте роднини! Защо ти посегна?

Аша изхлипа. Надяваше се Силас да не пострада.
- Скарахме се за глупости. - хлипайки отвърна жената. - Нищо важно, наистина.

Афсол разбираше защо Аша оправдава поведението на Силан, но това не беше правилно.
- Няма значение за какво сте се скарали, това не го извинява. Ще говоря с него, тук не е Милбърн!

Аша още по-силно започна да плаче.
- Не, моля те, недей. - изрече тя. - Ще стане още по-зле така. Тук може и да имам защитата ти, но в момента, в който се върнем в Милбърн, той ще може да прави това с мен и в трезво състояние, за да си отмъщава. - принцесата зарови лице в ръцете си. - Беше пиян, сигурна съм, че не е мислил какви ги върши.

Афсол въздъхна тежко. Беше посегнал на Силиа преди време и до края на дните си щеше да съжалява за това. Не можеше да остави на Силас да му се размине просто така.
- Съжалявам, Аша, но това не е оправдание. - изрече принцът. - Нищо няма да му сторя, само ще говоря с него, обещавам.