Замъкът на Афсол Фингел

Аша се подсмихна. Най-сетне щеше да получи онова, което иска. Тя зарови ръка в косите на Афсол и леко разтвори краката си.

Афсол целуна и устните на Аша, сетне надигна нощницата ѝ. Ръцете му шареха из тялото ѝ, а устните му оставяха горещи целувки по лицето и врата ѝ. Той се надигна, за да свали ризата си, сетне отново се надвеси над нея.
- Ако нещо не ти харесва... - изрече той и погали лицето ѝ. - ...просто кажи.

- Разбира се. - изстена Аша и целуна устните му.
Принцът свали презрамките на нощницата ѝ и гърдите ѝ се разкриха пред него. Аша изстена, когато Афсол започна да ги гали с пръстите си. Тя от известно време усещаше, че се е подмокрила. Надяваше се само това мъчение да приключи по-скоро.

Афсол засмука едното ѝ зърно и Аша изви гръб. Сладките ѝ стенания го побъркваха и караха пениса му да пулсира от болка. Нямаше да може да се въздържа още дълго. Той надигна нощницата на Аша още по-нагоре, разкривайки слабините ѝ. Той прокара ръка по женствеността ѝ и се изненада приятно, когато узна, че тя е повече от готова.
- Проклятие! - изсъска той и се изправи светкавично от леглото, за да съблече панталона си.

Очите на Аша се разшириха, когато видя пениса на Афсол. Как се предполагаше, че трябва да поеме това нещо в себе си? Силас нямаше подобни размери и не ѝ беше никак лесно. Тя прехапа устни. Трябваше да го направи, ако искаше да забременее и да живее отново охолно.
- Върнете се тук. - сластно изрече тя.

На Афсол не му трябваше втора покана. Той се върна в леглото и се намърда между краката на Аша. Той погали лицето ѝ и бегло ѝ се усмихна.
- Ще те заболи. - изрече той. - Кажи ми когато се чувстваш готова и ще започна да се движа.

Аша кимна. Сърцето на принцесата биеше силно, но тялото ѝ беше подготвено за това, което трябваше да се случи. Афсол проникна в нея и тя стисна очи. След миг усети как нещо в нея се разкъсва и изстена от болка. Сълзи потекоха по слепоочията ѝ.

Афсол целуна слепоочията на Аша. Тялото му крещеше за освобождение, но ако решеше да го направи сега, щеше да нарани ненужно момичето.
- Не се притеснявай. - изрече той и целуна устните ѝ. - Кажи когато си готова.

Аша постепенно се успокои. Болката намаля значително.
- Мисля, че съм готова. - изрече тя и надигна глава, за да целуне Афсол.

Афсол кимна и започна да се движи в нея с умерени тласъци. Това го побъркваше, тялото му искаше нещо много по-различно, но нямаше как да ѝ го даде. Тя бе новобранка, не желаеше да я наранява ненужно. Той сключи ръце в нейните и не спираше да обсипва врата ѝ с целувки.

Аша стенеше и се извиваше под тялото на Афсол. Не знаеше дали е заради афродизиака, но това ѝ се струваше много приятно. След като се увереше, че е забременяла от Афсол, щеше да пробва тези неща и със Силас.

Афсол забърза малко темпото си. Беше му вече много трудно да се владее. Той обсипваше тялото на Аша с целувки и усети как тя се стяга около него. Гърбът ѝ се изви и тя започна да трепери. Изруга в ума си и още преди тя да се осъзнае напълно, принцът свърши в нея.

Аша не бе напълно сигурна какво ѝ се случи, но преди да разбере какво става усети как семето на Афсол се излива в нея. Тя се усмихна самодоволно и прокара ръка през косата на Афсол. В очите ѝ заиграха похотливи пламъчета.
- Кратка почивка и да пробваме отново? - попита тя е недоволно изстена, когато Афсол излезе от нея.

- Кратка почивка и ще пробваме отново. - усмихна се той, след което целуна устните ѝ.
Не можеше да мисли за други неща, освен за тялото на жената в леглото си. Колко още неща можеше да ѝ покаже...

Силас обикаляше нервно из стаята си. Беше бесен. Вместо той да е в леглото с Аша, той бе тук. Вместо той да ѝ беше отнел девствеността, друг го стори. Искаше му се да отиде в спалнята на Афсол и да го убие. Само като си ги представеше двамата, гневът му се засилваше. Аша си беше негова, само негова! Той трябваше да е първият мъж в живота ѝ, не някакъв загубеняк. Принцът пресуши поредната чаша с уиски и я тръшна върху масата. Щеше да си отмъсти! Не беше сигурен как, но щеше да го направи. Афсол стократно щеше да съжалява, че си беше позволил да чука неговата жена!

Афсол се събуди с известно главоболие. Беше прекалил с алкохола явно. Той опита да отмести ръка и осъзна, че се е оплел в нечия коса. Първоначално му се стори, че е Елвира, но бързо отхвърли тази мисъл. Нейната коса бе къдрава, пък и тя нямаше да го пожелае докато бе женен за Аша. Аша? Той обърна спящата жена до себе си и очите му се разшириха от ужас. Принцесата бе до него, чисто гола. Той се огледа и ядно въздъхна, когато осъзна, че също е гол.
- Какви сме ги свършили снощи? - тихо изрече и стана от леглото.
Забеляза размазаното петно кръв върху чаршафа и изсумтя. Какви ги беше свършил, по дяволите?! Той побърза да облече дрехите си и се замисли как да постъпи.

Усетила суматоха около себе си, Аша се събуди. Принцесата изстена тихо и разтърка очи, когато видя Афсол да стои пред леглото.
- Добро утро! - сънено изрече принцесата и се усмихна. - Успяхте ли да се наспите?

Афсол се ощипа. Трябваше да бъде сън, това не можеше да е истина. За съжаление обаче, беше.
- Ние... - започна той. - Какво се случи снощи?

Аша се престори на учудена. Разбира се, нямаше никакъв шанс да му каже истината.
- Не помните ли? - учудено попита принцесата.

Афсол отрицателно поклати глава.
- Помня, че пихме по малко. - отвърна Афсол. - Как се стигна до тук?