Замъкът на Афсол Фингел

Аша хвана Афсол за ръцете.
- Моля те, недей. Не казвай нищо, игнорирай този проблем. Той си е между нас. - изхлипа жената. - Достатъчно лош ще е животът ми в Милбърн, когато се върна без бебе. Силас е единственият ми по-близък, не мога да си позволя да изгубя и неговото отношение. Моля те, не прави нищо.

- Искаш нещо невъзможно, Аша. - изрече Афсол. - Как да му позволя да остане тук, знаейки какво е способен да свърши?

- Знам, но моля те, не прави нищо. - изрече Аша. - Няма да мога да преживея останалото след като се приберем.

Афсол си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
- Ще ми е много трудно да не кажа нещо относно станалото. Не бих желал да страдаш под покрива ми.

- Благодаря! - изрече Аша и нарочно прегърна Афсол.

Афсол отвърна на прегръдката ѝ. Въпреки че не искаше, този път щеше да си затвори очите. Можеше само да се надява, че Силас няма да си позволи да стори още непростими неща.

Афсол се прибра с хамстера и отиде да му донесе вода и нещо за ядене. Аша изобщо не харесваше тези противни животни, но щеше да даде всичко от себе си да се държи добре с животното, за да се хареса на Афсол. Принцът се върна и сложи в клетката на хамстера купичките и животното доволно започна да се храни.

Афсол и Аша се погрижиха за хамстера. Почистиха клетката му, сложиха му прясна вода и храна и животното изглеждаше доволно. Принцът утре трябваше да го предаде на съотборника си.

Служители на кралицата оставиха чувал със злато пред дома на Афсол, заедно със следното съобщение:

"Принц Афсол Фингел, избран бяхте за участие в лотарията на Нейно Величество и спечелихте 500 000 злато, което оставяме на Ваше разположение. Честито!"

Елвира и робите дойдоха пред дома на Афсол. Какво по-прекрасно място от това да остави Зола тук? Жената почука на вратата, дори онази никаквица Аша не можеше да ѝ развали настроението в този момент.

Афсол отиде да отвори и се изненада да види Елвира и робите ѝ на прага си.
- Станало ли е нещо? Добре ли си?

- Да, но изникна проблем. - въздъхна Елвира. - И тази седмица изгубих нещо от събитието, конфискуваха ми жилищата. Във вилата на Силиа няма достатъчно място за всичките ми роби, затова трябваше да доведа Зола тук.

Афсол донякъде си отдъхна. Радваше се, че всичко с Елвира е наред, но никак не му се нравеше идеята Зола да живее в замъка му.
- Не можеш ли да ѝ наемеш стая в някоя таверна?

- Не мога да си харча златото за таверна. - изсъска Елвира. - Като гледам как е тръгнало, до края на събитието, може да са ми взели и малкото, което ми е останало. Не мога да го пилея за стая. Ако изобщо някога ти е пукало за мен, ще я вземеш.

- Не, чакай, не може да казваш подобно нещо. - изрече Афсол. - Елвира, стига, сериозно ли нямаше къде другаде да я изпратиш?

Елвира изсумтя и скръсти ръце.
- Така ли? Значи наистина никога не ти е пукало за мен, не ме и учудва на този етап. - изсъска маркизата. - Хубаво, щом не искаш.

- Не, не е така. Говориш глупости. - изрече Афсол, сетне изцъка с език и въздъхна. - Добре, ще я взема.

- Толкова трудно ли беше? - извъртя очи Елвира.
Тя се доближи до Зола и я побута напред.
- Гледай да се държиш добре, грознице. - изрече жената, сетне помаха на Афсол. - Грижи се добре за нея.
"Дано жена ти да умре от кошмарите, които ще сънува с тази.", помисли си тя и се доближи до Кайн и Лиса, сетне ги телепортира във вилата на Силиа.

Афсол се чудеше какво да стори. Принцът подкани Зола да влезе.
- Ще ти покажа една от стаите, в които можеш да се настаниш. Няма от какво да се притесняваш.

Служители на кралицата оставиха чувал със злато пред дома на Афсол, заедно със следното съобщение:

"Принц Афсол Фингел, избран бяхте за участие в лотарията на Нейно Величество и спечелихте 100 000 злато, което оставяме на Ваше разположение. Честито!"

Силиа се върна в замъка на Афсол и Джой я уведоми, че всички вече са си легнали. Принцесата нищо не каза, само я помоли да запали за малко камината в стаята ѝ, за да се стопли. След като изпи един чай, Силиа реши да си легне. Утре щеше да обясни на братята си, че се връща тук.

Всички се бяха събрали да вечерят. Аша и Силас не можеха да повярват, че Силиа е решила да се прибере в замъка.
- А вие защо решихте да се приберете толкова скоро, госпожице Силиа? - попита Аша.

Силиа вдигна поглед от чинията си.
- Толкова скоро? - попита тя и се усмихна широко. - Колко мило, че за теб няколко месеца изглеждат като толкова скоро. Трябва ли да има конкретна причина, поради която искам да се върна? Реших да осуетя плановете ти да откраднеш бебе от брат ми, достатъчно ли е?

- Силиа, достатъчно. - намеси се Афсол. - Аша не искаше да прозвучи така.

Сандреа прикри устата си с ръка, опитвайки се да скрие усмивката си. Не трябваше да се смее, но едва се сдържаше. Той се прокашля и отпи няколко глътки от виното си.
- Момичета, не е нужно да се държите така една с друга. Поне не и на трапезата.