Замъкът на Афсол Фингел

Аша въздъхна и се усмихна.
- Не съм сигурна, че и аз разбирам нещата съвсем. Просто едното доведе до другото, предполагам. - отвърна принцесата. - Нима се тревожите, че сте ме наранил? Нищо подобно, уверявам ви.

Афсол си пое дъх. Поне не я беше насилил да стори нещо против волята си. Не трябваше да пие, изобщо не трябваше да го прави.
- Дори не мога да си обясня как. - отвърна той.

Аша въздъхна.
- Вижте, аз съм ваша съпруга. Може и да е фиктивен брак, но това е част от задължението ми. - отвърна принцесата. - Беше прекрасно, нищо лошо не е станало. - сви рамене принцесата.

- Радвам се, че си се забавлявала, но никак не ми харесва, че не помня нищо от тази нощ. - изрече Афсол. - Това не трябваше да се случва.

Аша тъжно въздъхна и сведе глава.
- Знам защо се притеснявате. Не се тревожете, няма гаранция, че съм бременна. - изрече принцесата и се изправи от мястото си.
Тя облече нощницата си обратно и хвана ръката на Афсол.
- Не се тревожете, моля ви. - изрече тя. - Всичко е наред.

На Аша ѝ беше лесно. Тя нямаше реална причина да се тревожи. Той обаче имаше. Елвира и Силиа щяха да го убият, когато научат. Отношенията му с Елвира и без това се държаха на косъм, сега щеше да я изгуби съвсем.
- Имам нужда да помисля. - отвърна Афсол.

Аша въздъхна.
- Не разбирам от какво се притснявате. - изрече принцесата. - Спахте със съпругата си, не виждам лошо в това. Нали това правят женените двойки?

Афсол разтърка чело с ръка. Това беше ужасно. Щеше му се земята просто да се отвори и да го погълне.
- Нека не го коментираме повече. - изрече Афсол.
Трябваше да намери Силиа и да ѝ сподели, не знаеше какво да направи.

Аша се засмя след като Афсол излезе от стаята си.
- Дано съм забременяла. - изрече тихо тя и излезе от стаята на принца, сетне влезе в своята. Трябваше да се облече.

Афсол влетя в библиотеката и завари Силиа да разглежда някакви документи. Той затвори вратата след себе си и я заключи.
- Моля ти се, убий ме. - изрече той на ефоски.

Силиа остави документите за секунда и вдигна глава към брат си. Изглеждаше притеснен.
- Какво е станало, батко? - попита тя също на ефоски. Той явно не желаеше някой да узнае за какво говореха.

Афсол въздъхна.
- Аз пих снощи. - започна принцът. - Когато се събудих, Аша беше до мен.

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Тя леко се изсмя.
- И? Просто е заспала до теб, какво толкова?

- Ще ми се да беше това, Сил. - въздъхна Афсол. - Бяхме голи. Не помня какво е станало, но съм спал с нея.

Силиа бавно затвори очи. Тя гневно погледна брат си.
- Ти полудя ли? - извика тя. - Казахме ти да не пиеш алкохол. Абсолютно нищо ли не помниш?

Афсол поклати глава.
- Не. Аша беше в библиотеката, пихме по малко и после... нищо. - отвърна Афсол. - Честно казано, не знам какво да правя.

Силиа ядно изсумтя.
- Брой си дните. - изсъска тя. - По един или друг начин, Елвира ще научи. Ей тогава ще видиш.
Силиа скръсти ръце. Изобщо не желаеше да комуникира с онази идиотка, но трябваше.
- Ще ти спася задника, не се тревожи. - изрече тя накрая. - Ще си позволя да говоря с прекрасната ти съпруга и някак ще ѝ дам отвара. Дано не оплескаш нещата и тая вечер.

- Не ми се мисли какво ще ми чуят ушите, когато Елвира научи. - въздъхна Афсол.

- Тя дано ти откъсне главата, напълно заслужено ще си е. - изсумтя принцесата. - Лекомисленото ти поведение ще я нарани още повече.
Силиа бръкна в едно от чекмеджетата. Там Афсол държеше ключа за секцията с алкохола. Тя отиде до нея и я заключи.
- Ще се уверя повече да не пиеш. - изрече принцесата и взе ключа със себе си. - Защо трябва всичко да проваляш? Ожени се за тази жена, дори не знаем защо, сега и спа с нея.
Нямаше какво повече да му каже. Трябваше да отиде да накара Мели да приготви отвари против забременяване. Трябваше и да каже на Елвира преди онази тъпачка Аша да го стори. Афсол не посмя да ѝ каже, че ще се жени, надали щеше да посмее да ѝ каже, че е бил с Аша.

Силиа бе приготвила бисквити и бе сварила отварите против забременяване на чай. И тя щеше да изпие една без да има реална нужда, за да не се усъмни в нещо проклетницата. Принцесата я очакваше да дойде във всекидневната.