Замъкът на Афсол Фингел

Мели не обърна внимание на Аша.
- Може да се провери. Бих могла да приготвя отвара, която ще оцвети урината ви в зелено, ако сте бременна, но вие не сте.

Аша се изненада.
- Как така не съм? От къде би могла да знаеш?

Мели отново не откъсна поглед от Хектор.
- Господарката ме помоли за две отвари против забременяване, които свари на чай. - изрече робинята. - Не знаете?

Аша стисна ръце в юмруци. Идеше ѝ да изпищи от яд.
- Тази котка напълно си заслужава това. - изсъска Аша и се вцепени от ужас.
На глас ли бе изрекла това?

Мели бе свършила със зашиването на раната на Хектор, когато Аша изрече това. Робинята се почувства застрашена.
- Казахте ли нещо? - обърна се Мели към Аша.

Аша си отдъхна. Тази явно не я беше чула.
- Не, нищо. - изрече тя.

Ейда бе дочула разговора между двете. Само да можеше да си движи ръката, щеше да напише всичко в тефтера си. Мели я бе повикала да ѝ види ръката и Ейда реши да отиде, но щеше да почака.

Мели забеляза как Аша си отдъхна и извърна глава към Хектор, за да скрие ужаса си. Тази жена защо се държеше така? Тя ли бе сторила това на горкия котарак? Робинята трябваше да се погрижи за него и да каже на Силиа.
- Съжалявам, господарке Аша. Има ли друго, с което да ви помогна?

Аша все още бе бясна. Силиа с право си заслужи проклетата ѝ котка да пострада така. Жалко, че не умря.
- Не, нямам нужда от друго. - едва изрече жената. - Благодаря, че ми каза какво е сторила Силиа.
Аша излезе от стаята и отиде в своята, без да забележи Ейда.

Ейда влезе в стаята на Мели. Робинята се ужаси при вида на горкия Хектор. Беше напълно сигурна, че Аша бе сторила това. Тя искаше да помогне по някакъв начин на Мели, но не можеше с тази счупена ръка.

- Извинете, госпожице Ейда, но по-късно ще ви обърна внимание.
Мели внимателно намести челюстта на Хектор и втри в раните лунен прашец. Челюстта му щеше да бъде добре скоро.
- Не мога да си обясня как е станало. - тъжно изрече Мели.

Ейда кимна. Тя имаше много добра представа. Знаеше, че е виновна Аша. Тя галеше козината на Хектор. Обичаше котки, имаше си една в Милбърн, която гледаше с майка си.

Мели намести и лапичките на Хектор, сетне ги превърза и втри лунен прашец в тях. Щеше да наблюдава котарака и утре щеше да го заведе при Силиа и да ѝ обясни какво бе станало. Не знаеше дали принцеса Аша е виновна за станалото, но господарката ѝ никак нямаше да хареса това, че е злорадствала, докато Хектор е страдал.

Силиа влетя в замъка на Афсол и извика на Джой да събере всички живущи в замъка във всекидневната. Трябваше да се запаси с огромно търпение, за да не убие онази проклетница щом я види.

Афсол и Сандреа бяха последвани от робите, Силас, Аша и Ейда. Принцовете нямаха представа какво искаше Силиа. Афсол погледна към сестра си и преглътна. Изглеждаше така сякаш искаше да убие някого. Той седна в едно от креслата.
- Сил, какво става?

Силиа хвърли гневен поглед към Аша, сетне обърна вниманието си към Мели и кошницата.
- Не знам дали сте разбрали, но Хектор е пострадал. - изсъска принцесата. - Според Мели, умишлено.

Сандреа беше доста изненадан.
- Някой е посмял да нарани Хектор?

- Да. - изрече Силиа и отново погледна Аша. - Почти няма съмнение кой е.
Принцесата се обърна към робите на Афсол.
- Вие двамата сте свободни. Знам, че не сте вие. - изрече тя.
Робите се поклониха и побързаха да излязат отвън. Силиа погледна Мели.
- Знам, че не си и ти, Мели. - изрече тя и хвърли поглед към братята си. - И вие не сте. Не бихте ми го причинили.

Сандреа кимна.
- Разбира се, че не бихме сторили нещо лошо на Хектор. - изрече той и погледна към Аша и близките ѝ, които стояха от другата страна. - Някой от тях?

- Разбира се. - изсумтя Силиа. - И съм напълно сигурна кой е отговорен.
Тя направи две крачки срещу Аша.
- Нещо да имаш да казваш, нещастнице?