Замъкът на Афсол Фингел

- Добре, дано се получи. - изрече Аша и отпи от чашата си.
Надяваше се Силас да намери нещо полезно, защото ѝ омръзна да се преструва на невинна пред Афсол. Това изобщо не ѝ помагаше. Той постоянно я отблъскваше, а така не се правеха бебета.

- Ако си се нахранила, предлагам да отидем в тайната ни стая. - изрече Силас и облиза устни.

- Добре. - отвърна Аша и присви устни.
Не ѝ се искаше да спи със Силас, особено след онова, което ѝ причини, но не можеше и да му откаже. Определено не желаеше гневът му отново да е насочен към нея.

Силас се върна със смесени чувства. Проучването му даде добри резултати. Той откри Аша да пие топло мляко отвън на беседката.
- Какво правиш на студено? Да се разболееш ли искаш?

- Пия топло мляко, добре съм. - изрече Аша и му направи място да седне. - Какво стана днес?

- Мина много добре. Никак не е трудно да се сдобиеш с отвара или нещо друго, което да отрови ума на Афсол. - засмя се Силас, сетне тежко въздъхна. - Проблем са парите, разбира се. Обещах им Ейда за няколко оргии. Алхимикът много се зарадва да чуе, че е няма, не знам защо.

Очите на Аша блеснаха от радост.
- Това е чудесна новина! - възкликна тя. - Още утре им я предай. Не ме интересува през какво ще премине тази кучка, ако ще означава да държа в ръцете си нещо, което да вкара Афсол в леглото ми.

Силас се ядоса от изказването на Аша.
- Изглеждаш много въодушевена да вкараш принца в леглото си. Какво те прихваща пак? - заплашително изсъска принцът и зарови ръка в косите на Аша, сетне ги стисна.

Аша хвана ръката на Силас, опитвайки се да освободи косата си.
- Не, на теб какво ти става? - изсумтя принцесата и успя да се отскубне от хватката му, сетне се изправи. - Ти полудяваш ли? Толкова много ли ме ревнуваш? Хем искаш да го вкарам в леглото си, хем се ядосваш, когато казвам, че ще го направя. И на мен не ми харесва, но не е като да имам особен избор.

- Грам не изглеждаш ужасена. - намуси се Силас. - Имай късмета да хлътнеш по този.

Аша скръсти ръце и се намръщи.
- Добре, какво искаш да направя? Искаш ли да започна да плача или да падна в краката ти и да те умолявам да не ме изпращаш в леглото му? - повиши тон принцесата. - Кое да направя, по дяволите?

Силас рязко се изправи от мястото си и хвана Аша за шията. Думите ѝ много го ядосаха.
- Много внимавай как говориш, започвам да си губя търпението. Не стига, че не мога да те имам, както пожелая, а сега и това. - изсъска принцът. - Не искаш да свършиш като Ейда, нали?

Афсол се бе запътил към спалнята си, когато забеляза, че отвън Силас и хванал Аша за гърлото. Този път нямаше да замълчи. Този трябваше да си научи мястото. Принцът хукна към входната врата, след което стигна беседката и грубо избута Силас от Аша. Не можа да сдържи гнева си и удари принца с юмрук в лицето.
- Какво си позволяваш? - извика той.

Силас изплю малко кръв и погледна Аша.
- Тя се самозабравя на това място. - изрече накрая. - Нищо не съм ѝ сторил, напомнях ѝ, че не трябва да се мисли за свободна жена.

- Ти си този, който се самозабравя. Не знам как е в Милбърн, но тук жените са свободни същества. - изсъска Афсол и погледна Аша, сетне въздъхна. - Първият път си затворих очите, но този път не мога.
Афсол отново върна погледа си към Силас.
- Ако отново я нараниш, ще те изгоня от дома си. Изобщо не ме интересува къде ще прекараш остатъка от престоя ви тук, но няма да е в моя замък!

Аша хвана Афсол за ръкава на ризата.
- Не, моля ви, недейте. - изрече тя. - Той е прав, аз наистина се самозабравям на това място. Признавам, че ми харесва да не живея в страх за последствията от действията, думите и желанията си. Моля ви, не му причинявайте нищо. В Милбърн още по-зле ще стане за мен.

Афсол тежко въздъхна.
- Той те тормози, Аша. Наранява те физически, осъзнаваш ли това? Това е толкова грешно. - изрече принцът. - Не мога да позволя да се случва подобно нещо, докато си тук. Не и под покрива на дома ми!

Силас си пое дъх и сведе глава.
- Съжалявам, че изпуснах нервите си по този начин, Аша. Не бях прав. - смотолеви принцът и реши да се оттегли.

Силиа бе дочула някакви викове отвън и реши да провери какво става. Размина се със Силас отвън и забеляза Афсол и Аша доста близо един до друг.
- О, ти сериозно ли? - въздъхна принцесата. - Защо се месиш в семейните им отношения?

Афсол се намръщи.
- Сил, моля те, не говори така. И на мен ми се щеше да можеше някой да те спаси от чудовището, което бях спрямо теб преди време. - въздъхна той. - Не мога да позволя на Силас да се държи така с нея.

Силиа не беше видяла какво се бе случило между Аша и Силас.
- Той я тормози? Извинявам се, прибързах с изводите си. - изрече принцесата.

- Дано си вземе поука и спре. - въздъхна Афсол.

- Ще видим. - въздъхна Силиа. - Нека влизаме вътре.

Афсол кимна и двамата с Аша последваха Силиа. Принцът реши да премести Аша в стая близо до неговата. Той нареди на робите си веднага да се заемат със задачата.

Силас се върна в стаята си и строши една чаша в стената. Беше бесен. Не знаеше дали Аша щеше да получи първа отварите, но определено щеше да ги използва върху друга скъпа за Афсол жена.