Замъкът на Афсол Фингел

Сандреа невярващо погледна към Афсол.
- Сигурен ли си? Отношенията ви отново ще се разклатят, а не си струва да ги жертваш, за да се чувства добре Аша.

- Знам, но се опасявам, че татко може да се намеси по някакъв начини и да нарани Силиа. - отвърна Афсол на ефоски. - Още е твърде рано, за да разтрогнем брака си, затова ще трябва да я трая.
Принцът въздъхна.
- Бъди внимателна, Аша. Поведението ти не ми харесва особено. - изрече Афсол и стана от мястото си. - Помоли ме да изгоня Елвира, направих го. Донякъде разбирам от къде идва враждата ти със Силиа, но няма да позволя тя да пострада отново.
Афсол напусна всекидневната, следван от Сандреа. Надяваше се нещата да се подобрят поне малко.

Силас беше бесен. Аша съвсем беше прекалила. Той я стисна силно за бузите и прошепна в ухото ѝ:
- Съжалявам, но този път няма да се измъкнеш. Ще бъдеш наказана, защото явно не разбираш от дума. - изсъска той и я пусна, сетне напусна всекидневната.

Ейда ликуваше. Надяваше се проклетницата Аша да се издъни още, за да я убият най-сетне. Момичето побърза да излезе от всекидневната, радваше се, че не повярваха на измислиците, които Аша и Силас я накараха да твърди.

Аша изсумтя. Трябваше да убие тъпата котка и да я остави да изгние някъде. Беше се забъркала в уникална каша и нямаше представа как щеше да се измъкне от нея.

Нана успя да открие другия замък и почука на вратата. Ако онази Силиа не беше тук, чернокосата ѝ приятелка щеше да си плати.

Силиа тъкмо се канеше да ходи в парфюмерията. Тя тръгна към изхода, когато някой почука на вратата. Доброто ѝ настроение мигом се изпари, когато видя Нана.
- Ти пък какво търсиш тук? - скръсти ръце принцесата.

Нана се усмихна чаровно и подаде в ръцете на другата жена пергамент, с написани цифри и сметки на него.
- Здравей. - весело поздрави тя. - Снощи го смятах, ще излязат около петнадесет милиона за първите три месеца, с всички слуги, които ще ми трябват. Надявам се да си склонна да ми влезеш в положение, защото научих нещо за теб и силно се съмнявам, че ще искаш и останалите ти прекрасни приятели да го разберат.

Силиа дори не прочете пергамента. Тя го скъса на парчета и ги хвърли между себе си и Нана.
- Извинявай, не съм сигурна какви ги дрънкаш. - с насмешка продължи Силиа. - Опитваш се нещо да ме изнудваш ли?

Нана се начумери, виждайки какво стори жената пред нея.
- Не съм сигурна, че е добре да се държиш така. - върна си усмивката тя. - Все пак вече знам всичко, а наемният убиец ще го научи също ако не бъдеш благосклонна с мен. Признавам те, прекрасна си! - саркастично продължи лисицата. - Твърдиш, че аз и Юки сме зли, а същевременно ти дава сърце да тормозиш толкова малко дете. Определено няма да е доволен, когато научи какво си сторила с дъщеря му.

Силиа сбърчи вежди. Тая съвсем ли беше полудяла?
- Ти наред ли си? Да не би нещо да слънчаса в Кросфайър Муунлайт? - продължи Силиа. - Не познавам деца и ако говориш за Крис... Той определено няма деца.

Нана присви очи, какво печелеше тази нещастница като я лъже? Наистина ли не вярваше, че ще посмее да я издаде пред наемния убиец?!
- Не това ми разказа горкото момиченце, което си тормозила. - продължи да настоява тя. - Не правиш нещата по-добри за себе си, като отричаш. Така или иначе не съм дошла с лошо, искам просто да се разберем като възрастни, погрижи се това от листа, който унищожи, да се случи и аз удобно ще забравя да те спомена, когато му връщам детето.

- Не те знам какви игрички си намислила пак, лисугер такъв, но определено няма да ти се получи. - отвърна Силиа с равен тон. - Не разбирам за какви деца говориш, но аз не съм Крис и определено нямам намерение да ти помагам с каквото и да е.

Нана се изсмя с глас.
- Е да, разбирам защо се държиш така. Малката е трън в очите ти, защото е лилавокоса, нали? - ехидно се подсмихна лисицата. - Затова я мразиш, пределно ми е ясно, но се съмнявам, че наемният убиец ще реагира толкова разбрано, когато научи какво си ѝ сторила.

Силиа разтърка чело с ръка.
- Не познавам деца, тъпачке. - изрече Силиа. - Крис определено няма дъщеря, иначе щях да знам за нея.

Нана не разбираше защо русата идиотка продължава да отрича. Толкова много ли искаше да съсипе живота си? Защо просто не се съгласеше, тук всички живееха в замъци, едва ли сумата беше кой знае какво за нея.
- Май ти си тази, която няма. - продължи да се подиграва тя. - Давам ти последен шанс да размислиш, инак ще му разкажа всичко, което това ми дете ми довери.

Силиа сви рамене.
- Излагай си се колкото искаш. Крис няма дъщеря, нямам и какво да крия. Кой знае какво пак ще сториш, за да стане на твоята. Явно си решила и деца да намесваш.

Нана сви рамене и продължи да се смее.
- Никого не съм целяла да намесвам, горкото момиче само дойде при мен да ми се оплаче от отвратителното ти поведение. Наемният убиец може и да не я вижда често, но познавайки го, едва ли ще приеме добре новината за истинската ти същност. - невъзмутимо отвърна тя.

Силиа извъртя очи.
- Още ли ще продължаваш с тези измишльотини? Върви, кажи му, нищо от това, което казваш е истина. - отвърна принцесата. - Единственото дете, което познавах беше дъщерята на Сандреа и за съжаление, тя бе убита. С други деца не съм контактувала, нито познатите ми имат такива.

Нана започваше да се ядосва.
- Тогава кое е това дете в къщата ми с лилава коса и родители, с вашите описания?! - повиши леко тон тя. - Не разбирам защо продължаваш да упорстваш.