Замъкът на Афсол Фингел

Силиа реши да игнорира първото му изречение. Колкото и да си говореха, пак изпадаха в един и същ омагьосан кръг.
- Няма да е готова скоро. Трябва Клеодора да ги води и връща, а това е доста време за пътуване. - въздъхна принцесата. - Нищо де, тя ще стане готова в един момент.

- Дано до тогава да размислиш. - въздъхна Сандреа и се отправи към стаята си.

Силиа нищо не каза. Тя извади свитъка от кутията и го разгъна. Разгледа чертежа, както го беше пожелала и вече нямаше търпение да види новия си дом.

Силас се бе върнал с Ейда и Аша използва момента, за да преброи златото, което кучката беше изкарала. Принцесата се разгневи, когато установи, че е със сто по-малко от предния ден. Тя го прибра в малкия си сандък, в който събираше златото и излезе от стаята си. Отиде в тази на Ейда и завари жената да се приготвя за сън. Тя се доближи до нея и я зашлеви с всичката си сила.
- Аз какво ти казах, противна кучко? Казах ли ти златото да не е по-малко? - кресна принцесата. - Защо липсват сто злато? Какво си ги направила, казвай веднага!

Ейда нямаше представа колко всъщност плащат на Силас, за да се гаврят с нея. Момичето дори не виждаше кесията. Тя сви рамене и поклати глава.

Аша се изсмя и отново я зашлеви.
- Защо не използваш езика си, кучко смотана? Аз да не съм някакъв телепат, че да разбирам смотаните ти знаци? - извика принцесата. - Казвай къде е липсващото злато, иначе ще те науча аз теб!

Ейда взе от бюрото си тефтера, с който комуникираше с хората и написа набързо, че не е взимала никакво злато, сетне показа написаното на Аша.

Аша прочете какво бе написала нещастницата и се изсмя.
- Ти наистина ли мислиш, че ти вярвам? - изсумтя принцесата и хвана Ейда за гърлото. - Казвай къде си скрила златото, иначе ще ти счупя крадливите ръчички! Къде е?!

Ейда се опита да отмести ръцете на Аша от себе си. Нямаше никаква представа какво да каже на нещастницата, тя не беше взела дори и монета. Накрая успя да се отскубне от нея и бързо започна да пише в тефтера: "Не съм взимала нищо, дори не виждам кога плащат на Силас."

- Направо ти повярвах. - изсумтя Аша и зашлеви нещастницата. - Започвай да си вадиш нещата пред мен. Няма да си тръгна от тук, докато не ми върнеш откраднатото злато!

Ейда ядно въздъхна и захвърли тефтера върху бюрото. Щом това искаше нещастницата, щеше да си го получи. Ейда се доближи до гардероба си и ядно започна да изкарва дрехите си от там, както и всяка кутия, която беше прибрала. Отваряше ги и изсипваше съдържанието им в краката на принцесата. След известно време беше преобърнала цялата стая, но така и не се намери златото.

Аша още повече се ядоса.
- Кой знае за какво си го похарчила, кучко долна. - изсъска тя. - Следващият път, ако не е повече от днес и с липсващото злато отгоре, ще ти избода и очите, заклевам се.
Принцесата излезе от стаята на кучката и отиде във всекидневната.

Силас и Ейда се върнаха в замъка. Принцът най-сетне бе събрал достатъчно злато, за да се запаси с голямо количество прах и отвари за изкривяване на ум. Той изпрати Ейда до стаята ѝ, сетне я избута вътре и я заключи. Върна се в библиотеката и забеляза Аша да обикаля нервно.
- Здрасти, скъпа. - изрече той на милбърнски и се усмихна. - Какво има?

Аша се обърна към него, но изражението ѝ не се смекчи.
- Е, какво стана? - полюбопитства тя. - Какво взе?

- Сребърен прах и отвари. - лукаво се усмихна Силас. - На теб ще ти е достатъчен само праха.

Аша сбърчи вежди.
- Защо? Отварите за какво са?

- За едно надявам се по-приятно занимание. - подсмихна се Силас. - Сребърният прах е примесен с око на Файрин, изключително рядък кристал. Сребърният прах подчинява инстинктите, морала и логиката. Примесен с око на Файрин обаче... манипулира сетивата. Афсол ще чува и вижда Елвира, но реално ти ще си пред него. Ще го сложим в уискито му, само трябва да намерим удобен момент.

Аша плесна с ръце.
- Звучи чудесно. - усмихна се тя. - Колко време ще действа? Има ли странични ефекти после?

- Трябва да се внимава, иначе може да полудее, а не искаме това. Веднъж в седмица ще е достатъчно да го държи просто объркан. Той ще вярва, че е бил с Елвира, трябва само да го подтикнем да мисли, че е заради алкохола, а не нещо друго. - отвърна Силас. - Действието е между осем и десет часа. Предостатъчно време, за да свършиш работата.
Принцът се намръщи, изричайки тези думи. Само при мисълта, че Аша и Афсол отново ще са заедно, започваше да се ядосва.

- Добре, ще внимаваме. - изрече Аша. - Ще гледам да бъда с него възможно най-много и дано забременея. Колко трябва да му сложа?

- Три малки щипки. Нарича се сребърен прах, но разтворен не променя цвета на напитката. Няма мирис, нито вкус. Нищо няма да разбере. - усмихна се Силас и ѝ даде шишенцето. - Много внимавай.

Аша кимна.
- Добре. Ще чакам удобен момент и ще действам. - въздъхна тя, сетне отиде да си ляга.

Силас изсумтя. Ако можеше да гарантира, че Аша няма да забременее от него, щеше да ѝ даде от отварата на замъгления ум. Нищо, той щеше да използва отварите и малкото опиум, които купи върху Силиа. Това щеше да бъде още едно отмъщение, задето Афсол щеше да спи с неговата жена.

Елвира дойде до дома на Афсол, за да говори със Силиа. Жената още от сега се мръщеше. За какво ѝ беше на принцесата да се връща в този замък, пълен с нещастници? Тя въздъхна и почука на вратата.

Афсол отиде да отвори. Изненада се, когато видя на прага си Елвира.
- Случило ли се е нещо? - попита той.