Замъкът на Афсол Фингел

- Нямам представа. - изрече Силиа. - Не сме единствените русокоси и чернокоси хора на този свят. Сега, ако обичаш, се разкарай. Имам си по-важни неща от глупостите ти!

- Ще видим тази работа. - студено отвърна Нана. - Ако си излъгала, така или иначе наемният убиец ще разбере. Надявам се да не съжаляваш, че отхвърли щедрото ми предложение.
Лисицата се запъти към пристанището. Трябваше още веднъж да разпита момиченцето, нещо не се връзваше тук.

- Тъпа крава. - изсумтя Силиа.
Нямаше представа какви простотии ѝ бе наговорила, но нямаше и за какво да се притеснява. Принцесата не беше наранила никое дете, нито пък знаеше, че Крисчън има дъщеря. Тя реши да не мисли за това повече и се телепортира в Кросфайър Муунлайт.

След като се телепортира в замъка на Афсол, Силас веднага отиде в стаята си. Съблече дрехите си и отиде да се изкъпе. След като приключи с ваната си, той се преоблече и огледа врата си. Щеше да открадне малко от тоя лунен прашец и да оправи това. Вратата на стаята му внезапно се отвори и вътре влезе Аша.
- Стресна ме. - изсумтя той.

Аша се учуди.
- И от какво има да се стряскаш? - вирна вежда тя и забеляза ужасните драскотини по врата му. - Какво е станало с теб?

- По-тихо. - изсъска принцът. - Нищо особено, ще се оправя. Отмъстих си най-сетне.

Ейда се бе превърнала в сянка на Аша. Където и да отидеше принцесата, Ейда я следваше без тя да разбере. Момичето започна да подслушва какво си говореха тези двамата.

- Отмъстил си си? - започна Аша на милбърнски. - Какво си сторил, Силас?

- Навестих онази кучка Елвира и може и да съм я убил, няма значение. - сви рамене Силас. - Важното е, че си отмъстих на Афсол задето посмя да спи с теб.

Очите на Ейда се разшириха от ужас. Какво беше сторил тоя изрод с горката Елвира? Момичето продължи да слуша, това бе важно.

Аша бе много изненадана. Тя изобщо не подозираше, че Силас е планирал подобно нещо.
- Ти полудя ли? Ами ако се оплаче? Мислиш ли, че Афсол ще ти прости подобно нещо? - повиши тон принцесата. - Какво си ѝ направил?

- Пребих я и я насилих, нищо кой знае какво. - отвърна Силас. - Не може да се оплаче от мен, дори и да оцелее. Нито ѝ казах защо я посещавам, нито нищо. Не издадох дори и звук, докато си доставях удоволствие с нея.

Аша бе погнусена. И тя не харесваше Елвира, но смяташе, че това е малко прекалено.
- Това беше грешка, Силас. Защо ти бе нужно това отмъщение? - попита принцесата. - Такъв бе планът ни, не помниш ли? Как, по дяволите, трябва да забременея от Афсол, без да спя с него?

- Знам, но си нямаш и на представа колко ми е трудно да асимилирам станалото между вас. - изсумтя Силас. - Няма за какво да се тревожиш, нищо няма да се случи.

- Дано си прав. - въздъхна Аша.

Ейда побърза да се скрие преди Аша да е излязла. След като проклетницата го стори, тя отново започна да я следи. Бе започнала да си записва всички безумия, които Аша и Силас вършеха срещу Афсол и близките му. Не знаеше обаче какво да прави с тази информация. Беше я страх от последствията.

Силиа влезе в замъка на Афсол и тежко въздъхна. Тя откри брат си във всекидневната.
- Трябва да ти кажа нещо. - изрече тя, стараейки се да звучи спокойно.

Афсол се обърна към Силиа и присви устни. Виждаше, че е доста притеснена.
- Какво е станало, Сил? - попита той и остави чашата си с уиски върху писалището.

- Елвира... - изрече Силиа и едва не заплака. - Някой я е нападнал. С Мели едва я разпознахме.

Афсол замръзна на мястото си и лицето му изгуби цвета си. Някой бе посмял да нападне Елвира?
- Кой? - тихо прошепна принцът.