Замъкът на Афсол Фингел

Елвира извъртя очи.
- Разбира се, късметът ми. - изсумтя тя. - Силиа тук ли е? При нея дойдох.

- Няма я. Защо не влезеш? Може да поговорим, докато я чакаш. - усмихна се Афсол.

- Ти луд ли си? Как така ще влизам и ще търпя любимата ти съпруга? - повиши тон Елвира. - Пък има ли какво изобщо да си кажем?

Афсол въздъхна.
- Елвира, моля те. Разговор между приятели.

Елвира се засмя.
- Приятели... Даже не знам дали искам да бъдем такива след всичко станало. - отвърна тя. - Пък и не е моя вината, че милата ти невяста явно не може да те забавлява. Сам си я избра, не ми мрънкай сега.

Думите на Елвира жегнаха Афсол.
- Ако имах избор, никога нямаше да постъпя така. Елвира, знам, че цялата ситуация изглежда ужасно, но наистина нямаше какво да направя.

- Продължавай да си го повтаряш, щом това те кара да спиш спокойно. Не знам изобщо това за избора дали е вярно. Така и не каза какво е. - изсъска жената. - Ако е вярно, можехме да измислим нещо, което да помогне, но ти не. Реши, че си заслужава да се ожениш за тази дрипла, затова си сърбай попарата сега.

- Елвира, сложно е. Бях притиснат, нямах какво друго да сторя. Един ден ще разберете всичко със Силиа.

- Ха! И мислиш, че когато научим тази така важна причина ще ти простим? Надали ще се случи. Силиа може и да ти прости, все пак ти е сестра. Аз от друга страна, надали ще го сторя. Само си изгубих времето. - въздъхна Елвира и реши да си върви. - Някой друг път ще потърся Силиа.

Афсол присви устни и тежко въздъхна. Не искаше да изгуби Елвира, но очевидно нямаше как да я задържи. Принцът влезе в замъка си и тръгна към библиотеката. Обвиняваше се, че не можеше да стори нищо срещу баща си. Афсол си наля голяма чаша уиски. Не можеше ли да му се случи нещо и най-сетне да умре? Защо трябваше да изгуби любовта, тъкмо когато я беше намерил отново? Принцът отпи голяма глътка от уискито си и уморено се отпусна в стола си.

Аша беше повече от радостна. Беше чула скандала между Елвира и Афсол и точно това чакаше - възможност. След като проклетата маркиза си тръгна, Афсол се бе затворил в библиотеката и преди вечеря бе изпил почти литър уиски. Аша опита да го спре да пие вино, докато вечеряха, но той ѝ се сепна и жената реши да използва това за оправдание, ако нещо се усъмни. Тя се бе оттеглила по-рано от масата и подправи уискито на Афсол със сребърния прах. Разбира се, както и предполагаше - след вечеря, Афсол отново се усамоти в библиотеката и започна отново да пие. Добре че принцесата имаше няколко караници с проклетата Елвира, че да успее да уцели парфюма ѝ. Напръска се с парфюм с такъв аромат и тръгна към библиотеката. Открехна вратата и замръзна на мястото си. Нямаше представа как да започне и дали сребърният прах вече е подействал. Трябваше да пробва.
- Здравей. - изрече тя и се усмихна. Надяваше се да е проработило.

Ръката на Афсол замръзна почти до устните му. Ароматът на уискито навлизаше в ноздрите му. Той веднага остави чашата си и пристъпи напред.
- Елвира? Какво те води насам? - попита той.

Аша се усмихна широко. Сребърният прах явно беше проработил.
- Дойдох да се извиня за по-рано. - отвърна жената. - Не бях съвсем права.

Афсол се доближи до нея и усети аромата на парфюма ѝ.
- Аз... съжалявам за всичко. - изрече той. - И представа си нямаш колко ми липсваш.
Той се пресегна, за да я докосне, но бързо свали ръката си. Не можеше да очаква нищо от нея.

- И ти ми липсваш, честно казано. - изрече Аша. - Не ми харесва дриплата Аша да се разхожда наоколо, но не мога да си кривя душата.
Принцесата реши да направи първата крачка. Тя пристъпи към него и устните ѝ докоснаха неговите. Трябваше вече да забременее.

Афсол не се сдържа и задълбочи целувката им. Беше настоятелен, тя му липсваше ужасно много. След няколко секунди, той се отдръпна от нея.
- Сигурна ли си, че искаш това?

- Знам, че после ще съжалявам, но сега не мога да мисля за това. - изрече Аша.
Тя отново целуна устните му, този път по-страстно.

Афсол продължи да целува Елвира, сетне я вдигна на ръце и отвори вратата на библиотеката. Надяваше се никой да не ги види, докато води жената към спалнята си. Не му пукаше за последствията, нямаше как да не се възползва от този момент. Той отвори вратата на спалнята си и с крак я затръшна, сетне избута Елвира върху леглото. Надвеси се над нея и започна да обсипва тялото ѝ с целувки.

Аша тихо стенеше. Отвръщаше на целувките му, когато трябваше, но толкова. Тя се надигна леко.
- Нека ти помогна да свалиш дрехите си. - изрече тя и целуна устните му.

- Няма нужда. - изрече Афсол и се надигна от леглото.
Свали бързо всичките си дрехи и отново се надвеси над Елвира, целувайки врата ѝ. Пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята ѝ. Отстрани предницата на роклята ѝ и засмука едното ѝ зърно.

Аша продължи да стене, но беше по-добре да не си губят времето с игрички.
- Няма ли да ме направиш своя вече? - стенейки изрече тя.

Афсол погали лицето ѝ и се усмихна.
- Щом това е желанието ти.
Принцът свали и останалата част от роклята на Елвира, сетне разтвори нежно бедрата ѝ. Намести се между тях и проникна в нея. Започна да се движи в нея с умерени тласъци, докато продължаваше да обсипва тялото ѝ с целувки.

Аша тихо стенеше и се мъчеше горе-долу да отвръща на тласъците на Афсол. Тя галеше раменете му като от време на време забиваше ноктите си в тях.

На Афсол му направи впечатление, че Елвира не се държи така, както се държеше преди. Беше леко вдървена, но принцът реши да не го прави на въпрос. Това, което се случваше беше достатъчно хубаво.

Аша усети как нещо в нея се надига. Принцесата стисна очи и изстена, а тялото ѝ се разтресе от оргазма, който получи. Сега ако можеше и да забременее всичко щеше да е наред.