Замъкът на Афсол Фингел

Силиа поклати глава.
- Не сме я питали. Мели ѝ дава силни отвари, за да спи, докато се възстанови. - отвърна тя. - Утре ще я оставим да ни разкаже повече.

Афсол не беше сигурен дали може да чака до утре. Трябваше час по-скоро да разбере кой бе наранил Елвира и да го убие.
- Силиа, не мога да чакам до утре. Искам да я видя.

- Утре, когато Мели я събуди. - изрече Силиа. - Не знаех на кого да кажа, сега ще се върна във вилата си.
Тя се телепортира обратно във вилата си.

Афсол се учуди. Какво трябваше да значи "не знаех на кого да кажа"? Вярно, той не беше сигурен какъв ѝ е вече, но Елвира не бе в добри отношения с близките си. Принцът стисна ръце в юмруци. Утре щеше да разбере кой беше негодникът посмял да нарани Елвира и щеше да го накара прескъпо да си плати за всяка пролята капка кръв, сълза и вик от болка. Определено нямаше да си намери място, чакайки утрото.

Блейд дойде и до замъка на Афсол и остави покана за него и Силиа.

"Блейд ви кани на лов в пещерите."

Гвардията присвои нужната сума и кристалите от хазната на Афсол, след което оставиха бележка.
"Бяхте избран да участвате в събитието на кралица Клара, но изгубихте. Конфискувани са 500 000 злато и 300 кристала, за да се заплати победата на Елвира Голдлийф."

Силас се беше напил по обяд и реши да посети Аша. Идиотката явно съвсем бе забравила за плана им. Шляеше се из замъка и нищо не вършеше. Явно се бе отпуснала твърде много и беше време да си припомни къде ѝ е мястото. Мъжът влетя в стаята ѝ и заключи вратата. Всички бяха излязли, можеше да си позволи това-онова.
- Какво правиш?

Аша вдигна поглед от книгата си.
- Чета. - отвърна тя. - А ти?

- Четеш? - скръсти ръце Силас. - Ти тъпа ли си? Изобщо нещо правиш ли, за да вкараш Афсол в леглото си? - мъжът започна да крещи.

Аша се изправи от мястото си. Не разбираше какво му става на Силас.
- По-тихо, някой може да чуе. - изрече тя и се доближи до него. Подуши миризмата на алкохол. - Пил си по обяд?

- Нима има специален час за пиене, идиотке? - все така викаше Силас. - Никой няма да ни чуе, всички излязоха. Сега ми кажи как така си зарязала плана и вършиш какво ли не, но не и това, за което дойдохме?!

Аша въздъхна.
- Не е така. Афсол просто не ме поглежда. - изрече жената. - Аз също искам да го вкарам в леглото си, но не се получава. Трябва ни отвара, афродизиак или нещо такова. Няма да стане с добра воля.

Силас се разяри от отговора на Аша и я зашлеви през лицето. Принцесата падна върху леглото, сетне той я хвана за ръцете и я блъсна в гардероба. Ръцете му обвиха шията ѝ и той започна да я души.
- Какво каза? - извика той в лицето ѝ. - Искаш да вкараш него в леглото си?

Очите на Аша се насълзиха. Принцесата не искаше това да прозвучи така.
- Не исках... да кажа... това. - едва изрече тя и хвана ръцете на Силас. - Пусни ме... моля те.

- А какво искаше да кажеш?! - извика Силас в лицето ѝ, все още стискайки шията ѝ. - Изглежда си забравила от къде си, Аша. Дойде тук и се промени. Свободата на жените на това място доста те е заслепила, затова смятам да ти покажа къде е мястото ти.
Принцът я пусна и тя се свлече на земята.
- Сега ще ме задоволиш! - нареди Силас. - Ще ти избия фантазиите за други мъже в леглото ти.

Аша се закашля и разтри шията си. Усещаше гърлото си като смазано. Не смееше да помръдне от мястото си, беше я страх от Силас. И преди се беше напивал, но никога не се беше държал така с нея.

Силас още повече се разгневи. Аша вече не му се подчиняваше, наистина се беше развалила на това проклето място. Той се приведе и я хвана за ръцете, сетне ги постави върху вече втвърдения си член.
- Аз какво ти казах? Започвай веднага, преди да съм решил, че имаш нужда от допълнителна стимулация! - извика принцът.

С треперещи ръце, Аша започна да събува панталона му. Надяваше се да се успокои и да я остави на мира. Определено не искаше да прави това, нямаше и представа защо Силас реши да се държи така с нея, както се държеше с Ейда.
- Не искам да правя това. - изрече Аша.

- Не помня да съм те питал какво искаш. - изсъска Силас.
Той смъкна панталона си още и грубо хвана главата на Аша, сетне навря пениса си в устата ѝ и започна да се движи навътре-навън.
- Изобщо не ми харесва поведението ти.

Аша се опитваше да не се задави. Не можеше да разбере от къде дойде тази внезапна агресия спрямо нея. Защо тя да бе виновна, че Афсол не я искаше в леглото си? Очите ѝ се напълниха със сълзи. Нищо нямаше да постигне, дори и да кажеше на Силас какво бе сторил с нея на следващия ден.