Замъкът на Афсол Фингел

Афсол продължи да се движи в Елвира със същото темпо и скоро достигна до собствената си кулминация. Той свърши в нея.
- О, Елвира... - изстена в ухото ѝ. - Наистина ми липсваше.

Аша леко се намръщи, когато я нарече с името на Елвира, но бързо се усмихна.
- Цялата вечер е наша. - изрече принцесата и целуна устните му.
Трябваше да се постарае да правят секс колкото се можеше повече. Непременно тази вечер трябваше да забременее.

- Разбира се. - изрече Афсол и целуна Елвира.
Нямаше представа какво я беше прихванало, но щеше да бъде с нея колкото можеше повече.

Афсол нямаше представа какви ги е свършил снощи. Помнеше, че пи много и че сякаш Елвира бе с него, но на сутринта беше изненадан, когато видя Аша в леглото си. Не стига това, ами изглежда я беше принудил да бъде с него. Помнеше как ѝ се беше сопнал да не му брои чашите, но изобщо не помнеше да я е карал да спи с него. Главата го болеше ужасно, а нервното крачене на Силиа не правеше нещата по-добри.
- Може ли да спреш да обикаляш?

- А какво искаш да правя? - извика Силиа, слагайки ръце на ханша си. - Ти полудя ли? Как така си извикал Аша в леглото си? За пореден път, Афсол! Какво ти става, по дяволите? Още повече ли искаш да отблъснеш Елвира?

Афсол тежко въздъхна. Гласът на Силиа беше като камбани в главата му.
- Не, аз... не знам. Елвира сякаш беше тук снощи. Знаеш, че не бих спал с Аша.

- Вече не знам какво да те правя. - изсумтя Силиа. - Нали не желаеш Аша да забременее? Ако продължаваш така, това непременно ще се случи! Ти тъп ли си?!

- Моля те, спри да викаш. - уморено изрече Афсол. - Права си. Ще ѝ дам отвара против забременяване и проблемът ще се реши за сега.

- Да, засега. - извъртя очи Силиа. - Разкарай тази жена от тук вече. Не знам с какво толкова те е заплашил татко, но наистина не си струва всичкото това. Ще си струва ли да изгубиш Елвира? Защото това неминуемо ще се случи, ако продължаваш така.

- И представа си нямаш колко е сложно. - горчиво се засмя Афсол. - Вързал ми е ръцете и мога само да си представям какво ще се случи, ако нещо се случи с тази жена.

Силиа извъртя очи. Колкото и да го притискаше, Афсол нямаше да ѝ каже какво иска баща им от него.
- Ще се погрижа за проблема ти. За пореден път. - скръсти ръце принцесата. - Обаче ще пиеш много по-малко. Заради алкохола не знаеш какви ги вършиш и вече не съм сигурна дали не си станал алкохолик.

Афсол се засмя и мигом съжали.
- Това не е така, Сил.

- Много силно се съмнявам, батко. - изрече Силиа. - Ти изпиваш две големи само докато си говорим. Кой знае колко още консумираш, докато няма никой около теб. Сега ме извини, отивам да се погрижа за проблема ти.

Афсол ѝ благодари и се отпусна назад в стола си. Надяваше се махмурлукът му скоро да отмине.

Силиа отиде в стаята си и взе една от отварите си против забременяване. Определено не можеше да покани Аша отново на чай, затова трябваше да действа по друг начин. Принцесата реши да помоли и Исай за помощ, Аша надали щеше да се навие доброволно да изпие отварата. Драконът отначало не желаеше, но Силиа ѝ спомена, че това може да навреди на Афсол и тя накрая склони да помогне. Двете се отправиха към стаята на Аша. Силиа дори не почука на вратата, а направо влезе.
- Трябва да призная, че много внимателно си играеш картите. - усмихна се принцесата.

Аша се сепна от внезапната поява на Силиа и се изправи от мястото си.
- За какво говорите? - попита принцесата.

- Не се прави на ударена. Спала си с Афсол снощи. - въздъхна Силиа. - Отново си се възползвала от слабостта му, похвално.
Принцесата остави шишенцето със зеленикавата течност върху бюрото.
- Изпий го.

Аша погледна към отварата и присви очи.
- Отрова? Искате да ме убиете?

- За това, че се опита да убиеш Хектор, несъмнено. Не мисля обаче, че още го заслужаваш. Против забременяване е, вече си пила такава. - посочи Силиа шишенцето. - Изпий го.

- Не! - поклати глава Аша. - Не съм се възползвала от принц Афсол, той буквално ми нареди да го направя, не посмях да откажа. Ако съм бременна ще е най-добре за всички ни. Ще си тръгнем веднага щом се потвърди. Не желаете ли това?

Силиа се намръщи.
- Брат ми не е долен изнасилвач, не би ти наредил подобно нещо. И съжалявам, но няма да е добре за никого, освен теб и побъркания ми б... крал Селиандър. Нищо лично спрямо теб, но не бих позволила едно невинно дете да отрасне по такъв ужасен начин. Селиандър няма да го превърне в добър човек.

- Това не е наше решение, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Ако съм бременна ще си тръгна съвсем скоро.

- Значи няма да е доброволно, жалко. - изцъка с език Силиа. - Съжалявам, скъпа, но никой не би позволил да си тръгнеш с бебе от тук.
Принцесата се обърна към Исай.
- Моля ти се, просто я хвани и я дръж здраво. Аз ще се погрижа за останалото.

Аша дори не успя да реагира на време. Исай я хвана за ръцете и ги изви зад гърба ѝ.
- Какво ще правите? - извика Аша и започна да се съпротивлява. - Не може да се държите така с мен.

- Ако беше решила да съдействаш, нямаше да се държа така. Ти обаче отказа. - сви рамене Силиа. - По един или друг начин ще изпиеш тази отвара.
Принцесата взе шишенцето и го отвори, сетне доближи Аша и я стисна за косата, издърпвайки главата ѝ назад. Тя изля отварата в устата на Аша и я запуши с ръката си, за да може идиотката да преглътне.