Замъкът на Афсол Фингел

Силас се намуси. Тая наистина не можеше да свърши едно нещо като хората без наставленията му. Дори не разбираше какво обича в нея. Той извади пениса си от устата ѝ и я стисна за ръцете, сетне я изправи. Разкъса роклята ѝ и я избута върху леглото. Намести я на четири крака и с ръка разкъса бельото ѝ, разкривайки слабините ѝ. Влагалището ѝ беше толкова примамливо, но не можеше да я чука там. Дори не разбираше защо уважава това ѝ желание, тя беше негова, можеше просто да я обладае, когато си поиска. Той грубо проникна с пръсти в нея и започна бързо и грубо да ги движи.

Аша се стресна. Не биваше да позволява на Силас да продължи това.
- Моля те, не трябва да го правиш. - изрече тя.

- Мълчи! - извика Силас и я зашлеви силно по задника. - Даже не би трябвало да те слушам.
Силас се занимаваше с това още малко, сетне спря. Разтвори задните ѝ части и се изплю върху ануса ѝ. Намести се зад нея и започна грубо да прониква в нея, без да го интересува особено дали я наранява или дали е готова.

Аша изскимтя от болка и сълзите започнаха да се стичат по бузите ѝ.
- Моля те, спри. - изхлипа тя.

- Абсолютно не! - извика Силас и с един силен тласък я изпълни цялата.
Докато я чукаше, я удряше с шамари по задника.
- Чия си, Аша? - изсъска Силас.

- Твоя. - изстена от болка Аша. - Спри с това, умолявам те.

- На кого принадлежиш, Аша? - извика Силас и още веднъж я зашлеви по задника, който бе почервенял.

- Казах ти, на теб. - изхлипа Аша. - Може ли вече да спреш?

- Да спра? - Силас я зашлеви. - Няма да стане!
Принцът я стисна за ханша и забърза темпото си. Как смееше да се държи като свободна жена?! Накрая достигна до края и свърши в Аша. Той излезе от нея и започна да се облича, след което я изправи на крака и отново я стисна за шията.
- Продължавай да се мислиш за свободна и следващият път не просто ще те набия, а ще си взема и онова, което чаках толкова време. Ще те третирам, както третирам Ейда, ясно ли ти е?!

Аша кимна и Силас я избута на леглото, сетне излезе от стаята ѝ. Принцесата избухна в плач. Не разбираше с какво бе провокирала подобно отношение от любимия си, нямаше и никаква представа какво да направи, за да се защити.

Аша се събуди от дрямката си и забеляза, че вече е тъмно навън. Принцесата чувстваше болки в слабините си и стана внимателно от леглото, за да си облече друга рокля. След това тя излезе от стаята си и отиде във всекидневната. Забеляза Афсол да преглежда някакви свитъци.
- Здрасти. - вяло поздрави тя и отиде да седне в едно от креслата.

Афсол вдигна поглед от книжата, за да поздрави Аша, когато забеляза синините по врата ѝ. Принцът се изправи от мястото си и застана пред нея.
- Какво е това? - попита той загрижено и забеляза, че има избледняваща синина на лицето. - Кой ти причини това?

Аша преглътна тежко. Нямаше представа, че Силас я е стискал толкова силно. Трябваше първо да се погледне в огледалото и после да си избира рокля.
- Не е нищо особено, ще мине. - извърна поглед принцесата. Може би с това можеше да спечели Афсол на своя страна.

- Как да не е нищо особено? - вирна вежди Афсол. - Поглеждала ли си тези синини?
Принцът се отдръпна за кратко от нея и започна да размишлява. Не бяха много заподозрените.
- Силас, нали? Само той би си позволил такова отношение спрямо теб.

Очите на Аша се разшириха от ужас и тя стана от мястото си.
- Не, не е той. - набързо изрече принцесата. - Нищо не е станало, наистина. Ще мине до няколко дни.

- Аша, това е сериозно! - изрече принцът. - Не го защитавай само защото сте роднини! Защо ти посегна?

Аша изхлипа. Надяваше се Силас да не пострада.
- Скарахме се за глупости. - хлипайки отвърна жената. - Нищо важно, наистина.

Афсол разбираше защо Аша оправдава поведението на Силан, но това не беше правилно.
- Няма значение за какво сте се скарали, това не го извинява. Ще говоря с него, тук не е Милбърн!

Аша още по-силно започна да плаче.
- Не, моля те, недей. - изрече тя. - Ще стане още по-зле така. Тук може и да имам защитата ти, но в момента, в който се върнем в Милбърн, той ще може да прави това с мен и в трезво състояние, за да си отмъщава. - принцесата зарови лице в ръцете си. - Беше пиян, сигурна съм, че не е мислил какви ги върши.

Афсол въздъхна тежко. Беше посегнал на Силиа преди време и до края на дните си щеше да съжалява за това. Не можеше да остави на Силас да му се размине просто така.
- Съжалявам, Аша, но това не е оправдание. - изрече принцът. - Нищо няма да му сторя, само ще говоря с него, обещавам.