Замъкът на Афсол Фингел

Аша преглътна и след това Силиа я пусна. Така ѝ се искаше да я наругае, но не можеше.
- Защо го направихте? - извика Аша.

- Сексът води до грешки, които не искаме да се случват. - изрече Силиа и се усмихна. - По-добре стой по-далеч от леглото на брат ми, иначе тези срещи ще се повтарят доста по-често.
Силиа остави шишенцето на бюрото и се обърна към Исай.
- Ще трябва да останеш и да я наблюдаваш час-два. Първата ѝ мисъл ще е да отиде да повърне.

Аша изсумтя. Тази пък от къде се беше сетила, че има такива намерения? Силиа излезе от стаята ѝ, а Исай я пусна.
- Ще си платите, когато Афсол научи.
Исай само ѝ се изсмя.
- Мисля, че точно той ни изпрати. Пък и какво ще ми направи този дрисльо? Абсолютно нищо. - изсъска драконът. - Лягай си, че лесно си губя търпението и не отварата, ами боят, който ще ти тегля ще е достатъчен да не забременееш никога.
Аша не посмя да спори и седна върху леглото си. Трябваше да измислят нещо друго със Силас, за да не може Афсол да се усети.

Силас откри Аша в трапезарията да закусва.
- Добро утро, скъпа! Предполагам спа добре?

- Може да се каже. Какво направи ти? - попита Аша. Не ѝ беше особено приятно да знае, че Силас е прекарал времето си с онази проклетница Силиа.

- Може малко да съм объркал нещата. - въздъхна Силас. - Тази се оказа по-трудна от брат си. Усъмни се в поведението на Крисчън и накрая я изнасилих. Това ще е доста по-добре.

Аша присви устни. Силас започваше да прекалява.
- Не че не го заслужава, но какво постигаме с това? Трябва да спрем да въвличаме произволни хора. Нищо не знаем за този човек.

Силас се изсмя.
- Печелим тя да не е наоколо и да съставим друг план, който да вкара Афсол в леглото ти. Може би останалите отвари ще използваме върху него. - отвърна мъжът. - И не разбирам защо се притесняваш толкова. Силиа мисли, че този Крисчън я е насилил, как ще го свърже с нас?

- Прав си. - въздъхна Аша.
Беше готова да спори, че Силиа надали щеше да бъде с него, ако този мъж някога е проявявал подобни изблици и че любимите ти хора не могат да те наранят, но се спря. Та Силас стори същото с нея преди време.

- Няма за какво да се притесняваме, не се тревожи. - усмихна се Силас. - Дано това я накара да не се занимава с нас.

Ейда бе чула целия разговор на тези двамата. Не можеше да повярва, че и това са сторили тези изроди, макар че не биваше да се учудва. Та те убиха децата ѝ пред очите ѝ. Колко ли още престъпления щяха да извършат преди да си тръгнат? Жената отиде да запише и тази история в дневника, който си водеше. Не можеше да си обясни защо се страхува от тези двамата толкова, че да не може да каже на никого какво се случва.

След вечеря, всички се бяха оттеглили по стаите си. На масата останаха само Афсол и Аша, която продължаваше с нежелание да чопли в чинията си.
- Може да спреш, ако си се нахранила. Виждам, че ястието не ти хареса. - изрече принцът.

Аша вдигна поглед от чинията си. Дори не ѝ беше направило впечатление, че другите са се оттеглили.
- Съжалявам, изгубих се в мислите си. - въздъхна принцесата.

Афсол се усмихна.
- Мисли? Би ли споделила какви? - попита той и отпи глътка от виното си. - Поредният план, с който да ме вкараш в леглото си?

Очите на Аша се разшириха от изненада. Този дали не беше разбрал нещо?
- Не разбирам какво намекваш. - изрече тя със спокоен глас.

Афсол извъртя очи.
- Един път да спим заедно, когато съм пиян е случайност. Два пъти вече започва да изглежда като шаблон. - отвърна Афсол. - Това ли чакаш? Да покажа слабост и веднага да се възползваш от нея?

"А какъв ли избор имам, идиот такъв?", помисли си Аша.
- Не знам защо говориш така. От нищо не съм се възползвала. - запротестира Аша. - Първият път бяхме пийнали и двамата, вторият не беше особено по-различен, а и ти ми се сепна на вечеря. После пи още и... просто се случи.

- Просто се случи? - вирна вежда Афсол. - Извинявай, но ние дори не спим в едно легло. Би ли ми казала защо не отиде в стаята си, а реши да ме последваш?

- Не знам. - отвърна Аша. - Може би исках да се уверя, че си добре, наистина беше изпил доста.

- Може би? Не, Аша, искаше да се увериш, че съм достатъчно пиян, че да те объркам с Елвира и да се възползваш от това. - горчиво се засмя Афсол.

- Това не е вярно! - отсече Аша. - Наистина ме е грижа за теб. Може да сме само фиктивно женени, може и скоро да си тръгна от тук, но... не знам, случва се нещо с мен, което не мога да си обясня напълно. Не знам дали и желая.

Афсол присви очи. Почти предполагаше какво може да чуе.
- Какво намекваш?

- Може и да съм започнала да изпитвам нещо. - излъга Аша. Нямаше никакъв шанс да обича този мъж, но не можеше да позволи да се съмнява в нея. - Тук се чувствам спокойна и защитена. Вярно, Силас понякога ми напомня, че не мога да имам свобода, но ти ме накара да вярвам, че ако си позволи нещо, ти ще си там и ще го спреш. Вече не ме е страх да говоря по-открито, нито да му се противопоставям, когато започне да ме поучава. Веднага след като се върна в Милбърн, тези крила ще бъдат отрязани, но смятам да се възползвам от тях, докато съм тук. Ти си моят герой, в Милбърн никой не ме е защитавал.
Разбира се, тя каза и част от истината. Наистина ѝ харесваше свободата на жените по тези земи. Затова трябваше да изпълни плана си и в най-скоро време да свалят баща ѝ от трона, за да може двамата със Силас да променят всичко.

Афсол разтърка чело с ръка. Донякъде съжаляваше Аша.
- По-добре си избий тези мисли от главата. - изрече той. - Не задълбочавай чувствата си, няма да им отвърна по начина, по който се надяваш.
Принцът допи виното си и реши да се оттегли в стаята си. Трябваше да държи Аша далеч от себе си, нямаше да ѝ дава фалшиви надежди, че тя може да бъде с него.

- Не ми и трябва. - тихо се изсмя Аша, след като Афсол се оттегли.
Принцесата допи виното си. Трябваше да измислят друг начин, по който да вкарат Афсол в леглото ѝ. Нямаше да си тръгне от това място без бебе. Нямаше никакъв шанс да изтърве златото, което щяха да вземат от Селиандър.