Замъкът на Афсол Фингел

– Разбира се, Сандреа, няма да развалям трапезата. Не е нужно. Аша се справя отлично и без моята помощ… както винаги. - усмихна се вежливо Силиа.

"Малка, долна...", помисли си Аша, а лицето ѝ бе пламнало от гняв, който тя прикриваше зад невинна усмивка.
- Простете ми, госпожице Силиа. - наведе глава Аша. - Далеч не желаех думите ми да прозвучат толкова обидно.
Принцесата погледна към Афсол с тъжна молитва.

Афсол махна с ръка.
- Хайде вече да спрем да дъвчем тази тема. - изрече принцът и изпитателно погледна Силиа. - Радвам се, че се върна обратно, Сил. Елвира е добре, нали?

- Да. - усмихна се Силиа. - Тя вече се чувства добре и се прибра в замъка си.

Афсол се усмихна.
- Радвам се да го чуя.

- Ще ми липсва времето, което прекарвахме заедно. - въздъхна Силиа и погледна за кратко Аша, сетне отново погледна брат си. - Знам обаче, че това скоро ще се промени. Тя отново ще се върне тук, нали?

- Разбира се. Когато приключи бракът ми с Аша, всичко ще е наред. - горчиво се усмихна Афсол.
Можеше само да се надява всичко да се върне, както си беше преди появата на Аша в живота му.

Аша нищо не каза. Тя отпи от виното си. Нямаше никакво намерение да си тръгва от това кралство без бебе. За нищо на света нямаше да позволи златото на Селиандър да се изплъзне от ръцете ѝ. Трябваше отново да измислят план за действие, иначе нямаше да стане.

- Този брак изобщо не трябваше да се случва, все още не знам защо си се съгласил на тази глупост. - тежко въздъхна Силиа и погледна Аша с присвити очи. - Ти не знаеш ли причината? Не вярвам с крал Селиандър да не сте заговорничили.

Аша не знаеше какво точно бе станало, но донякъде се досещаше.
- Не знам, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Когато изразих съмненията си, че принц Афсол няма да е съгласен със сватбата, баща ви ме увери, че ще се съгласи. Не знам какво му е казал.

Афсол тежко въздъхна.
- На този етап не е важно. Дори и да разбереш причината, в момента нищо няма да се промени. - отвърна принцът, гледайки към Силиа. - Не се вглъбявай в това, моля те.

Сандреа присви устни. Той знаеше какво бе станало, но бе обещал да не казва. Надяваше се Силиа да не се обърне към него с въпросите си.

- Дано я споделиш след като този фарс приключи. - изрече Силиа. - Елвира доста си блъскаше главата с това.

- И на двете ще ви се наложи да се запасите с търпение. - въздъхна Афсол.
"А на мен с още повече, след като разберете.", помисли си принцът.

- Не ни карай да чакаме дълго. - изрече Силиа. - Аз се нахраних, ще отида в библиотеката да съставя списък с въпроси към Клара.
Принцесата стана от мястото си и отиде в библиотеката.

Афсол също реши да се оттегли. И той като Силиа трябваше да подготви въпроси към Клара. Доближи се до мястото на Сандреа и се приближи по-близо до него.
- Искам да се навърташ от време на време край замъка на Елвира и да шпионираш. - изрече тихо принцът, колкото Сандреа да го чуе. - Нападателят ѝ още е на свобода и не искам тя отново да пострада.

- Разбира се. - отвърна Сандреа и Афсол се оттегли.

- Всичко наред ли е, принц Сандреа? - попита Аша.

- Да, няма за какво да се притеснявате. - отвърна Сандреа, допи виното си и напусна трапезарията.

След като са увери, че са съвсем сами, Аша изтърва шумно вилицата в чинията си.
- Онази проклетница не биваше да се връща. - изсумтя принцесата и започна да говори на милбърнски. - И преди нямах шансове с Афсол, а сега още повече. Ще започне да му пълни главата с мисли за онази нещастница Елвира.

Силас отпи от виното си.
- От една страна се радвам - скоро няма да спиш с Афсол отново, от друга не съвсем. Не можем да си позволим да изпуснем толкова злато. - въздъхна принцът. - Смятам тези дни да посетя тоя остров Шиера. Доста неща научих за него, докато посещавах Кросфайър Муунлайт.

- Опасно е. Там е пълно с престъпници, ако думите на всички са верни. - изрече Аша. - Не трябва да излагаш живота си на опасност.

Силас скръсти ръце.
- А как предлагаш да отровиш ума на Афсол? С мили думи и невинно държание не се получава, виждаш. - изсъска принцът. - Тук няма такива добри билкари, а онази робиня на Силиа няма да помогне за нещо такова. Ще отида на острова и ще проуча.

- Добре да кажем, че ще намериш онова, което ще ни помогне - как ще го купиш? Ние нямаме злато. Афсол надали ще ти даде.

- Така е, но горе-долу съм измислил как да се разплащам с когото и да е. Нека първо открия това, което ще ни помогне и после ще мислим за разплатата. - усмихна се Силас.