Замъкът на Афсол Фингел

Аша се зачуди на поканата за чай от Силиа. Не разбираше какво ѝ бе станало на тази. Тя отиде във всекидневната и се усмихна.
- По какъв повод ме каните? - попита Аша.

Силиа въздъхна.
- За добро или лошо, ще трябва да живеем заедно известно време. - отвърна принцесата. Искаше да ѝ избоде очите, но нямаше да го стори. - Не мисля, че е добре за Афсол постоянно да се караме.

Аша широко се усмихна. Имаше ли смисъл да крие това, което стана?
- Може да не ви се налага да чакате дълго. - изрече Аша.

Силиа знаеше за какво намеква нещастницата, но се престори на учудена.
- Какво говориш?

Аша продължи да се усмихва. Учудването на Силиа изглеждаше пресилено, нямаше как да не знае вече. Тя реши да играе по свирката ѝ.
- Ами аз и принц Афсол... - тя се изчерви. - Бяхме заедно снощи.

Силиа разшири очи от изненада.
- Били сте заедно? - възкликна тя. - Как така?

Усмивката на Аша изчезна.
- Той пи алкохол. Не помни нищо. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Не съм съвсем сигурна, че знаеше какво прави.

Силиа въздъхна. Не биваше да показва гнева си.
- Извинявай, Аша, ще ти прозвучи много обидно, но няма как да не те питам. - изрече Силиа и отпи от чая си. - Ти възползва ли се от това?

На Аша ѝ се прииска да я зашлеви.
- Не. - поклати глава принцесата. - Правих му компания. Разказвахме си разни неща.
Тя отпи още от чая.
- Не съм сигурна какво стана точно. За мен всичко е толкова ново. - изрече тя и тъжно погледна ръцете си. - Той се оплакваше от живота си. Мисля, че алкохолът ни отпусна и някак се отдадохме един на друг. Много ми харесваше да ме докосва. Беше толкова... - тя дълбоко си пое дъх. - Прекрасно.

На Силиа ѝ стана неудобно да слуша това. Не искаше да знае детайли. Тя въздъхна. Явно Афсол просто се е поддал на нещо.
- Това нямах нужда да го знам. - засмя се принцесата. - Не съм особено сигурна какво да кажа.

- Няма нужда да казвате нищо. - изрече Аша. - Питате ме, отговарям.
Аша отпи още от чая си. Беше хубав.
- Добър е. От какво е?

"Разбира се. Все пак си мислиш, че вече ни държиш в ръцете си.", ядно си помисли Силиа.
- Букет от разни билки. Мели е много добра в приготвянето на подобни неща. - изрече Силиа и допи своя. - Един от любимите ми вкусове.

Аша въздъхна.
- Мели е от чудесна помощ за вас. - изрече принцесата. - Силас ми каза какво е станало с горката Ейда вчера. Робинята ви добре се е погрижила за нея.

Силиа кимна.
- Изкарах голям късмет, че купих Мели. - усмихна се принцесата. - Тя е добро момиче, жалко че така се стече животът ѝ.
Силиа видя, че Аша има само глътка останала и се усмихна. Беше изпила достатъчно количество от отварата. Нямаше да забременее. Тя погледна към часовника на стената и въздъхна.
- Трябва да вървя в парфюмерията. Стоката ще дойде скоро. - изрече Силиа и стана от стола си. - Този разговор, макар и неловък, беше хубав. Дано имаме повече такива в бъдеще.
Принцесата пожела лек ден на Аша и тръгна към замъка на Елвира. Трябваше да ѝ разкаже какво се бе случило.

Аша ядно въздъхна. Изобщо не желаеше да се сприятелява с тази проклетница. Беше сигурна, че иска да знае какво бе станало, за да я обсъждат с онази никаквица Елвира. Жената допи чая си и се усмихна.
- Е, вие току-що изгубихте. Може би вече съм бременна и нямам търпение да се прибера. - изрече принцесата.

На Аша ѝ писна от проклетите котки на Силиа. Постоянно се гонеха из замъка, биеха се, квичаха като заклани и създаваха небивали проблеми. Аша не бе сигурна коя котка точно ѝ раздра роклята, но реши да им даде урок, както и на смотаната им господарка. Тя успя да вземе Хектор на ръце, като внимаваше да не го дразни, за да не я издере. Сложи го в една кутия и тръгна с него към един от по-горните неизползвани етажи. Аша влезе в една от стаите и отвори прозореца със свободната си ръка. Принцесата погледна към кошницата, в която Хектор бе започнал да буйства и широко се усмихна.
- Дано господарката ти си научи урока. - изрече тя.
Аша засили кошницата и я хвърли през прозореца. Чу се силно тупване, сетне до ушите ѝ долетя приглушено скимтене. Тя въздъхна облекчено и излезе от стаята, сякаш нищо не се е случило.

До ушите на Мели достигна ужасно виене. Робинята не можеше да разбере от къде идва точно, затова излезе на двора и започна да обикаля из него. Виенето се засилваше и тя забеляза една кутия, сетне я доближи. Отвори я и се ужаси, когато видя Хектор. Робинята едва не заплака. Не можеше да разбере какво се бе случило. Тя го огледа набързо. Хектор кървеше от устата, личеше, че челюстта му е счупена. Две от лапичките му също бяха счупени, а летва от кутията се бе забила в корема му. Мели вдигна кутията и хукна към замъка, което накара Хектор да вие още по-силно от болка.
- Знам, момче, но ще се оправиш. Скоро ще се оправиш. - тихо изрече робинята и влезе в замъка.
Тя отиде в стаята си и реши да даде на Хектор отвара за сън. Беше много трудно да го накара да я изпие, но накрая успя и Хектор бавно се унесе в сън. Робинята първо трябваше да се погрижи за раната в корема му, сетне да намества костите му. Чакаше я бая работа.

Аша прокле ужасния си късмет. Тя забеляза, че Мели намери Хектор, а това не беше никак добре. Трябваше да ѝ отвлече вниманието от тъпото животно. Тя влезе в стаята ѝ и се престори, че не забелязва Хектор.
- Трябва да ми помогнеш с нещо. - заповеднически изрече Аша.

Мели се обърна към Аша.
- Съжалявам, господарке Аша, но нещо лошо е станало с Хектор и трябва да му помогна. - изрече робинята и отново обърна вниманието си към котарака. - Кажете какво ви тормози и ще видя дали мога да ви помогна и така.

Аша скръсти ръце. Как си позволяваше тази да ѝ обръща гръб?
- Съжалявам за котката на принцеса Силиа. - изрече жената. - Искам да знам дали има начин да разбера дали съм забременяла. Това е важно за всички ни.