Замъкът на Афсол Фингел

Аша бе затворила Ейда в стаята си. Беше време да я накаже. Принцесата държеше шибалка в ръката си, а другата жена бе коленичила на пода.
- Събличай си роклята, тъпа кучко. - изсъска Аша.

Ейда преглътна и с треперещи ръце съблече горницата на роклята си. Кога щеше да се отърве от тези нещастници?

Аша злорадо се усмихна и стисна по-силно шибалката.
- Много ми е интересно да узная защо реши да помагаш на Силиа. Тя трябваше да се подхлъзне на стълбите, не ти.

Ейда поклати глава. Нямаше възможност да напише нищо, тъй като нямаше пергамент наоколо.

- Нима намекваш, че не е било нарочно? - присви очи Аша. - Ти сериозно ли мислиш, че ти вярвам?

Ейда кимна веднъж за да, сетне поклати глава. Добре осъзнаваше, че проклетата принцеса не ѝ вярва. Дори и да беше казала истината, тази пак нямаше да ѝ повярва само и само да има повод да я тормози.

Аша въздъхна.
- Това няма значение, кучко. Не ме интересува как си го направила. Ще си платиш каквото и да се е случило. - изсъска принцесата.
Тя замахна с шибалката и удари Ейда в рамото. Гледаше да не я удря в лицето, че трудно щяха да обяснят случилото се.

Ейда скимтеше от болка, а сълзи се стичаха от очите ѝ. Тя се преви напред. Надяваше се тази да се измори по-бързо.

Аша влагаше още повече сила в ударите си. Гърбът на Ейда скоро бе покрит с червени ивици, някои от които кървяха леко.
- Явно никога няма да се научиш да си знаеш мястото, тъпа курво. - извика Аша на милбърнски. - Това, че някога бе курвата на Силас няма да те спаси. Даже напротив. Точно заради това заслужаваш да умреш най-много!

Ейда изсумтя. Как само ѝ се искаше да може да върне времето назад и да отхвърли предложението на Силас за среща, когато се запознаха. Мразеше себе си, че си бе позволила да се влюби в този изрод. Знаеше, че той никога няма да я избере, но тайно се надяваше, че ще идва при нея по-често и няма да обръща внимание на жената до себе си. Тогава тя нямаше никаква представа, че Силас вече е бил влюбен в Аша. Изобщо не ги разбираше тия двамата изроди, но и не опитваше.

Аша налага проклетницата още малко, сетне захвърли шибалката на земята. Дишаше тежко и седна на леглото.
- Така ти се пада, долна курво. - изсумтя принцесата. - Ставай и се махай от стаята ми преди да съм решила да удължа наказанието ти!

Ейда се изправи от земята и закопча обратно горницата на роклята си, сетне излезе от стаята на Аша. Зарадва се, че не срещна никого по коридора, нямаше да може да обясни случилото се. Тя отвори вратата на стаята си и влезе вътре.

Силас бе чакал Ейда в стаята ѝ. Търпението му обаче се беше изпарило. Той хвана Ейда за косата, сетне я обърна към себе си и я зашлеви.
- Къде се мотаеш след вечеря, кучко? - изсъска той.

Ейда тежко въздъхна. Разбира се, този също нямаше да пропусне да я тормози. Тя гневно изписа в тефтера си, че е била при Аша.

Силас злорадо се усмихна.
- Е, ще си платиш задето си я ядосала. - изрече той.
Той тръшна Ейда върху леглото и я затисна с тялото си. Разкъса предницата на роклята ѝ, след което грубо захапа едната ѝ гърда.

Ейда изскимтя и опита да отмести Силас от себе си.

Силас прекрати заниманието си, но сега бе стиснал с ръка другата гърда на Ейда.
- Отблъскваш ласките ми, така ли? - изрече той. - Искаш ли още малко от онзи афродизиак? Имам достатъчно, мога да си позволя да се забавлявам.
Принцът се изправи от Ейда и смъкна колана си, сетне завърза ръцете ѝ. Разкъса каквото можеше да разкъса от роклята ѝ, сетне разкъса и бельото ѝ.
- Изобщо не ми пука дали искаш това или не. - изсъска той, докато събличаше дрехите си. - Не ми и пука колко ще те боли.
Силас грубо раздели краката на Ейда, сетне грубо проникна в нея и започна да се движи с бързи и груби тласъци.

Ейда изхлипа. Силно се надяваше някой да разбере за плановете на тези двамата и да ги убие. Те това заслужаваха.

След още няколко тласъка, Силас свърши в Ейда. Той се усмихна, когато я погледна.
- Не се прави сякаш не ти харесва, проклетнице. Много добре знам каква беше преди да се опиташ да ми съсипеш живота. - изрече той и освободи ръцете на Ейда.
Облече дрехите си и се обърна към нея.
- Много внимавай как се държиш с Аша, иначе още ще има да страдаш. - изрече той и излезе от стаята на кучката.

Ейда се изправи и отиде в банята. Трябваше да се изкъпе и облекчи раните си.

Ейда бе разбрала, че днес Аша и Силас ще упоят горкия принц Афсол. Жената трябваше да предупреди някого и реши това да бъде принцеса Силиа. Тя написа една бележка и влезе в стаята на принцесата, остави бележката и излезе. Надяваше се гневът на Силиа да убие двамата изроди.

Аша подправи любимото уиски на Афсол. Принцът се чувстваше по-добре, снощи си бе позволил малко алкохол. Разбира се, робинята на Силиа бе права като каза, че може да се замае и да не помни. На сутринта, Афсол отричаше да е консумирал каквото и да е. Аша бе доволна, тази вечер щеше да му даде да пийне още. Силас имаше задачата да следи проклетата Ейда, тъй като двамата я хванаха да подслушва, но се престориха, че не са. Силас видя, че мръсницата остави нещо в стаята на Силиа и се скри, за да го вземе след нея. Ейда се отдалечи от стаята на принцесата и Силас влезе вътре. Видя бележката на бюрото и побесня, когато я прочете. Вътре пишеше, че Аша и Силас са саботирали уискито на Афсол и че планират Аша да преспи с него тази вечер. Силас смачка бележката и я хвърли в камината, сетне излезе от стаята на Силиа. С бързи крачки се отправи към тази на Ейда и силно я стисна за предмишницата, преди нещастницата да влезе вътре.
- Така, а? Ще саботираш плановете ни, а? - изсъска Силас в ухото ѝ. - Тръгвай веднага!

Ейда тежко преглътна и последва Силас, макар и да искаше да побегне. Нямаше представа къде я води, но не ѝ харесваше особено.

Силас отведе проклетницата до една барака, в която имаше дърва. Той затвори след себе си и зашлеви Ейда, събаряйки я на пода. Злорадо се усмихна, когато видя кръв да се стича от цепнатата ѝ устна.
- Сега би ли ми дала обяснение за бележката, която остави в стаята на Силиа, курво долна?

Очите на Ейда се разшириха от ужас. Тя не бе сигурна как са разбрали, че знае. Момичето нямаше какво да каже в своя защита.