Замъкът на Афсол Фингел

- Топла вода, кърпи, аз донесох мехлеми и други неща. - изрече робинята.
Тя сви устни. Не разбираше защо братът на господарката ѝ просто не се излекува с онази Огърлица.

Силиа и Сандреа отидоха да изпълнят онова, което Мели искаше. Скоро се върнаха с топла вода и кърпи. Робинята бе разрязала дрехите на принца и двете със Силиа започнаха да почистват засъхналата кръв от раните му.

Афсол беше започнал да се унася. След като се чувстваше в безопасност вече, можеше да си позволи да дремне за малко.

След като почистиха тялото му, Мели тежко въздъхна.
- По раните смятам, че са го измъчвали. Има порезни рани, рани от изгаряния, били са го и с камшик. - изрече робинята. - Защо не иска да го излекувате с Огърлицата, господарке?

- Не знам, Мели. - изрече Силиа. - И лунен прашец не иска.
Силиа помогна на робинята си да намаже раните на Афсол с някакъв мехлем, след което ги превързаха. Сандреа им помогна да сменят чаршафите.
- Трябва да останеш тук, Мели. - изрече Силиа. - Не знам какво може да му се случи.

- Разбира се, че ще остана. - усмихна се бегло Мели. - Сега няма смисъл да му давам отвари. Явно умората му е по-силна от болката и това му позволи да заспи. Ще му приготвя силни обезболяващи отвари и такива за сън. Не му позволявайте обаче да ги смесва с алкохол. Ще се замае и има вероятност да не помни какви ги върши.

Аша беше все още отвън и подслушваше. Тя присви очи, когато чу робинята да говори за отварите. Трябваше да намери удобен момент, в който да даде на Афсол алкохол. Може би така щеше да го накара да спи с нея и най-сетне да забременее.

- Няма какво повече да направим за него, господарке. Нека го оставим да си почива. - изрече Мели. - Аз ще отида да приготвя отварите.
Робинята излезе от стаята на Афсол и леко се поклони пред жената, която чакаше отвън.

Сандреа едва сдържаше смеха си.
- Знам, че не е никак подходящ момент, но какво ти става? Крисчън повече ли те харесва с този цвят?

Силиа извъртя очи и ядно въздъхна.
- Прав си, не е никак подходящ момент. - изсъска тя. - Виновна е Аша, толкова ще ти кажа.

- Като я спомена, тя беше отвън. - сви рамене Сандреа.

Силиа изсумтя. Ей сега щеше да види тази.
- След малко ще се върна.
Принцесата излезе и забеляза Аша да стои близо до стаята.
- Е, на отпочинал човек ли ти прилича? - кресна принцесата. - Нали не беше изчезнал? Или сега ще кажеш, че сме наели някой да го подреди така, за да излезе, че не ти е изневерявал?

Аша позволи на сълзите си да излязат.
- Простете ми. - хлипайки изрече тя. - Аз просто... не ми се вярваше, че е изчезнал.

Силиа скръсти ръце, за да не зашлеви тази проклетница.
- Разбира се. Той беше на самотния остров, за да ти изневерява с Елвира. - извъртя очи принцесата.

- Съжалявам. - изрече Аша, бършейки сълзите си. - Може ли да го видя?

- Не. - студено отвърна Силиа. - Не виждам причина да го виждаш, след като така силно вярваше, че е избягал, за да бъде с Елвира.
Силиа се върна в стаята на Афсол и я заключи отвътре. Нямаше да допусне тази проклетница до брат си.
- Смотана курва. - изсумтя принцесата.

- Нямаше ме няколко дни и се хванахте за гушите? - учуди се Сандреа.

Силиа въздъхна ядно.
- След като ти замина да търсиш Афсол, тя започна да твърди, че Афсол е на безлюдния остров, на който бях за няколко дни. Твърдеше, че ще се върнеш с новините, че не си го намерил, а след това Елвира щяла да замине, уж да се разсее от новините, а действително щяла да отиде при Афсол. - изсумтя принцесата. - Пълна ненормалница.

- И тогава е боядисала косата ти?

- Не ме е боядисвала тя. Подмени пигмента и сега трябва да бъда копие на Моника, докато не оправя проблема. - изсумтя Силиа.