- Извинявай, нямам нищо против теб. Просто не желая да участвам в това. - изрече Афсол. - И се надявам да не кажеш нищо от това на когото и да е, докато баща ми е тук.
Замъкът на Афсол Фингел
Аша присви устни. Надали някой ги подслушваше в момента.
- Добре, но чухте крал Селиандър. - изрече жената. - Той трябва да изпрати доказателство на баща ми.
- Добре, но чухте крал Селиандър. - изрече жената. - Той трябва да изпрати доказателство на баща ми.
Афсол въздъхна и премери Аша с поглед, сетне и леглото.
- Ще е някъде тук. - изрече той. - Дай ми някоя фиба.
- Ще е някъде тук. - изрече той. - Дай ми някоя фиба.
Аша свали една фиба от косата си и я подаде на Афсол. Чудесно вървеше плана ѝ, няма що.
Афсол поряза дланта си с острия връх на фибата и размаза малко от кръвта си по чаршафа.
- Ето, готово. - изрече той. - Няма да се усъмнят.
- Ето, готово. - изрече той. - Няма да се усъмнят.
- Моля Ви, нека помислим малко. - изрече Аша притеснена. - Баща ми ще вярва, че съм била с Вас, ако види това, но какво ще стане, когато се върна след година без бебе и все още девица? Ще ме обвини в измама.
Афсол въздъхна.
- Можеш да спиш с когото искаш и да изгубиш девствеността си, не е особено сложно. - сви рамене принцът. - Относно бебето, ще кажем, че проблемът е в мен.
- Можеш да спиш с когото искаш и да изгубиш девствеността си, не е особено сложно. - сви рамене принцът. - Относно бебето, ще кажем, че проблемът е в мен.
Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ.
- Няма да повярват. Вие вече сте имал две дъщери, никой няма да повярва, че проблемът е във Вас. - изрече жената. - Баща ми мен ще изкара виновна. Моля Ви, нека просто приключим с това.
- Няма да повярват. Вие вече сте имал две дъщери, никой няма да повярва, че проблемът е във Вас. - изрече жената. - Баща ми мен ще изкара виновна. Моля Ви, нека просто приключим с това.
- Приключихме. - изрече Афсол и посочи чаршафа. - Ще стоим тук известно време, после ще излезем.
Той се усмихна на Аша.
- Успокой се, всичко ще е наред. - изрече мъжът. - По-нататък ще си намериш друг съпруг, който ще те обича и заслужава. Тогава, когато забременееш от него, ще осъзнаят, че не си лъгала за това.
Той се усмихна на Аша.
- Успокой се, всичко ще е наред. - изрече мъжът. - По-нататък ще си намериш друг съпруг, който ще те обича и заслужава. Тогава, когато забременееш от него, ще осъзнаят, че не си лъгала за това.
- Ако доживея това да се случи. Татко би ме убил, ако разбере, че не съм могла да забременея в рамките на година.
Афсол въздъхна.
- Виж, ако трябва ще дойда лично в Милбърн и ще обясня на баща ти как стоят нещата. - изрече той. - Категоричен съм, че няма да те докосна.
- Виж, ако трябва ще дойда лично в Милбърн и ще обясня на баща ти как стоят нещата. - изрече той. - Категоричен съм, че няма да те докосна.
Аша вътрешно кипеше от гняв. "Ще я видим ние тази работа.", мислеше си жената. Тя седна на леглото. Каквото и да кажеше, явно нямаше да успее да го убеди да спи с нея, а трябваше да забременее. Реши да пробва с още нещо.
- А ако решат да проверят дали... сме свършили работата?
- А ако решат да проверят дали... сме свършили работата?
Афсол поклати глава.
- Няма да посмеят. Това е унизително за една жена, баща ми не би ти го причинил, тъй като те смята за ценна. - изрече принцът. - Това ще му бъде достатъчно доказателство.
- Няма да посмеят. Това е унизително за една жена, баща ми не би ти го причинил, тъй като те смята за ценна. - изрече принцът. - Това ще му бъде достатъчно доказателство.
Аша кимна. Нямаше представа дали Милбърн щяха да спечелят войните в рамките на година, но ако не родеше проклетото дете, щеше да изгуби златото, което онзи глупак щеше да им дава. Не можеше да се откаже от това, но засега нямаше какво повече да направи.
- Може би с времето ще размислите. - изрече накрая тя.
- Може би с времето ще размислите. - изрече накрая тя.
- Съмнявам се. - категорично отвърна Афсол.
Афсол беше във всекидневната и пиеше уиски преди обяд. Така щеше да решава проблемите си вече, те и без това нямаха решение.
Елвира имаше лек махмурлук. Не беше прекалила твърде много, но я болеше глава. Тя забеляза, че Афсол пие уиски толкова рано.
- О, какво има? Проблеми в Рая? - изсмя се жената. - Любимата ти нещо те е издразнила?
- О, какво има? Проблеми в Рая? - изсмя се жената. - Любимата ти нещо те е издразнила?
Афсол въздъхна. Нямаше нищо по-лошо от женската злоба.
- Елвира, моля те, знаеш че изобщо не съм я докосвал.
- Елвира, моля те, знаеш че изобщо не съм я докосвал.
- О, не, скъпи, аз това няма как да го знам. Не съм толкова ненормална, че да ви светя какви ги вършите. Не ми и пука особено, нали сте женени, правете каквото искате. - изсъска жената. - Можеше поне да кажеш, че вече не съм ти интересна.
Афсол се учуди. Това пък от къде дойде?
- Това не е така. - изрече той.
- Това не е така. - изрече той.
Елвира скръсти ръце.
- "Така трябваше" не е никак добра причина за нещо такова. - изсумтя жената.
- "Така трябваше" не е никак добра причина за нещо такова. - изсумтя жената.
Аша дочу викове от всекидневната и се приближи. Тая Елвира явно крещеше за нещо. Принцесата трябваше да я разкара. Тя също влезе във всекидневната и се приближи до Афсол.
- Вие вчера ми дадохте Вашите условия, затова аз искам да Ви дам моите.
- Вие вчера ми дадохте Вашите условия, затова аз искам да Ви дам моите.
- Условия? - вирна вежда Елвира. - И какви ще са те? Минимум десет деца, за да се отървем от теб?
Афсол разтърка чело с ръка. Не разбираше кой бог е разгневил, че да го наказват така.
- Моля ви, само не спорете. - изрече той с измъчен глас. - Какви условия, Аша?
- Моля ви, само не спорете. - изрече той с измъчен глас. - Какви условия, Аша?
Аша въздъхна.
- Вие казахте, че няма да ме докоснете, добре. - започна тя. - Много се извинявам, но за мен не е нормално една съпруга да живее под един покрив с любовницата на съпруга си.
- Вие казахте, че няма да ме докоснете, добре. - започна тя. - Много се извинявам, но за мен не е нормално една съпруга да живее под един покрив с любовницата на съпруга си.
Влез, за да отговориш.