Замъкът на Афсол Фингел

Афсол остана на беседката. Баща му се беше постарал да му съсипе живота. Една година беше твърде много време, за да стои далеч от Елвира, но така се налагаше. Трябваше да ѝ каже за избора си и се чудеше каква щеше да бъде реакцията ѝ. Каквото и да предстоеше, той знаеше, че тя ще си тръгне и този път няма да се върне. Тази мисъл накара сърцето му да се свива болезнено в гърдите му.

Елвира откри Афсол в библиотеката. Не разбираше какво му става, но от вчера я отбягваше. Тя затвори вратата след себе си и пристъпи към него.
- Какво ти е? Изглеждаш доста унило.

Афсол стана от мястото си и доближи Елвира, сетне я прегърна силно. Вдиша от аромата на косите ѝ, сетне зарови ръка в тях. Трябваше да се наслаждава на тези малки моменти, тъй като съвсем скоро нямаше да може. Трябваше да ѝ каже, че е приел да се ожени за Аша, но не можеше да намери сили в себе си да го стори.
- Нищо, просто се чудя как да се отърва от татко и досадните му гости. - тихо отвърна той.

Елвира отвърна на прегръдката му и въздъхна.
- Предполагам, че ще реши да си тръгне, ако настоятелно му отказваш. - изрече жената. - Не може да те принуди да се ожениш.

Афсол горчиво се усмихна. "Само ако знаеше.", помисли си той, но не посмя нищо да каже.
- Съмнявам се, но времето ще покаже. - отвърна принцът. - Искаш ли да се разходим? Имам нужда да избягам от този замък за малко.

Елвира кимна.
- Добре.

Афсол и Елвира напуснаха замъка. Принцът се надяваше някой да ги нападне и да го убият, че да се отърве от този кошмар.

Силас отиде в стаята на Аша.
- Здрасти, скъпа. - изрече той на родния им език, сетне я прегърна. - Липсваше ми.

Аша почти веднага го отблъсна.
- Ти полудя ли? - изсъска тя. - Някой може да влезе и да ни види.

Силас отиде да заключи вратата, сетне се върна при принцесата и страстно целуна устните ѝ.
- На онзи кораб едва се сдържах да не те награбя. - изрече той. - Трябва да си намерим някое тайно място, където да се виждаме.

Аша въздъхна и отвърна на целувката му.
- Прав си, но трябва да бъдем внимателни. Не можем да рискуваме някой да ни види. - изрече тя. - В Милбърн убиваше свидетелите, но тук ще е много подозрително.

Силас се усмихна и избута Аша върху леглото.
- Тогава ще се постараем да си намерим място, на което да не стъпват много хора.
Той започна да съблича роклята на братовчедка си. Докато пътуваха трябваше да задоволява нагона си с Ейда, но вече можеше свободно да бъде и с Аша.

Аша погали лицето на Силас и се остави в ръцете му. И на нея ѝ липсваха моментите им заедно, но нямаше как. Корабът не беше място, на което да се виждат.

Силас свали дрехите си и обърна Аша по корем.
- Надявам се този Афсол да те забремени по-бързо, за да мога да се наслаждавам изцяло на тялото ти. - изрече той. - От години копнея за този момент, но ако го сторя, стойността ти ще падне.

- След този брак пак ще падне, но няма да ми пука особено, ако това ще означава да сме отново богати и да не се тревожа за нищо. - отвърна Аша.

Силас проникна в задника на Аша и започна да се движи с умерено темпо. Нямаше търпение един ден тя изцяло да бъде негова. Отдавна щеше да е отнел девствеността ѝ, ако в Милбърн това не беше жизненоважно за една жена. Баща ѝ направо щеше да я убие. От години бяха влюбени един в друг и добре че съществуваше и този начин, по който да изразяват любовта си.

Аша тихо изстена. Тя също се надяваше с Афсол по-бързо да си направят дете. Беше се съгласил на брака и принцесата не разбираше защо ѝ бе казал всичко онова за децата, но и не я интересуваше особено. Щеше да зарине крал Селиандър с бебета, ако това ще значи тя да е богата и да не я грози опасността някой противен нещастник да я насилва и тормози само защото е унищожил родния ѝ дом.

Силас извъртя очи. Обичаше Аша, не искаше да я наранява, но не можеше да си обясни защо тя продължава да се държи като безжизнен труп в леглото.
- От години правим секс, не може ли да си малко по-жизнена? - изстена той. - Не бива да се държиш така, когато си с Афсол, иначе няма да те търси често.

Аша въздъхна и започна да посреща тласъците на Силас, както и да им отвръща. Не разбираше защо трябваше да си хаби енергията по този начин, беше едно и също всеки път.
- Честно казано, - изстена тя. - не бих му позволила да ме докосне щом разбера, че съм бременна.

Силас се усмихна доволно и я плесна силно по задника.
- Радвам се да го чуя. - изрече той и скоро свърши в нея. - Когато родиш ще си моя. Изцяло и единствено моя.