Замъкът на Афсол Фингел

- Нямал си избор? Ти полудя ли? - продължи да крещи Елвира. - Защо се съгласи да се ожениш за нея? Нали нямаше да го направиш?

Афсол не искаше да я тревожи, затова нямаше да ѝ сподели за заплахите на баща му.
- Така се налага. И аз не го желая, но ще отмине бързо. - изрече той. - Татко трябва да се разкара, а тази сватба ще ускори този процес. Няма да докосна тази жена, ако това те притеснява.

- Не, това не ме притеснява. Тя ще бъде твоя съпруга, можеш да си правиш каквото искаш с нея. - извика жената. - Притеснява ме това, че научих от нея за тази сватба, а не от теб!

Афсол въздъхна.
- Наистина ми беше много трудно да ти кажа това. Не можех да го направя, признавам си.

- Много ти благодаря за откровеността. - изсъска Елвира. - Ако не бяха тези странни декорации сигурно никога нямаше да ми кажеш.
Жената имаше нужда да се успокои малко. Тя отиде в стаята си и затръшна вратата. Нямаше представа какво щеше да прави от тук нататък.

Афсол тежко въздъхна. Беше в странно състояние на емоционална възбуда - хем облекчен, хем раздразнен. Дразнеше се, че Елвира е разбрала от друг за сватбата, но беше доволен, че не трябваше той да ѝ го съобщи.

Силиа се прибра в замъка на Афсол. Не можеше да повярва, че той се е съгласил да се ожени за онази принцеса. Не можеше да повярва и че сватбата е днес. Принцесата отиде при Елвира и я видя да разглежда дрехите в гардероба си.
- Здравей. - тихо изрече Силиа. - Научих какво се случва и нямаше как да не се прибера. Какво правиш?

- Избирам си тоалет за сватбата на влюбените гълъбчета. Нямам обаче нищо подходящо. - въздъхна Елвира.
Не беше пияна, но натам отиваха нещата. Беше изпила няколко чаши уиски и вече ѝ се отразяваха.
- Имаш ли някаква червена рокля?

- Да. - кимна Силиа. - Бях си купила една специално за отварянето на парфюмерията, но тъй като нещата се бавят, ще ти я дам.
Силиа отиде да вземе роклята, след което се върна при Елвира.
- А защо точно червена?

- Страхотна е, благодаря! - усмихна се Елвира. - Ако носиш червено на сватба, означава че си спала с младоженеца. В Ефос не е ли така?

- Не съм чувала подобно нещо, заклевам се. - тихо се засмя Силиа. - Аз за пореден път ще съм с черно на сватбата на Афсол. Когато той се женеше за Реа, облякох черно, защото бях много малка и не разбирах добре нещата. Сега ще нося черно напълно нарочно.
Силиа трябваше да се приготви. Тя излезе от стаята на Елвира и отиде да се приготвя. Нейната рокля беше подобна на тази на Елвира, но беше черна.

Елвира облече роклята си и тръгна да излиза от замъка. Церемонията щеше да е в двора, а робите бяха облечени елегантно и сервираха напитки. Дори Лиса им помагаше, което изнерви Елвира. Тя си взе чаша шампанско и седна на един стол на първия ред.

Към Елвира се присъединиха Сандреа и Силиа. Тази сватба щеше да бъде пълен ужас. Принцесата си взе чаша бяло вино и отпи няколко глътки.
- Това е пълен ужас. - въздъхна Силиа.

Елвира скръсти ръце и едва не разля шампанското по роклята си.
- Разбира се, но влюбените нямали избор. - намуси се жената. - Сякаш не можеше да накара някой от драконите си да ги изпепели, пълен идиот.

Афсол излезе навън и тръгна към олтара, за да чака Аша. Изобщо не искаше това да се случва, но не можеше да рискува животите на Силиа и Елвира. Той погледна към тях и леко им се усмихна. Елвира изглеждаше чудесно в тази рокля.

Селиандър излезе след Афсол, тъй като той трябваше да ги ожени, а принцеса Аша скоро щеше да бъде съпроводена от Силас. Кралят се намръщи, когато видя онази курва Силиа най-нагло да седи сред гостите. Разбира се, тоалетът ѝ не беше никак подходящ - твърде разголен, но това беше нормално. Явно показваше тялото си, за да си намери по-късно клиенти сред войниците му. Той застана до сина си.

Силас и Аша излязоха хванати под ръка. Принцът съпровождаше братовчедка си по червения килим към олтара. Усмихваше се, но вътрешно кипеше от гняв, че трябва да позволи на друг да се ожени за нея. Той я остави до Афсол и отиде да седне до Ейда. Той разгледа тази Силиа. Изглеждаше доста красива, имаше и хубаво тяло.

Селиандър прочисти гърлото си.
- Събрали сме се тук, за да станем свидетели на нещо велико, а именно съединяването на рода Краунууд от Милбърн с рода Фингел от Ефос.
Думите на краля бяха посрещнати с ръкопляскане от страна на гостите. Той продължи да говори:
- Вие, принц Афсол Фингел, приемате ли принцеса Аша Краунууд за Ваша законна съпруга?

Елвира се изсмя при думите на Селиандър.
- Ама много велико. - изрече тя, колкото Силиа и Сандреа да я чуят.

Афсол преглътна и въздъхна. Щеше му се да избяга, но нямаше къде да иде.
- Да. - отвърна той.

- Но разбира се. - изрече Елвира. - То такава "пленителна" жена може ли да не се вземе за жена?

Селиандър се усмихна.
- Вие, принцеса Аша Краунууд, приемате ли принц Афсол Фингел за Ваш законен съпруг?

- Да. - ясно изрече Аша и се усмихна.

- Обявявам ви за съпруг и съпруга! - изрече Селиандър и вълна от ръкопляскания изпълни двора. - Можеш да целунеш булката.

Афсол тежко въздъхна и се обърна към Аша, сетне я целуна набързо по устните.