Замъкът на Афсол Фингел

Афсол се усмихваше, докато я слушаше, но усмивката му помръкна, когато чу последното ѝ изречение. Наистина ли щеше да си тръгне отново?
- Разбира се, аз... - изкашля се, тъй като осъзна, че гласът му трепери. - Не мога да те задържа насила тук. Щом наистина се чувстваш добре, може да си... тръгнеш. - едва изрече последната дума.

Елвира стисна ръце в юмруци. Как само ѝ се искаше направо да го убие! Едната презрамка на нощницата ѝ се свлече по ръката ѝ, когато жената се обърна към него.
- Ще наредя на Лиса да ми донесе нещата. - изрече Елвира. - Горкото момиче, ще се очарова от красотата на Зола.

Афсол горчиво се усмихна.
- Сигурна ли си, че си достатъчно добре, за да си идеш?

- Напълно. - отвърна Елвира. - Няма да се натрапвам повече.

- Да се натрапваш? Ти не си натрапник в моя дом, Елвира.
Не искаше да я пуска. Знаеше, че ако тя си тръгне сега, навярно щеше да я загуби завинаги. Искаше тя да е щастлива, но не беше сигурен дали може да ѝ осигури това щастие. Не, трябваше да се пребори със себе си и да я запази. Не можеше да се остави на нещо несъществуващо да съсипва живота, който имаше. Той се доближи до нея и погали с пръст бузата ѝ.
- Не си отивай. - прошепна.

Елвира присви очи. Беше ли спечелила или това беше някаква заблуда? Реши да го предизвика.
- Накарай ме. - твърдо изрече тя.

Афсол се усмихна и я вдигна на ръце, сетне излезе от всекидневната и тръгна по коридора към спалнята си. Влезе вътре и остави Елвира върху леглото. Надвеси се над нея и жадно целуна устните ѝ.
- Вчера не те докоснах въпреки малката ти игра, тъй като все още не се чувстваше добре. - изрече той и набързо я целуна, сетне отново надигна глава. - Щом се чувстваш добре, нямам намерение да те щадя.

Елвира не успя да скрие задоволството си от този отговор.
- О, значи все пак си искал да бъдеш с мен вчера? - изрече тя и прокара ръка по лицето му.

- Аз не съм от желязо. - простена Афсол.
Принцът се изправи от леглото, за да се отърве от дрехите си, сетне отново се надвеси над Елвира. Смъкна презрамките на нощницата ѝ и я издърпа, за да разкрие гърдите ѝ. Едната му ръка шареше из бедрото ѝ. Той повдигна и другия край на нощницата ѝ, набирайки я върху корема ѝ. Изведнъж се сепна и я погледна. Спомни си как Борто се беше надвесил над горката Малена по подобен начин. Той разтърси глава. Това не беше Малена, а той не беше Борто. Те не съществуваха. Афсол целуна устните на Елвира, сетне зарови лице във врата ѝ.

Елвира тихо изстена. Тя обви врата на Афсол с ръце и отвърна на ласките му. Колко ѝ липсваха тези мигове.

Ръцете на Афсол започнаха да шарят из тялото на Елвира. С едната си ръка галеше едната ѝ гърда, а другата шареше из вътрешната страна на бедрата ѝ. Принцът проникна в нея с пръсти и започна да ги движи.

Елвира изстена и прехапа устна. Зарови ръка в косите на Афсол и и го притисна към гърдите си.
- Чаках... толкова дълго... - стенеше жената.

Принцът се усмихна.
- Знам. - изрече той и засмука другото ѝ зърно. - Още малко.
След като се увери, че тя е готова за него, Афсол разтвори по-широко бедрата ѝ и с един силен тласък проникна в нея.

Елвира стисна очи. Беше толкова хубаво отново да се почувства изпълнена по този начин. Тя се надигна и целуна устните на принца.

Афсол се движеше с умерено темпо. Хвана ръцете ѝ и ги вдигна над главата ѝ, сетне сключи пръсти с нейните. Все повече съжаляваше, че я беше накарал да чака толкова дълго. Зарови лице във врата ѝ и започна да го целува.

Не че не беше доволна, но Афсол ѝ беше обещал нещо малко по-различно от нежен секс.
- Беше ми обещал... - изстена тя и го погледна. - Че няма да ме пощадиш.

Афсол отвърна на погледа ѝ.
- Така е, смятах първо да те подготвя. - изрече той и я целуна по челото.
Излезе от нея и я обърна по корем. Повдигна леко бедрата ѝ и грубо проникна в нея. Темпото му бе бързо, а ръцете му стискаха ханша ѝ, за да не изгуби баланс.

Елвира направо проплака. Тя стисна чаршафа с ръцете си и се надяваше стенанията ѝ да не излязат като виене. Това, което се случваше понесе Елвира по пътя към екстаза и тя не можа да сдържи вика си, когато оргазмът я връхлетя.

Афсол се усмихна доволно и леко плесна Елвира по дупето, сетне пусна ханша ѝ. Продължи да се движи в нея със същото темпо и съвсем скоро свърши в нея. Той я обърна към себе си и забеляза зачервеното ѝ лице. Дишането ѝ беше учестено.
- Добре ли си? - задъхано попита той.

Елвира погали лицето му и се усмихна.
- Не съм се чувствала по-добре. - уморено изрече тя.