Замъкът на Афсол Фингел

Ръцете на Афсол започнаха да шарят из тялото на Елвира. С едната си ръка галеше едната ѝ гърда, а другата шареше из вътрешната страна на бедрата ѝ. Принцът проникна в нея с пръсти и започна да ги движи.

Елвира изстена и прехапа устна. Зарови ръка в косите на Афсол и и го притисна към гърдите си.
- Чаках... толкова дълго... - стенеше жената.

Принцът се усмихна.
- Знам. - изрече той и засмука другото ѝ зърно. - Още малко.
След като се увери, че тя е готова за него, Афсол разтвори по-широко бедрата ѝ и с един силен тласък проникна в нея.

Елвира стисна очи. Беше толкова хубаво отново да се почувства изпълнена по този начин. Тя се надигна и целуна устните на принца.

Афсол се движеше с умерено темпо. Хвана ръцете ѝ и ги вдигна над главата ѝ, сетне сключи пръсти с нейните. Все повече съжаляваше, че я беше накарал да чака толкова дълго. Зарови лице във врата ѝ и започна да го целува.

Не че не беше доволна, но Афсол ѝ беше обещал нещо малко по-различно от нежен секс.
- Беше ми обещал... - изстена тя и го погледна. - Че няма да ме пощадиш.

Афсол отвърна на погледа ѝ.
- Така е, смятах първо да те подготвя. - изрече той и я целуна по челото.
Излезе от нея и я обърна по корем. Повдигна леко бедрата ѝ и грубо проникна в нея. Темпото му бе бързо, а ръцете му стискаха ханша ѝ, за да не изгуби баланс.

Елвира направо проплака. Тя стисна чаршафа с ръцете си и се надяваше стенанията ѝ да не излязат като виене. Това, което се случваше понесе Елвира по пътя към екстаза и тя не можа да сдържи вика си, когато оргазмът я връхлетя.

Афсол се усмихна доволно и леко плесна Елвира по дупето, сетне пусна ханша ѝ. Продължи да се движи в нея със същото темпо и съвсем скоро свърши в нея. Той я обърна към себе си и забеляза зачервеното ѝ лице. Дишането ѝ беше учестено.
- Добре ли си? - задъхано попита той.

Елвира погали лицето му и се усмихна.
- Не съм се чувствала по-добре. - уморено изрече тя.

Афсол доволно се усмихна.
- Добре. - изрече той и започна да намества нощницата ѝ. - Отново имаш нужда от почивка.

Елвира кимна и реши да остане в леглото на принца.
- Предполагам и ти.

Афсол кимна и придърпа Елвира в прегръдките си. Дръпна завивката и покри телата им. Целуна косите ѝ и остана загледан в нея.

Елвира беше изморена, за да мисли какво му се върти в главата. Тя отпусна глава върху ръката му и затвори очи.

Сандреа откри Силиа във всекидневната. Принцесата пиеше чай и изглеждаше безгрижна. Афсол явно не ѝ бе споделил, че баща им е почти в Еритос. Той въздъхна и се доближи до нея.
- Трябва да ти кажа нещо, Силиа. - започна принцът.

Силиа вдигна поглед от документите, които разписваше, докато си почиваше.
- Какво има, батко? Изглеждаш разтревожен.

Сандреа въздъхна отново.
- Татко пътува насам. - отвърна Сандреа. - От онова, което знам, пътува с някакво кралско семейство.

Очите на Силиа се разшириха от ужас. Не, не отново. Баща ѝ отново щеше да окупира замъка ѝ и тя пак щеше да се намира в опасност. Дори не можеше да потърси подслон в имението на Арус, едва ли щяха да ѝ позволят да отседне при тях след историята с опиума. Силиа захапа долната си устна.
- Това не може да се случва. - изрече тя. - Ще избягам!

- И къде ще идеш, Силиа? - попита Сандреа. - Нека първо разберем защо идва. Реших да те уведомя, за да си готова.

- Не знам къде ще ида, но нито в Еритос, нито в Кросфайър Муунлайт ще съм в безопасност. - плахо отвърна принцесата. - Кога пристига?

- До няколко дни. - отвърна Сандреа. - Не ми харесва да ти говоря такива неща, но татко нали се отказа от теб? Защо да те тормози?

- А, защо да не ме? - сви рамене Силиа. - Нямам намерение да гадая. Щом не ме смята за своя дъщеря вече, кой знае още какво може да ми причини.
Силиа прибра набързо документите на парфюмерията.
- Щом ще дойде до дни, значи още имам време. Ще си взема най-необходимото и ще избягам. Не желая въобще да го виждам!

Сандреа хвана Силиа за рамене.
- Не бързай. Днес има парти, също така. - отвърна принцът. - Успокой се, Силиа.

Силиа поклати глава.
- Партито не е важно. - изрече тя. - То само ще ми изгуби ценно време, което мога да прекарам в пътуване.
Силиа въздъхна.
- Знам, че не ме разбираш, но наистина не желая отново да бъда подложена както на обидите му, така и на тормоза му. - изрече тя. - Като се устроя някъде, където ще се почувствам в безопасност, ще ти изпратя писмо, за да ме уведомиш, когато татко си тръгне.
Тя прегърна набързо брат си, след което посочи документите.
- Докато ме няма, парфюмерията остава в твои ръце. Бързо ще схванеш какво съм правила и какво още има да се прави.
Принцесата побърза да излезе от всекидневната, след което отиде в стаята си да си събере нещата. Взе Огърлицата, оръжие, дрехи и обувки и повика Клеодора. Трябваше да е максимално защитена, тъй като отиваше вероятно на съвсем непознато място.

Сандреа тежко въздъхна. Може би не беше добра идея да ѝ казва, че баща им пътува насам. Или пък трябваше да ѝ каже в последния момент. Така принцесата нямаше да избяга.
- Чудесно, Афсол направо ще ме убие. - намуси се принцът и напусна всекидневната.