Търсене

- Отървала се е, каквото и да е. - Афсол изпи останалата си бира и реши да си върви. - Благодаря, че изслуша глупостите ми. Довиждане!

- Късметлии. - изсмя се Афсол. - И аз искам да изчезна преди сватбата си, но уви, не мога.

Афсол се засмя. - И аз това му казах. Отвърна, че заради възрастта си не е сигурен, че може да създаде наследник, пък и не желаел да предава мъртвата ми майка по такъв начин. Пълен негодник!

- Да, той има три деца. Обаче явно нещо превъртя и започна да обвинява сестра ми в несъществуващи неща. Тя наистина бе залитнала по опиум за кратко, но никога не се е продавала за него. Баща ми започна да вярва, че го пр…

- Да. Иска да го превърне в читав престолонаследник, каквото и да значи това. - въздъхна Афсол. - Той не беше толкова жесток човек преди. Никога не е бил.

- Едната ми е сестра, другата ми е само любовница. - въздъхна Афсол. - И вече не съм сигурен, че искам деца. Имах две дъщери, за съжаление бяха убити в семейни размирици. Баща ми иска от мен да създам дете, което никога …

Афсол горчиво се усмихна. - Нямам избор. Баща ми ме заплашва с най-скъпите жени в живота ми. Не желая нещо лошо да им се случи, а той е способен да ги нарани.

- Значи не е била Аша. Може би е била Серена, щом е престолонаследница и баща ѝ е правил вино. - сви рамене Афсол. - Не съм изцяло запознат с историята на това кралство. Вече и с живота не искам да съм запознат, но уви, …

- Принцеса? - учуди се Афсол. - Не ми е известно Аша да я излизала от границите на замъка ми. Какво ти каза?

Афсол се изсмя. - Не, още не е. Обаче трябва да я забременя, за да получи проклетия ми баща престолонаследник, а тя богатство и армия, с която семейството ѝ да спечели там някакви войни. Жалко, че тази таверна не е толко…

Афсол на един дъх пресуши халбата си и пожела още. - Няма, вече и аз започвам да го осъзнавам. - въздъхна принцът. - Вдругиден трябва да се оженя за жена, която нито познавам, нито искам и се моля на когото мога просто д…

- Знам къде е. - отвърна Афсол без да придава особен смисъл на казаното от жената. - Добре, дайте ми най-силната си бира. Няма да е достатъчно, но какво да се прави...

- Нещо смъртоносно силно. Отрова, ако може. - отвърна Афсол и седна на бара.

Афсол реши да посети въпросната таверна. Искаше да се разсее, пък и щеше да изпълни условието на събитието. Той влезе в таверната и се зачуди, когато не видя никого. - Има ли някой? - попита високо, преди да реши да си т…