Бирарията на Гретхен

- Съжалявам, но се опасявам, че въобще не разбирам какво искаш да кажеш. - невъзмутимо отвърна Гретхен.

Каво са активира.
- Але булче как ше не ти сай явило ве курвата пясъка ше обръща ве тряа света да си прай щото тряа да доязди булка да стане. - обясливо каза Каво.

Гретхен още повече се изненада. Този беше по-зле от предното некултурно момиче.
- Наистина не знам коя е тази жена, но не разбирам ако толкова много я мразиш, защо говориш така.

Каво лочи яко бирата и са напи с кончото напрао са заваляха.
- Але булче тя курвата е много зле ве напрао ше ляга да прай затамнението. - обясливо каза Каво.

Гретхен не знаеше какво да отговори, предвид че не познаваше въпросната жена. Искаше ѝ се да изгони този ненормалник, но все пак беше платила за рекламата, не можеше да я остави да отиде зян.
- Не познавам тази жена, но ако наистина е такава, не смятам че си струва да се занимаваш с нея.

Каво много са напи завалията напрао ляга и става и пада и става и говори.
- Але булче ше я киризиш курвата ве тя ше доязди да ти прай главата палачинка. - обясливо каза Каво и си зе кончото и си напрай светосференето ама не дава иинтажа да плаща да мине по евтиното.

Гретхен въздъхна тежко и прибра халбата. Този беше абсолютно луд, не знаеше дали би желала да се среща и с въпросната "курва". Наистина бяха съсипали това кралство.

Афсол реши да посети въпросната таверна. Искаше да се разсее, пък и щеше да изпълни условието на събитието. Той влезе в таверната и се зачуди, когато не видя никого.
- Има ли някой? - попита високо, преди да реши да си тръгне.

Барманката се зарадва, когато чу непознат глас. Явно рекламата даваше резултат, макар и досега не особено качествен.
- Здрасти! Какво ще пиеш? - приветливо се усмихна Гретхен.

- Нещо смъртоносно силно. Отрова, ако може. - отвърна Афсол и седна на бара.

Гретхен присви очи. Абе тия идиоти в лудницата ли ѝ бяха оставили рекламата?!
- Тук се продава премиум бира, отрова не. - изсмя се гръмко жената. - Лудницата е от тук и надолу по пътеката, чак в края на пътя.

- Знам къде е. - отвърна Афсол без да придава особен смисъл на казаното от жената. - Добре, дайте ми най-силната си бира. Няма да е достатъчно, но какво да се прави...

Гретхен извъртя очи, отново си повтори мантрата за спокойствие, не можеше да бие клиентите си вече, този път можеше и да не ѝ се размине. Тя наля тъмно пиво в една халба, сетне я затръшна пред лицето на мъжа.
- Забелязвам, че в това кралство май нормални няма, но защо искаш да се тровиш?

Афсол на един дъх пресуши халбата си и пожела още.
- Няма, вече и аз започвам да го осъзнавам. - въздъхна принцът. - Вдругиден трябва да се оженя за жена, която нито познавам, нито искам и се моля на когото мога просто да умра преди това.

Барманката погледна клиента учудено, сетне повдигна вежда.
- И защо да трябва да се жениш за нея? Никой не може да те накара ако не искаш. Бременна ли е?

Афсол се изсмя.
- Не, още не е. Обаче трябва да я забременя, за да получи проклетия ми баща престолонаследник, а тя богатство и армия, с която семейството ѝ да спечели там някакви войни. Жалко, че тази таверна не е толкова високо, че да умра, ако се хвърля.

Гретхен още повече не разбираше.
- Толкова ли бързо се напи, или по принцип си си луд? Шатрата ми е на земята. - невъзмутимо отвърна тя. - Чакай малко сега, какъв престолонаследник, и ти ли си принц тук? Вече дойде една принцеса, има логика, да, нито един от двама ви не е нормален.

- Принцеса? - учуди се Афсол. - Не ми е известно Аша да я излизала от границите на замъка ми. Какво ти каза?

- Аша? Не помня дали се е казвала Аша, но беше много некултурна, възхваляваше виното и не знаеше абсолютно нищо за бира. Направи ми се на интересна, твърдеше че баща ѝ правел вино в това кралство, преди да дойда. - Гретхен скръсти ръце и се намуси.

- Значи не е била Аша. Може би е била Серена, щом е престолонаследница и баща ѝ е правил вино. - сви рамене Афсол. - Не съм изцяло запознат с историята на това кралство. Вече и с живота не искам да съм запознат, но уви, явно нищо няма да ме спаси от този ужасен кошмар.