Бирарията на Гретхен

Гретхен присви очи. Абе тия идиоти в лудницата ли ѝ бяха оставили рекламата?!
- Тук се продава премиум бира, отрова не. - изсмя се гръмко жената. - Лудницата е от тук и надолу по пътеката, чак в края на пътя.

- Знам къде е. - отвърна Афсол без да придава особен смисъл на казаното от жената. - Добре, дайте ми най-силната си бира. Няма да е достатъчно, но какво да се прави...

Гретхен извъртя очи, отново си повтори мантрата за спокойствие, не можеше да бие клиентите си вече, този път можеше и да не ѝ се размине. Тя наля тъмно пиво в една халба, сетне я затръшна пред лицето на мъжа.
- Забелязвам, че в това кралство май нормални няма, но защо искаш да се тровиш?

Афсол на един дъх пресуши халбата си и пожела още.
- Няма, вече и аз започвам да го осъзнавам. - въздъхна принцът. - Вдругиден трябва да се оженя за жена, която нито познавам, нито искам и се моля на когото мога просто да умра преди това.

Барманката погледна клиента учудено, сетне повдигна вежда.
- И защо да трябва да се жениш за нея? Никой не може да те накара ако не искаш. Бременна ли е?

Афсол се изсмя.
- Не, още не е. Обаче трябва да я забременя, за да получи проклетия ми баща престолонаследник, а тя богатство и армия, с която семейството ѝ да спечели там някакви войни. Жалко, че тази таверна не е толкова високо, че да умра, ако се хвърля.

Гретхен още повече не разбираше.
- Толкова ли бързо се напи, или по принцип си си луд? Шатрата ми е на земята. - невъзмутимо отвърна тя. - Чакай малко сега, какъв престолонаследник, и ти ли си принц тук? Вече дойде една принцеса, има логика, да, нито един от двама ви не е нормален.

- Принцеса? - учуди се Афсол. - Не ми е известно Аша да я излизала от границите на замъка ми. Какво ти каза?

- Аша? Не помня дали се е казвала Аша, но беше много некултурна, възхваляваше виното и не знаеше абсолютно нищо за бира. Направи ми се на интересна, твърдеше че баща ѝ правел вино в това кралство, преди да дойда. - Гретхен скръсти ръце и се намуси.

- Значи не е била Аша. Може би е била Серена, щом е престолонаследница и баща ѝ е правил вино. - сви рамене Афсол. - Не съм изцяло запознат с историята на това кралство. Вече и с живота не искам да съм запознат, но уви, явно нищо няма да ме спаси от този ужасен кошмар.

- Не виждам кое може да те накара да се жениш за нея. Щом си принц, важна клечка, ти решаваш. Винаги можеш да ѝ намериш някой кусур и да я откажеш, докато ти пратят по-хубава. Какъв е проблема?

Афсол горчиво се усмихна.
- Нямам избор. Баща ми ме заплашва с най-скъпите жени в живота ми. Не желая нещо лошо да им се случи, а той е способен да ги нарани.

Гретхен не спираше да се изненадва. Сега пък и бащата на този беше луд. Това кралство съвсем бе отишло по дяволите.
- Според мен и ти и баща ти сте за лудницата. Защо би заплашвал жените ти? И след като вече имаш жени, зато те не ти ги родят тия деца? Доста сте странни.

- Едната ми е сестра, другата ми е само любовница. - въздъхна Афсол. - И вече не съм сигурен, че искам деца. Имах две дъщери, за съжаление бяха убити в семейни размирици. Баща ми иска от мен да създам дете, което никога повече да не видя. Не мога да сторя подобно нещо.

Барманката сви рамене. Този сериозно ли си мислеше, че ѝ пука за семейните му проблеми?!
- Явно баща ти също е луд, като теб. - констатира тя. - Той ли смята да го гледа това дете?

- Да. Иска да го превърне в читав престолонаследник, каквото и да значи това. - въздъхна Афсол. - Той не беше толкова жесток човек преди. Никога не е бил.

- Ами ще прощаваш, но аз съвсем не ви разбирам. След като ти си му син и имаш и сестра, значи си има наследници. - повдигна вежди барманката.

- Да, той има три деца. Обаче явно нещо превъртя и започна да обвинява сестра ми в несъществуващи неща. Тя наистина бе залитнала по опиум за кратко, но никога не се е продавала за него. Баща ми започна да вярва, че го прави и успя да я затвори в замъка ѝ, където едва не я беше убил от тормоз. Когато най-сетне реши да се прибере в кралството ни, той се отказа от нея и издаде заповед за екзекуцията ѝ. По-малкият ми брат пък се отказа от трона още в тинейджърските си години, за да се присъедини към армията. Аз все още нямам желание да ставам крал, нито желая да се прибирам в Ефос. Баща ми явно е решил, че и аз не желая трона и затова се е съгласил на този брак.

Гретхен изцъка с език.
- Еми тогава той да се ожени. Пак ще е наследник, не виждам защо е нужно да е толкова луд.

Афсол се засмя.
- И аз това му казах. Отвърна, че заради възрастта си не е сигурен, че може да създаде наследник, пък и не желаел да предава мъртвата ми майка по такъв начин. Пълен негодник!

- Еми... Това явно е цената да си важна клечка. Ние също имахме принцеса, тя се жени седемнайсе пъти, но съпрузите ѝ винаги изчезваха. На осемнайстия, изчезна и тя. Не знам какво стана. - сви рамене отново жената.

- Късметлии. - изсмя се Афсол. - И аз искам да изчезна преди сватбата си, но уви, не мога.

- Ами не знам. Нямам представа с нея какво стана. - отвърна Гретхен.

- Отървала се е, каквото и да е. - Афсол изпи останалата си бира и реши да си върви. - Благодаря, че изслуша глупостите ми. Довиждане!

- Ами довиждане. - сухо отвърна Гретхен и взе халбата, за да я измие. "Напълни се с ненормалници..." мънкаше си под носа жената, докато търкаше халбата.