Бирарията на Гретхен

Юки се сети, че за да вземе златото от събитието, трябваше да посети някаква бирария. Лисицата изобщо не си падаше по това питие, но си падаше по злато, затова отиде. Въздъхна, когато видя че е единствения клиент и седна на стол до бара, очаквайки някой да се появи.

Гретхен се подаде из-зад складовата част на бара си и хвърли учуден поглед към "клиентката". Защо от главата ѝ стърчаха животински уши?!
- Извинявай, привижда ли ми се, или ушите ти нещо не са наред? - повдигна вежди барманката.

Юки премигна неразбиращо с очи.
- Ушите ми са съвсем наред, чувам прекрасно. - невъзмутимо отвърна тя.

- Сигурна съм, но защо стърчат от главата ти и защо са толкова космати? - още по-учудено попита жената.

- Защото съм лисица. - с равен тон отвърна Юки. Макар и видът ѝ да не беше характерен за тези земи, смяташе че живее от достатъчно време в Еритос, за да не буди вече такива реакции.

- Хахаха. - Гретхен нададе гръмък смях. - Аз пък съм каляска. Сериозно, с какво си ги закрепила?

Юки извъртя очи.
- С човешка кръв. - злокобно се усмихна лисицата. - Скоро вероятно ще стане време да я подменя, за да не паднат.

Гретхен преглътна тежко. Нещо в тона на тази жена не ѝ харесваше, ама никак. Тя се засмя нервно.
- Кръв тук не предлагаме, само бира. Премиум бира.

- Би било хубаво по-малко да обсъждате външния ми вид и повече да говорите за стоката си. - отвърна Юки. - Налейте ми една бира.

След като първоначалната ѝ уплаха премина, Гретхен извъртя очи. Поредната, която изглежда не знаеше какво иска. Не разбираше как може никой досега да не разбира от изкуството ѝ.
- Каква бира искаш обаче? - попита тя.

- Нормална, откъде да знам. - сви рамене Юки. Човешките питиета бяха еднакви за нея. - Не ме интересува особено, честно казано.

Грехтен се начумери, но сипа светла бира в халба, след което я затръшна на тезгяха пред странната си клиентка.
- Заповядай. Наистина не знам какво се е случило с това кралство. Бирата трябваше да е най-популярното питие в целия север, а в днешни дни даже ми се наложи да платя за реклама.

Юки отново сви рамене.
- Не съм от тук, така че не съм особено сигурна какви са обичаите в пиенето на поданиците на Еритос. - невъзмутимо отвърна тя. - Аз лично дойдох, защото ми беше обещана парична награда, ако го сторя.

И ти, както и другите досега... - наведе глава барманката. - Мислех си, че с рекламата просто ще подбия конкуренцията, а то се оказа че конкуренция почти няма.

- Не ме интересува особено. Така или иначе ще взема злато, това е единственото, за което ми пука в момента. - отвърна Юки и отпи от бирата. Не беше съвсем отвратителна, поне това беше плюс.

- Надявам се не се обиждаш, щом не си тукашна, но напоследък никой нормален не е дошъл. Направо започвам да се чудя дали не ми оставиха рекламата в лудницата. - изцъка с език барманката.

Юки се изсмя с глас.
- Спокойно, прочетох я в арената, където оставят всички съобщения от короната, но подозирам кого имате предвид. Идвал ли е някой на име Каво?

- Не знам. Единствената, която си каза името беше някаква си Серена, твърдеше че е наследница на трона, знам ли вече?! После дойде друг луд, който говореше абсолютни небивалици за някаква лека жена, а след него дойде някакъв самоубиец, който не искаше да се жени. Както казах - само луди. - скръсти ръце Гретхен.

Юки присви очи.
- Да, този вторият подозрително звучи като Каво. Ако твърди, че искам да го изнасиля, искам да знаете, че лъже. Нямам никакви такива намерения.

- Не е твърдял подобни неща, но всъщност... Ти ли си тази въпросната лека жена за която говори? Надявам се да не си.

Юки въздъхна. Конярят си позволяваше прекалено много и вероятно трябваше скоро да го научи на урок.
- Зависи какво е казал. - студено отвърна лисицата.

- Ами убий ме, не мога да ти го повторя. Аз самата не разбрах почти нищо. Някаква лека жена трябвало да му става булка, наистина се уплаших, че рекламата ми е попаднала в лудницата след него.

- Значи не е ставало въпрос за мен. И спокойно, всички останали също не разбираме почти нищо от това, което казва. - извъртя очи Юки.

- Дори в Халиа, откъдето съм, такъв човек щеше да е в лудницата. Наистина са го съсипали това кралство. - отново изцъка с език Гретхен.

- Не мога да кажа нищо относно това. Но съм съгласна, че повечето живущи тук не блестят с особен ум. - отвърна лисицата, допивайки бирата си, макар и да не желаеше съвсем да я довършва.