Бирарията на Гретхен

- Не виждам кое може да те накара да се жениш за нея. Щом си принц, важна клечка, ти решаваш. Винаги можеш да ѝ намериш някой кусур и да я откажеш, докато ти пратят по-хубава. Какъв е проблема?

Афсол горчиво се усмихна.
- Нямам избор. Баща ми ме заплашва с най-скъпите жени в живота ми. Не желая нещо лошо да им се случи, а той е способен да ги нарани.

Гретхен не спираше да се изненадва. Сега пък и бащата на този беше луд. Това кралство съвсем бе отишло по дяволите.
- Според мен и ти и баща ти сте за лудницата. Защо би заплашвал жените ти? И след като вече имаш жени, зато те не ти ги родят тия деца? Доста сте странни.

- Едната ми е сестра, другата ми е само любовница. - въздъхна Афсол. - И вече не съм сигурен, че искам деца. Имах две дъщери, за съжаление бяха убити в семейни размирици. Баща ми иска от мен да създам дете, което никога повече да не видя. Не мога да сторя подобно нещо.

Барманката сви рамене. Този сериозно ли си мислеше, че ѝ пука за семейните му проблеми?!
- Явно баща ти също е луд, като теб. - констатира тя. - Той ли смята да го гледа това дете?

- Да. Иска да го превърне в читав престолонаследник, каквото и да значи това. - въздъхна Афсол. - Той не беше толкова жесток човек преди. Никога не е бил.

- Ами ще прощаваш, но аз съвсем не ви разбирам. След като ти си му син и имаш и сестра, значи си има наследници. - повдигна вежди барманката.

- Да, той има три деца. Обаче явно нещо превъртя и започна да обвинява сестра ми в несъществуващи неща. Тя наистина бе залитнала по опиум за кратко, но никога не се е продавала за него. Баща ми започна да вярва, че го прави и успя да я затвори в замъка ѝ, където едва не я беше убил от тормоз. Когато най-сетне реши да се прибере в кралството ни, той се отказа от нея и издаде заповед за екзекуцията ѝ. По-малкият ми брат пък се отказа от трона още в тинейджърските си години, за да се присъедини към армията. Аз все още нямам желание да ставам крал, нито желая да се прибирам в Ефос. Баща ми явно е решил, че и аз не желая трона и затова се е съгласил на този брак.

Гретхен изцъка с език.
- Еми тогава той да се ожени. Пак ще е наследник, не виждам защо е нужно да е толкова луд.

Афсол се засмя.
- И аз това му казах. Отвърна, че заради възрастта си не е сигурен, че може да създаде наследник, пък и не желаел да предава мъртвата ми майка по такъв начин. Пълен негодник!

- Еми... Това явно е цената да си важна клечка. Ние също имахме принцеса, тя се жени седемнайсе пъти, но съпрузите ѝ винаги изчезваха. На осемнайстия, изчезна и тя. Не знам какво стана. - сви рамене отново жената.

- Късметлии. - изсмя се Афсол. - И аз искам да изчезна преди сватбата си, но уви, не мога.

- Ами не знам. Нямам представа с нея какво стана. - отвърна Гретхен.

- Отървала се е, каквото и да е. - Афсол изпи останалата си бира и реши да си върви. - Благодаря, че изслуша глупостите ми. Довиждане!

- Ами довиждане. - сухо отвърна Гретхен и взе халбата, за да я измие. "Напълни се с ненормалници..." мънкаше си под носа жената, докато търкаше халбата.

Юки се сети, че за да вземе златото от събитието, трябваше да посети някаква бирария. Лисицата изобщо не си падаше по това питие, но си падаше по злато, затова отиде. Въздъхна, когато видя че е единствения клиент и седна на стол до бара, очаквайки някой да се появи.

Гретхен се подаде из-зад складовата част на бара си и хвърли учуден поглед към "клиентката". Защо от главата ѝ стърчаха животински уши?!
- Извинявай, привижда ли ми се, или ушите ти нещо не са наред? - повдигна вежди барманката.

Юки премигна неразбиращо с очи.
- Ушите ми са съвсем наред, чувам прекрасно. - невъзмутимо отвърна тя.

- Сигурна съм, но защо стърчат от главата ти и защо са толкова космати? - още по-учудено попита жената.

- Защото съм лисица. - с равен тон отвърна Юки. Макар и видът ѝ да не беше характерен за тези земи, смяташе че живее от достатъчно време в Еритос, за да не буди вече такива реакции.