Бирарията на Гретхен

- То по-луд от него няма. - изрече Евдемия. - Има един противен тъмен елф, но и той не е такъв побърканяк.

- И такива същества ли са плъзнали по тези земи? - изненадано възкликна Гретхен. - Пълен ужас, не мога да повярвам на какво е заприличал севера.

Евдемия допи бирата си.
- Има ги всякакви. Елфи, тъмни елфи, разни лисици. - изрече тя. - Интересно как сте благосклонни към други раси, но не и към елфите.

Гретхен сви рамене.
- Лисици също не бях виждала доскоро, а елфите са роби от години, не е моя вината, не съм ви поробила аз.

- Не визирам конкретно теб, а расата ви като цяло. - изрече Евдемия и стана от мястото си. - Благодаря за бирата.
Жената пожела лека вечер на тази барманка, сетне си тръгна.

Гретхен взе халбата, за да я измие. Поредната клиентка, която не знаеше как да се наслади на това прекрасно питие.

Елвира влезе в бирарията на тази Гретхен и седна на бара.
- Една бира, моля.

Гретхен чу гласа на новата клиентка, но отсега не ѝ вдъхваше доверие. Тя се показа из-зад бара.
- Каква бира? - скръсти ръце жената.

- Обикновена, не знам. - сви рамене жената. - Просто някаква бира, колкото да си изпълня условието за събитието.

Гретхен отново наля светла бира в халбата, сетне я тръшна на тезгяха.
- Наистина не разбирам как може нито един клиент досега да не разбира и грам от бира. - възмутено отвърна барманката.

- Ами ако беше хубаво пиво, можехме и да разбираме. - сви рамене Елвира. - Не е най-доброто на пазара.

Гретхен извъртя очи.
- Какво доживях! Северняци да възхваляват блудкавите южни напитки и да се отричат от културата си. - цъкаше с език барманката.

Елвира сбърчи вежди.
- Че кога в нашата култура се е предпочитала бирата? Живеем в Еритос, тук е студено и всички обичат вино, защото ни сгрява. - изрече жената. - Бирата е за през лятото.

Гретхен се плесна по челото.
- Разбира се, след като всичките сте изнежени и се налага да ви сипвам само светла бира, така ще е. Има много видове бира, госпожо, това, което пиете изобщо не олицетворява духа на питието. Севера има традиции в правенето на бира, но изглежда Еритос съвсем е решил да загърби това.

- Еритос си е много добре с или без бира. - изрече Елвира и отпи от горчивата течност. - Добра е, но не е нещо, което бих пила всеки ден.

Гретхен махна пренебрежително с ръка.
- Както и да е. Ще трябва да поговоря с тези, които приеха обявата ми, явно са я залепили и в лудницата, а не платих за това.

- Обявата ви беше в арената за двубои. Надали някой би пуснал лудите да пият бира, не че и ги наблюдават особено много, иначе нямаше да изтърват Каво. - изсмя се Елвира и отпи от бирата си.

- Ами изглежда пускат лудите, тъй като въпросният Каво вече беше тук. Наистина е луд. - потвърди Гретхен.

- Той равен няма, да. - кимна Елвира. - Лудостта обаче явно ходи по хората, защото друг мой познат също се побърка. И то по някаква повлекана.

- Твой познат? Какво е направил, ако е станал като този Каво, ти съчувствам искрено. - отвърна Гретхен.

- Не съм съвсем сигурна дали е изтрещял като Каво, но защо ще се жени за някаква напълно непозната шматка, която просто иска да забременее от него, за да получи злато? - Елвира започна да се ядосва. - Пълен идиот!

- Хм, наскоро идваше един тук, който се оплакваше, че не искал да се жени, но все пак щял. На мен също ми се стори напълно побъркан, но не знам дали е същия. - замислено отвърна Гретхен.

- Ами сигурно. - изрече Елвира. - Един рус галфон. Да са си щастливи там с оная гъсеница, не ми пука вече.

- Беше рус онзи, да. И на мен ми се стори побъркан, не разбирам защо се е оженил, като не искаше. - отвърна Гретхен.

- И аз не знам. Явно онзи плъх жена му е успяла да му завърти главата. - раздразнено отвърна Елвира.