Бирарията на Гретхен

- Бих желала да възвърна културата на пиене тук, но ако продължава така...

Юки остави халбата си на тезгяха и стана от стола, на който седеше.
- Съжалявам, това не е мой проблем. Изпълних каквото се искаше от мен, довиждане. - сухо изрече тя, сетне си тръгна.

Гретхен въздъхна и прибра празната халба, за да я измие. Молеше се да дойде поне един нормален клиент.

Евдемия дойде до въпросната таверна и се настани на бара.
- По-лека бира, моля. - изрече елфката и се усмихна.

Гретхен повдигна вежди, забелязвайки каква клиентка е привлякла. Откъде робиня имаше пари за бира?
- Ами нямаш проблем, момиче, но кой ще плаща? Къде са ти господарите?

Евдемия изсумтя.
- Не съм робиня. - изрече жената. - Аз ще си я платя.

Гретхен много се изненада.
- Не си робиня? Как така, избяга ли? Само да дойде някой да ми прави проблем тук... - измърмори под носа си барманката. - Но клиентът си е клиент, лека бира, но каква?

- Избягах от публичния, никой няма да дойде да ме търси, спокойно. - изрече Евдемия. Вече съжаляваше, че беше дошла. - Ами обикновена бира. - сви рамене жената. - Като нямате бренди...

- Ами и проститутките са хора, все пак, помислих че си робиня, извинявай, но в Халиа, откъдето съм аз, свободни елфи няма. Обикновена бира тук няма, нито бренди, предлагам само премиум качество. Да не би и ти да не си тукашна? - сопна се Гретхен.

- Не съм тукашна, да. - изрече жената. - Бях продадена като проститутка преди векове и след като успях да избягам реших да заживея тук. Пълна грешка.

- Че защо да е грешка? В родното ти място са те продали, надали е по-безопасно. - махна с ръка Гретхен и започна да налива светла бира в халба, сетне я затръшна на бара пред елфката. - То се е видяло, че и ти не разбираш нищо от бира, пий тази, лека е.

Евдемия се изсмя.
- Права си, не разбирам от бира, защото не я харесвам. - отвърна княгинята. - И в родното ми село не бих се върнала, вече не знам дали въобще съществува. Можех да избягам на друго място, честно казано, не знам защо реших да се застоя тук.

- Ами тук на север където и да идеш за съжаление вероятно те чака същото. Не е хубаво, че така се държим с елфите, но е така от години. С Еритос какъв ти е проблема? - отвърна Гретхен. Никак не ѝ харесваше, че и тази клиентка критикуваше изкуството ѝ, нямаше ли да срещне някой, който я разбира вече?

Евдемия отпи глътка от бирата и се намръщи. Не ѝ харесваше особено, но трябваше да я опита.
- Не ми харесва, че се отнасят със свободните елфи като с роби. Не ми харесва и да живея тук вече заради онази шибана Свиня Каво. - извъртя очи жената. - Денят, в който тая мастия ще умре, ще бъде най-щастливият в живота ми!

- Онази свиня Каво? - изненадано повтори Гретхен, макар и бегло да си спомняше че предната клиентка беше споменала такъв също. - Какъв е този, някой лош клиент?

- Никога не ми е бил клиент, но си позволяваше да ме напада. - изсумтя Евдемия. - Не, той е просто побъркан селянин, който не спира да ме нарича курва и да иска да се омъжа за него, защото вече ми го бил "бутнал". Няма логика, предвид, че не е бил първият.

- А, спомних си го този луд. Той и тук дойде да се оплаква от теб. Ще ме прощаваш, но наистина е доста побъркан. - отвърна Гретхен.

- И представа си нямаш колко. - въздъхна Евдемия. - Пълен изрод е, нямам представа как да се отървем от него.

- Мен ако питаш си е направо за лудницата, даже се чудех защо не е там.

- Ами бил е, но е успял да избяга. Не знам защо не го търсят, за да го върнат там, но сигурно вече няма и да могат. Свинята се сдоби с дракони, трудно ще им е на онези санитари да го върнат обратно. - отвърна Евдемия и отпи още няколко глътки от ужасната бира.