Бирарията на Гретхен

- Че всеки може да си живее където иска. - сви рамене Конър. - И не, никой нормален не би пил само няква бира, която през лятото даже има вкус на пикня.

- Може би за теб пикнята е често питие, след като толкова добре познаваш вкуса ѝ. - подигра се Гретхен.

- Ще ти се, тъпачке. - изсмя се Конър. - Всички останали тва казват.

- Кои са тези всички? Останалите уважават труда ми, а мнението на роби като теб не ме касае. Май трябва да си поискам златото обратно, тези идиоти са разлепили обявата ми на ужасни места. - победено въздъхна Гретхен.

- Не съм роб, тъпачке. - изсумтя Конър. - И бирата ти не струва, като всичко направено от човеци или тъпите елфи.
Конър реши да си ходи, тая беше пълна ненормалница.

Гретхен изцъка с език, но прибра халбата, сетне започна да я мие старателно.

Блейд седна на мястото на Конър.
- Една светла бира, моля.

Гретхен огледа халбата, за да е сигурна, че е измита добре, сетне наля светла бира в нея. Разбира се, отново светла.
- Заповядай. Ти ли си господаря на онзи?

Блейд отпи от бирата си.
- Не съм му господар, съпруг съм му.

Гретхен повдигна вежди.
- Не ми се обиждай, но защо? Нямаше ли нормални човешки мъже, щом това предпочиташ, че си взел такова същество?

Блейд сви рамене.
- Не е като да го обичам. Баща му беше бесен, че заради отвратителните деяния на Конър срещу част от жителите на Еритос, започнаха да се отдръпват от него, реши да ме накара да се оженя за него и да го държа под око. - отвърна мъжът и отпи от бирата си. - Вече не си позволява подобни неща, освен да обижда хората.

- Тоест пак си е роб. - сви рамене Гретхен. - Знаех си, неговия вид е ужасен. Това заслужава!

- Не е роб в истинския смисъл на думата. - изрече Блейд. - Честно казано, не съм съвсем убеден, че която и да е раса заслужава робство. Живях стотици години сред тъмни елфи, не са чак толкова ужасни.

- Ами помежду си може да не са. - сви рамене Гретхен. - В Халиа често нападаха елфите роби и ги убиваха, което е проблем за собствениците. Живееха на племена в околните села, тъй като никой град не би ги приел на свобода. Нищо добро не сме виждали от тях.

- Всичко зависи от нагласата на хората към другата раса. - сви рамене Блейд. - И мен ме гледаха на кръв в началото, но постепенно свикнахме и живеехме добре. Никому не са нужни подобни неща, но ето ни тук.

- Ами никой нямаше да се държи така с тях, ако не бяха предимно престъпници и разбойници. Сам каза, че и този твоя е бил такъв. - невъзмутимо отвърна Гретхен.

- Той е садистичен изрод, далеч по-жесток от тъмните елфи, които познавам. - отвърна Блейд и отпи от бирата си. - Живее в някаква пълна илюзия, че една жена го обича и опитва да събуди любовта ѝ като я тормози.

- Ами ненормалник, но то честно казано след последните ми "клиенти", ако дори мога да ги нарека такива, какъв друг можеше да е? - раздразнено отвърна Гретхен.

Блейд се засмя.
- Да, тук повечето са странни. Не мога да разбера събиранията им. Постоянно се карат, има хора, които не могат да се понасят, но някак продължават да се събират.

- Ами звучи като нещо, което идващите тук биха направили, да . Особено онзи луд с коня от преди няколко дни.

- Каво? Да, той май наистина е психически нестабилен. Останалите поне не са били в лудницата.

- Същия. Мен ако питаш, този специално не е трябвало и никога да излиза от там.

- Не съм съвсем сигурен как е излязъл, но да - трябва да го върнат там и да го затворят в някое по-добре охранявано крило.

- Със сигурност. - Гретхен кимна. - Нищо не му се разбира и без това.

- Това е така. И ние не можем да му разберем, особено когато започне да обяснява какво иска да каже. - засмя се Блейд.