Бирарията на Гретхен

- Не мислиш ли, че е доста странно и ненормално да стане за толкова кратко? Тази трябва да е неземна красавица, такава ли е?

- Не. Прилича на стъпкана от слон. Жалко, че такъв не я е стъпкал, докато е пътувала насам. - изсумтя жената. - Но както и да е, предполагам любовта граници няма.

- Ако е някаква грозница, защо би се влюбил този в нея, след като на всичкото отгоре не я познава? Не ти ли се струва странно?

- Знам ли. - сви рамене Елвира. - Отказваше да се ожени, после се съгласи, какво да си мисля? Майната им, дано си бъдат заедно до края на вечността.

- Според мен ако с този сте били заедно, трябва да се опиташ да разбереш какво е станало, аз така бих направила, тъй като освен ако не е луд като онзи другия - Каво, нещо не се връзва, щом жена му е и грозна на всичкото отгоре. - отвърна Гретхен.

- Е, опитах да разбера. Отговорът беше "Така трябваше". - изимитира гласа на Афсол Елвира. - Майната им, няма да се бъркам в нестихващата им любов, сякаш нещо би ги разделило.

Гретхен сви рамене. Тази също не беше нормална, но то изглежда тук такива нямаше.
- Ами не знам, това е което аз бих направила. - невъзмутимо отвърна жената.

- Както и да е. Благодаря за бирата, ще вървя. - изрече Елвира и остави халбата с недопитата бира на плота.

Гретхен много се издразни, тази съвсем не показа уважение към пивото. Тя допи останалата част от бирата, сетне изми халбата. Вече губеше надежда, че ще срещне нормален човек тук.

Конър доди до тъз бирария, ама оня шибаняк Блейд го беше последвал. Тъмния елф седна на бара.
- Давай там няква бира. - изрече той.

Гретхен се показа из-зад бара и си плю в пазвата. Наистина в бирарията ѝ беше дошъл тъмен елф. Тя забеляза и някакъв човек с него, сигурно господарят му.
- Не и преди да съм сигурна, че господарят ти ще я плати. - скръсти ръце барманката.

- Къв господар ма? - изрече Конър. - Аз не съм роб, тъпачке.

Гретхен се изсмя гръмко.
- Сигурно, повярвах ти. Няма свободни тъмни елфи. Както и да е, каква бира искаш?

- Има свободни тъмни елфи, тъпачке и аз съм си точно такъв. Ейл дай. - изсумтя Конър.

- Точно така ще е. - изсмя се Гретхен, учудвайки се на познанията на елфа. - Явно обаче си попаднал на културен господар, това вече е приказка!
Жената наля ейл в една халба, сетне я затръшна пред тъмния елф.

- Нямам господар! - изсъска Конър и отпи от бирата. Не беше кой знай кво. - А ти явно си попаднала на някакъв смотан пивовар, тая бира не е нищо особено.

Гретхен се ядоса. В другите нации хвалеха бирата ѝ, но какво ли можеше да очаква от един роб.
- И после твърдиш, че не си роб. Вижда се, че не познаваш истинското изкуство!

Конър се изсмя.
- Ами не съм. И то тва никво изкуство не е. Има къде къде по-интересни неща от някаква бира, която се продава във всяка таверна.

- Нима? - раздразнено повдигна вежда Гретхен. - И кое например е по-интересното?

- Музиката е доста по-интересна. Художествените произведения също. Бирата отдавна е една евтина отживелица, дори не знам как го харесват тва нещо.

- Музика? Художествени произведения? - през смях повтори Гретхен. - Ти изобщо грамотен ли си, че да разбереш което и да било от тези неща?

- Да, тъпачке, за разлика от повечето човеци. - изсмя се Конър. - Ама кат те гледам не би го разбрала.

- Какво има да разбирам, освен че всичките тук сте напълно луди?! - невъзмутимо отвърна барманката.

- Може би. Не виждам кой нормален би дошъл да пие само няква смотана бира.

- Ако бяхте нормални точно това бихте пили, но уви. Явно няма надежда за севера вече, така като гледам пускат и всякакви раси да живеят свободно тук. Ужас!