Бирарията на Гретхен

На Гретхен никак не ѝ се хареса, че елфката се мръщи, докато пие. Как можеше жителите на Еритос да нямат капка уважение?
- Чувала съм за драконите тук, този луд също така говореше абсолютно несвързано, не съм сигурна, че дори разбрах какво искаше да каже.

Евдемия се изсмя.
- А, не се тревожи. Никой не може да разбере на Свинята бръщолевиците, освен също толкова ненормалния му кон. - отвърна тя. - Ти поне вече няма да го срещнеш, на нас останалите ще ни се налага още дълги години да му гледаме противната мутра.

- В това последното си права. - начумерено отвърна Гретхен. - Не че държа да срещам такива ненормалници, но засега не изглежда като да има надежда бизнесът ми да просперира тук. Всички са се побъркали и са се отрекли от обичаите си.

Евдемия сви рамене.
- Обичаите на това кралство са ми крайно непознати. - изрече тя. - Относно другото, сред нас има някой друг нормален, но не са много.

- Интересно, защото досега нормални не съм срещала тук, но определено онзи луд с коня печели класацията за най-луди. - скръсти ръце барманката.

- То по-луд от него няма. - изрече Евдемия. - Има един противен тъмен елф, но и той не е такъв побърканяк.

- И такива същества ли са плъзнали по тези земи? - изненадано възкликна Гретхен. - Пълен ужас, не мога да повярвам на какво е заприличал севера.

Евдемия допи бирата си.
- Има ги всякакви. Елфи, тъмни елфи, разни лисици. - изрече тя. - Интересно как сте благосклонни към други раси, но не и към елфите.

Гретхен сви рамене.
- Лисици също не бях виждала доскоро, а елфите са роби от години, не е моя вината, не съм ви поробила аз.

- Не визирам конкретно теб, а расата ви като цяло. - изрече Евдемия и стана от мястото си. - Благодаря за бирата.
Жената пожела лека вечер на тази барманка, сетне си тръгна.

Гретхен взе халбата, за да я измие. Поредната клиентка, която не знаеше как да се наслади на това прекрасно питие.

Елвира влезе в бирарията на тази Гретхен и седна на бара.
- Една бира, моля.

Гретхен чу гласа на новата клиентка, но отсега не ѝ вдъхваше доверие. Тя се показа из-зад бара.
- Каква бира? - скръсти ръце жената.

- Обикновена, не знам. - сви рамене жената. - Просто някаква бира, колкото да си изпълня условието за събитието.

Гретхен отново наля светла бира в халбата, сетне я тръшна на тезгяха.
- Наистина не разбирам как може нито един клиент досега да не разбира и грам от бира. - възмутено отвърна барманката.

- Ами ако беше хубаво пиво, можехме и да разбираме. - сви рамене Елвира. - Не е най-доброто на пазара.

Гретхен извъртя очи.
- Какво доживях! Северняци да възхваляват блудкавите южни напитки и да се отричат от културата си. - цъкаше с език барманката.

Елвира сбърчи вежди.
- Че кога в нашата култура се е предпочитала бирата? Живеем в Еритос, тук е студено и всички обичат вино, защото ни сгрява. - изрече жената. - Бирата е за през лятото.

Гретхен се плесна по челото.
- Разбира се, след като всичките сте изнежени и се налага да ви сипвам само светла бира, така ще е. Има много видове бира, госпожо, това, което пиете изобщо не олицетворява духа на питието. Севера има традиции в правенето на бира, но изглежда Еритос съвсем е решил да загърби това.

- Еритос си е много добре с или без бира. - изрече Елвира и отпи от горчивата течност. - Добра е, но не е нещо, което бих пила всеки ден.