Бирарията на Гретхен

- Хахаха. - Гретхен нададе гръмък смях. - Аз пък съм каляска. Сериозно, с какво си ги закрепила?

Юки извъртя очи.
- С човешка кръв. - злокобно се усмихна лисицата. - Скоро вероятно ще стане време да я подменя, за да не паднат.

Гретхен преглътна тежко. Нещо в тона на тази жена не ѝ харесваше, ама никак. Тя се засмя нервно.
- Кръв тук не предлагаме, само бира. Премиум бира.

- Би било хубаво по-малко да обсъждате външния ми вид и повече да говорите за стоката си. - отвърна Юки. - Налейте ми една бира.

След като първоначалната ѝ уплаха премина, Гретхен извъртя очи. Поредната, която изглежда не знаеше какво иска. Не разбираше как може никой досега да не разбира от изкуството ѝ.
- Каква бира искаш обаче? - попита тя.

- Нормална, откъде да знам. - сви рамене Юки. Човешките питиета бяха еднакви за нея. - Не ме интересува особено, честно казано.

Грехтен се начумери, но сипа светла бира в халба, след което я затръшна на тезгяха пред странната си клиентка.
- Заповядай. Наистина не знам какво се е случило с това кралство. Бирата трябваше да е най-популярното питие в целия север, а в днешни дни даже ми се наложи да платя за реклама.

Юки отново сви рамене.
- Не съм от тук, така че не съм особено сигурна какви са обичаите в пиенето на поданиците на Еритос. - невъзмутимо отвърна тя. - Аз лично дойдох, защото ми беше обещана парична награда, ако го сторя.

И ти, както и другите досега... - наведе глава барманката. - Мислех си, че с рекламата просто ще подбия конкуренцията, а то се оказа че конкуренция почти няма.

- Не ме интересува особено. Така или иначе ще взема злато, това е единственото, за което ми пука в момента. - отвърна Юки и отпи от бирата. Не беше съвсем отвратителна, поне това беше плюс.

- Надявам се не се обиждаш, щом не си тукашна, но напоследък никой нормален не е дошъл. Направо започвам да се чудя дали не ми оставиха рекламата в лудницата. - изцъка с език барманката.

Юки се изсмя с глас.
- Спокойно, прочетох я в арената, където оставят всички съобщения от короната, но подозирам кого имате предвид. Идвал ли е някой на име Каво?

- Не знам. Единствената, която си каза името беше някаква си Серена, твърдеше че е наследница на трона, знам ли вече?! После дойде друг луд, който говореше абсолютни небивалици за някаква лека жена, а след него дойде някакъв самоубиец, който не искаше да се жени. Както казах - само луди. - скръсти ръце Гретхен.

Юки присви очи.
- Да, този вторият подозрително звучи като Каво. Ако твърди, че искам да го изнасиля, искам да знаете, че лъже. Нямам никакви такива намерения.

- Не е твърдял подобни неща, но всъщност... Ти ли си тази въпросната лека жена за която говори? Надявам се да не си.

Юки въздъхна. Конярят си позволяваше прекалено много и вероятно трябваше скоро да го научи на урок.
- Зависи какво е казал. - студено отвърна лисицата.

- Ами убий ме, не мога да ти го повторя. Аз самата не разбрах почти нищо. Някаква лека жена трябвало да му става булка, наистина се уплаших, че рекламата ми е попаднала в лудницата след него.

- Значи не е ставало въпрос за мен. И спокойно, всички останали също не разбираме почти нищо от това, което казва. - извъртя очи Юки.

- Дори в Халиа, откъдето съм, такъв човек щеше да е в лудницата. Наистина са го съсипали това кралство. - отново изцъка с език Гретхен.

- Не мога да кажа нищо относно това. Но съм съгласна, че повечето живущи тук не блестят с особен ум. - отвърна лисицата, допивайки бирата си, макар и да не желаеше съвсем да я довършва.