Търсене

- Елвира, нещата наистина не са такива, каквито изглеждат. - въздъхна Афсол. - Някога ще разбереш истината и знам, че отново ще си бясна, но нямаше какво друго да направя. Принцът реши да си върви. Не желаеше още повече …

- Права си, но ситуацията наистина е сложна. Когато всичко приключи, ще ти обясня.

- Не, но... - Афсол млъкна. - Това е просто недоразумение.

Очите на Афсол се разшириха от ужас, когато чу думите на Елвира. Не искаше съвсем да я изгуби. - Н-не говориш сериозно, нали?

Афсол разтри чело с ръка. - Не ме интересува спокойствието на тази жена. Интересува ме единствено твоето. - изрече той. - Сложно е, наистина. След време нещата ще се оправят. Тя ще си тръгне.

- Не съм те изгонил, никога не бих. - изрече Афсол. - Ако беше останала в замъка, постоянно щяхте да се карате, накрая всичко щеше да свърши по грозен начин. Не ме интересува толкова Аша, просто не желаех ти да пострадаш…

Афсол въздъхна. Нямаше да издържи цяла година Елвира да се дразни така. - Това не е така, пак ти казвам. Не знам защо тя излъга, не искам и да знам. - изрече той. - Единственото, което искам е отношенията ни с теб да са …

- Елвира, за нищо не съм те лъгал. Наистина обаче се наложи да се оженя за нея. Смятах, че мога да се измъкна, но не се оказа така.

- Аз не ви деля. - отвърна Афсол. - Аз не желая да имам общо с нея, просто се наложи да се оженим. В близкото бъдеще това ще приключи и тя ще си тръгне завинаги.

- Защото не желая да има лъжи между мен и теб. - отвърна Афсол. - Тя ме попита какво да отвърне, на мен ми беше все едно, но не предполагах, че ще излъже. Нямам общо с нея.

Афсол въздъхна. - В замъка е, това не е важно. - отвърна принцът. - Отговорите ѝ на въпросите на Лилит не са истина.

Афсол приближи Елвира. - Може ли да поговорим? - попита той.

Афсол дойде заедно със Сандреа и поздрави присъстващите.