Вечерното парти на Юки

Каво напрай знаци на курвата че ше лей бетона и игра на въртележка с кончо и Курвито. Щеши да го бутне на тъпата курва ама кончо го спря че съд ше прай курволъка долен.

- Че са бедни, бедни са, но не е това причината. - засмя се Сандреа. - Просто повечето вече се събират, за да се скарат и толкова. В Ефос преди не се допускаше висшето общество да управлява с кралското семейство, но баща ми е започнал малко по малко да променя това. От някои хора би излязло добри съветници, стига кралят им да се вслушва в съветите им.

- Гнусна свиня. - извъртя очи Евдемия и отиде да си налее още бренди.

Елвира се изсмя. Едва се сдържаше да не го зашлеви.
- Така ли? То скоро ще се наложи и да спиш с нея, защото няма да можеш да се измъкнеш. - изрече жената. - Даже, според нея, вече го правиш.

Беатрис поклати глава.
- Нямах предвид буквално. Просто кралят на Кросфайър Муунлайт е единственият жив и присъстващ управляващ. Единият му син е в изгнание от години заради търговия с опиум, а другите му двама сина изчезнаха безследно, след посещение в Шиера. Съпругата му е тежко болна и вероятно няма да живее още дълго. Бизнесът има повече власт в момента там. - отвърна жената. - От друга страна, от Крис съм чувала че баща ви не е особено добър човек. Надявам се той да преувеличава.

Афсол въздъхна. Нямаше да издържи цяла година Елвира да се дразни така.
- Това не е така, пак ти казвам. Не знам защо тя излъга, не искам и да знам. - изрече той. - Единственото, което искам е отношенията ни с теб да са нормални.

- За съжаление, Крисчън не преувеличава. Онова, което стори на Силиа мина всякакви граници. - изрече принцът. - Не знам как е успяла да избяга, но ако не го беше сторила, щеше да е мъртва. Отказа се законно от нея и издаде заповед за екзекуцията ѝ заради неща, които той сам си измисли. Неща, в които нямаше капка истина. Можеш да си представиш колко ужасен е станал. Преди не беше такъв.

Беатрис не можеше да повярва на чутото.
- Това, което казвате звучи ужасно. Не съм сигурна как е възможно някой толкова да се промени. А аз мислех, че аз имам проблеми с моите родители... - нервно се засмя жената.

- Нормали? - извика Елвира и вдигна вежда. - Как да са нормални, идиот такъв, като ти се ожени за тази нещастница и дори посмя да ме изгониш, защото тя така пожела? Сериозно ли ми говориш за нормални отношения след това?!

- И аз това се чудя. - изрече Сандреа. - Той даваше мило и драго за Силиа, тя беше негова любимка. Вярно, че след смъртта на дъщеря ми, тя залитна по опиума, но никога не се е продавала за него. Баща ми някак си съчини тази ужасна история и е силно убеден, че това се е случвало. Успя да я залови и дни наред я е измъчвал. На нея вероятно също ѝ е доста тежко, макар и вече да не го показва особено. - въздъхна тъжно принцът. - Някак свикна близките ѝ да я предават.

- Не съм те изгонил, никога не бих. - изрече Афсол. - Ако беше останала в замъка, постоянно щяхте да се карате, накрая всичко щеше да свърши по грозен начин. Не ме интересува толкова Аша, просто не желаех ти да пострадаш.

- Съжалявам, но... просто не разбирам как може думите ви да са истина. Разбирам да е бил разочарован от постъпката ѝ, но... как е бил способен да измъчва собствената си дъщеря и дори да се откаже от нея? Да заповяда да бъде убита? Такова място ли е Ефос? - ужасено попита Беатрис.

- За съжаление, са истина. - изрече Сандреа. - Ефос не е такова място, изобщо даже. Не знам обаче какво го прихвана баща ни, че да постъпи така с нея. Не съм сигурен и как трябва да постъпим спрямо него, той е наш родител.

Елвира се засмя.
- Милият, загрижен бил за мен. И какво щеше да ми направи онази проклетница? Нищо. - изрече жената. - Просто реши да ме разкараш, за да бъдеш със съпругата си на спокойствие.

- А тя е ваша сестра. Наистина ли не можете да направите нищо, за да я защитите? - изненада се Беатрис. - Това звучи невероятно несправедливо, с вас пак така ли се отнася?

- Не се е отнасял така с нас. - изрече Сандреа. - Не бихме позволили подобно отношение, ако знаехме за него. Когато тя е била заловена е било сложна ситуация. Аз бях далеч, исках да се разсея от смъртта на дъщеря си, а Афсол не е искал да я вижда, докато тя не вземе живота си в ръце и не се съвземе. След лечението си, Силиа е живяла в някаква мизерна таверна, известна с проституция и явно от репутацията на мястото идва цялото недоразумение, което баща ми си измисли.

Афсол разтри чело с ръка.
- Не ме интересува спокойствието на тази жена. Интересува ме единствено твоето. - изрече той. - Сложно е, наистина. След време нещата ще се оправят. Тя ще си тръгне.

- Добре, разбирам, но дори и да Е била такава, все пак реакцията му не е нормална. Как може да я измъчва и да заповяда смъртта ѝ?

Каво лочи яко рикийка със звънчетата и пяха зверски песни о курво патрава си курва да ставаш булка курво да та брулим яко в гъзарете Каво пя.

- Това и на мен не ми е понятно. - въздъхна Сандреа. - Според него, тя вършила неморални неща. И все пак, това е прекалено.