Търсене

- А тая Валдора пък изобщо не звучи по този начин. - въздъхна Афсол. - Все едно, трябва да вървя. Принцът пожела лек ден на дракончето, след което се телепортира обратно в Еритос.

Афсол въздъхна. - Не ме интересува, честно казано. - изрече принцът. - Нямам и представа защо като цяло постъпвате така с тях, но не е моя работа.

- Както казах по-рано, няма как да се получи. Дори не знам как вие сте ги принудили да работят в публичния ви дом. Лисицата в Еритос е доста силна, обикновени хора не могат да се мерят с нея.

- Е, да де, харатерите им и нещата, които вършат. - отвърна Афсол.

- Сестра ми не ги харесва. Донякъде я разбирам. - отвърна Афсол. - Красотата е относително понятие.

- Не, благодаря! Сигурен съм, че сестра ми тогава никога повече няма да ми проговори, ако въобще ме остави жив. - изрече Афсол. - Пък и не виждам кое ги прави по-секси от други същества. Човешките жени също са секси, как…

- Това е така, но не познавам много лисици, че да се оплаквам. Не че и искам да познавам.

- После ние сме били луди. - поклати глава Афсол. - Поне в Еритос не се налага да се дрогират куртизанки.

- Както казах, не разбираш. - изрече Афсол. - Не виждам причина да ги бия, дори и да създават проблеми. И това, което правите с проститутките е повече от ужасно.

- Защо да ги бия? Аз не съм изрод. - изрече Афсол. - И те си имат отделни жилища. Съпругата ми живее при мен, другата в собствения си дом.

Афсол се плесна по челото. - Не ме вълнува, наистина. Както казах, няма да разбереш.

- Здравето ми. - изрече Афсол. - И не, благодаря! Тук е достатъчно странно, не виждам за какво да живея на място, където единственото, което можеш да правиш е секс с куртизанки.

- Не мисля, че двуженството е прието в Еритос. Пък и предпочитам двете да не са под един покрив, така е добре за нервите ми. - въздъхна Афсол.

- Съпругата ми нищо не им е направила. Бащите ни са се съгласили да се оженим без наше съгласие. - въздъхна Афсол. - А тъкмо бяха започнали да се подреждат нещата с жената, с която искам да съм.

- 20-30 злато?! - възкликна Афсол. - В Еритос плащат много повече на куртизанките. Пък и както казах, не ми е сторила нищо, че да я продавам. И тя е жертва на ужасната си съдба.

- Човек е. - изрече Афсол. - Обаче не е сторила нищо лошо, че да заслужи смърт.

- Няма да разбереш, опасявам се. - изрече Афсол. - Интересува ме сестра ми и жената, с която искам да съм да са добре и да са щастливи. За тази цел обаче, трябва да се отърва от съпругата си, което изглежда някак непости…

Афсол поклати глава. - Надали ще се съгласи, но не е моя работа, не ме и интересува.

- Защо питаш мен? Трябва да отправиш въпроса си към нея. - отвърна принцът.

- Тя в леглото е добра, спор няма, но като човек е отвратителна. - отвърна Афсол. - Не можеш да ѝ бъдеш приятел или да разговаряш с нея, без да обърне темата в сексуална.

- Кой знае. - сви рамене Афсол. - Лилит просто не се спира с глупостите си и не я харесват много.

Афсол се прекръсти. - Опазете божества! - изрече принцът. - Тази разпоретина не искам да ми е жена.

- Не смятам да предавам каквото и да е на Лилит. - изрече Афсол. - Тя пак ще дойде, ще си я намерите сами.

- Що ли не ме учудва, че Лилит и тук се е прочула... - въздъхна Афсол. - Щом са гадни, защо спите с тях?

"Направо.", помисли си Афсол. - Не съм съгласен, но това няма значение. - отвърна той. - Щом да стоите по цял ден в публичен дом ви влече...