Търсене
24 поста от Беатрис в „Стаята на Крисчън“
- Помисли си. Както казах, ще направя каквото пожелаеш, без значение как ще мине. - отвърна жената, след което излезе от стаята на Крисчън, затваряйки вратата след себе си.
- Ще ни прибере, не би ни оставил тук. А и онази Лилит ще му каже, нали сега и тя живее там и иска да спи с теб все пак. - засмя се жената. - Няма да съжаляваш, ако ми помогнеш! Обещавам ти!
- Не е днес, не се тревожи. След около седмица е, ще имаме доста време. Щом ме питаш, означава ли че ще ми помогнеш? - с надежда в гласа попита жената.
- Довери ми се, нищо такова няма да се случи. Аз ще съм там също, все пак не бих могла да пропусна това. Моля те, ще направя каквото кажеш след това, не ме интересува какво ще поискаш. - примоли се жената.
- Няма да се получи. Макар и вероятно да травмира идиота Пейтън, всички просто ще решат, че е жертва на някакъв луд. Не съм сигурна и дали няма да са прави. Умолявам те, ти би се справил перфектно, ще е лесна работа, Пей…
Беатрис въздъхна, сетне изражението ѝ придоби умолителен вид. - Моля те, не мога да накарам Арус, има голям шанс да са приятели. Едва ли някой от тези хора в Еритос ще се съгласи да го стори също така. А и ти си млад и к…
- Страхотно! Само че няма как да стане. - намуси се Беатрис. - Семейството му е прекалено богато, а аз ще съм единствената с мотив, колкото и да не желая да бъда прислужница, още по-малко желая да бъда затворница. Не ми …
Беатрис извъртя очи. - Не съм приятелка с тази жена, както казах, тя няма нищо общо с плана ми, дори предпочитам да не се меси в него. Не мога да помоля Арус, прекалено много хора в Кросфайър Муунлайт го познават.
- Затова съм дошла, какво иска онази Лилит да прави с теб не ме интересуваше особено така или иначе. Имам нужда от услуга.
- Не съм се разтревожила. - скръсти ръце жената. - Разбира се, че не бих го вършила, аз съм дъщеря на благородници, а не чистачка! Пейтън скъпо ще ми плати, не стига че разпространи слухове за мен в цялото кралство, не с…
- Леко? Да бъда прислужница за неопределено време при търговец на роби е леко? Прислужница? - повиши тон Беатрис. - Това беше най-унизителното нещо, което се е налагало да върша!
- Уви, държи се, както виждаш. - изсумтя Беатрис. - Но няма значение, измислила съм нещо, с което ще си го получи веднъж-завинаги! - казвайки това, очите на младата жена сякаш заблестяха от радост.
- То една чест... - засмя се подигравателно жената. - Богати са, това е сигурно, вероятно петдесетте милиона, които откраднах не са били всичко, което чичо му притежава. А и така или иначе се наложи да ги върна. - изсумт…
- Пейтън е идиот, но както може би всички сте видяли, не може да стори нищо-никому, освен да говори. Така или иначе ако продължи, всички ще разберат за проблема му, щом държи да се държи по такъв нелеп начин. - невъзмути…
- Добре. - победено въздъхна Беатрис. - Ще внимавам с нея. Последното, от което имам нужда е още един Пейтън.
- Невъзпитано е. - сухо отвърна тя. - А и според моите наблюдения, не изглежда толкова зле.
- Ще иска да ѝ кажа какво си отговорил. Съжалявам, но не мога да отвърна "не желае, защото си луда". - отвърна Беатрис.
- Лилит искаше да знае защо не желаеш да спиш с нея. - отвърна Беатрис. - Не, че е изобщо моя работа. Ако наистина е толкова луда, колкото твърдиш, разбирам.
Беатрис ядно въздъхна. - Ако тази Лилит не е с всичкия си, какво за онзи мъж с коня? Всички в Еритос ли страдат от подобни ментални проблеми? Предполагам че това прави бедността с хората... - продължи тя.
- Защо? Направила ли е нещо? Досега се е държала единствено мило с мен, имам ли повод да се притеснявам?
- Не разбирам защо се държи така с нас. - изсумтя Беатрис. - Както не разбирам и защо ти се държиш лошо с онази червенокоса жена, Лилит.
Беатрис се огледа. Стаята на Крисчън беше в същото окаяно състояние, като нейната. Това кралство Еритос съвсем ли нямаше ресурси?! - Изглежда сякаш познаваш това място по-добре от мен и Далия. Няма ли някакъв друг начин …
Беатрис почука на вратата на стаята на приятеля на Арус и зачака да ѝ отвори.