Търсене
57 поста от Камила в „Замъкът на баронет Дейвид Грейвс“
Камила се изсмя с глас. - Ще видим дали ще си все така духовит следващия път като се срещнем и отново си в безпомощно състояние. - подигра се жената, след което пожела лека вечер и си тръгна със свитата си.
- А сега вече може ли да преспя с краля? - с надежда в гласа попита Камила.
Число: [lotto]9&mu4kilpo-v55gij[/lotto] - Прекрасно! Изглежда днес ми върви. - отвърна Камила.
- Освен да направя още едно проклятие за сън, така ще си вземем и токените, и яйцето. - отвърна Камила.
Камила не можеше да разбере дали крадците са хубави в тази ужасна и тъмна канализация.
- Колко ужасно. - въздъхна Камила.
- А, така ли беше? - Камила вече беше забравила. - Може би щях да запомня по-добре, ако можех да го свържа с някой по-приятен спомен. - засмя се тя.
Камила се постара да запомни, трябваше да погледне Червения по-отблизо, когато се върнеше в двореца. Макар че съществото никога нямаше да ѝ позволи да го докосне. - А защо ни беше да взимаме тези токени въобще, след като…
Очите на Камила заблестяха. - Ти откъде знаеш? И ако знаеш, вярно ли е наистина, че драконите имат по два пениса? - облиза устни жената.
- Но защо? Това би бил прекрасен завършек на нашето приключение!
- Аз ви казах, че няма от какво да се безпокоите в това прекрасно време! Сега вече имаме и време за оргията, докато се събуди чудовището. - намигна тя.
Число: [lotto]8&mu4jd95q-dqh0io[/lotto] - Е, изглежда успях! - жизнерадостно отвърна Камила.
- Вече стигнахме почти накрая. Не мога ли аз да направя проклятие за сън на змея? - попита Камила.
- Доста добре. Аз като казвам, че югът ни носи късмет.
- Колко жалко. Ако беше, аз щях да го победя с лекота. - продължи да се кикоти Камила.
- Едноок ли е? - засмя се сама на шегата си Камила.
- Ето, виждаш ли? И твоите умения се подобриха, когато стана ясно, че ще ходим на юг. Всичко е прекрасно.
- Страхотно. Надявам се да е лесен за взимане. - отвърна Камила, сетне се обърна към Катрин. - Как какво? Топлото време е прекрасно, всички носят доста по-оскъдни облекла. Какво има да не му харесваш?
- На юг поне е топло. - усмихна се Камила.
- Колко жалко. - въздъхна Камила. - Е, може би онзи мистериозен господин би откликнал.
- Подобаващо за следотърсачка! - щракна с пръсти Камила. - Този път не мога да ти отрека таланта.
- Аз имам предложение, преди да започнем да търсим другия токен. - усмихна се широко Камила.
- Ами не знам, просто предполагам. Вероятно ще да е от опит. - подсмихна се жената.
- Но защо? Сигурна съм, че след като господинът ми е такъв почитател, не би имало причина да отказва. - изкикоти се Камила.
- Но аз харесвам! - опонира Камила. - Може би този духовит господин, който изглежда следи предпочитанията ми, би искал да се увери лично, отново.
