Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

- Ами не знам, просто предполагам. Вероятно ще да е от опит. - подсмихна се жената.

- Това е така, но тигърът остана назад. А и това бяха неговите думи, не можем да сме сигурни дали има причина да лъже. Още повече, че ме виждаше като собствения си вид. Вероятно говореше истината.

- Аз не съм казал, че лъже. Просто може да са го нападнали друг вид хора, а не нашите крадци. Дано греша. - въздъхна Блейд. 

- Друг вид хора? Какво имаш предвид? - повдигна вежда Юки.

- Опит ще да е, да. - извъртя очи Дейвид. - След като сте взели и другия токен, се прибирате обратно в кралството за заслужената си почивка. С три токена в ръцете си се чувствате по-уверени. 

- Не се изразих правилно. Искам да кажа, как да бъдем напълно сигурни, че тези които нападнаха тигъра са същите крадци, които търсим? Надявам се да са същите, така няма да се налага да търсим повече. 

- Това не знаем, за съжаление. - въздъхна Юки по пътя обратно към кралството.

- Аз имам предложение, преди да започнем да търсим другия токен. - усмихна се широко Камила.

- Не. - отсече Юки.

Катрин скръсти ръце.
- О, нека позная. Да се съберем всички и да участваме в оргия, нали? 

- Подобаващо за следотърсачка! - щракна с пръсти Камила. - Този път не мога да ти отрека таланта. 

- Съгласна съм с отговора на жената-друид - Не. 

- Аз не бих имал особено против, но този път ще пропусна. 

- Колко жалко. - въздъхна Камила. - Е, може би онзи мистериозен господин би откликнал.

- Разумно. Даже е препоръчително да отказвате на вещицата куртизанка. - изрече Дейвид. - След като си отпочивате за тази вечер, на сутринта се събирате и тръгвате на юг. 
После чу думите на Камила.
- Не, не би откликнал на подобна тъпотия.

- На юг поне е топло. - усмихна се Камила.

- Не отиваме там, за да се наслаждаваме на времето. - напомни ѝ Юки. - Това трябва да е последният токен.

- И като е топло какво? - попита Катрин, макар вече и да имаше представа какво щеше да отвърне тази. 

- Страхотно. Надявам се да е лесен за взимане. - отвърна Камила, сетне се обърна към Катрин. - Как какво? Топлото време е прекрасно, всички носят доста по-оскъдни облекла. Какво има да не му харесваш?

Катрин въздъхна.
- Разбира се, както и предполагах... 

- Ето, виждаш ли? И твоите умения се подобриха, когато стана ясно, че ще ходим на юг. Всичко е прекрасно. 

- На това място има змей. Ако успеете да победите змея, ще получите токена. - разнася се мистериозен глас наоколо. 

- Едноок ли е? - засмя се сама на шегата си Камила.

- Разбира се, че ще е змей. Кога ли в живота ми не е било това? - изсумтя Юки. 

- Не е едноок.