Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

Блейд стана от мястото си.
- Благодаря за поканата. Ще се видим отново. - изрече той, след което пожела лека вечер на всички и си тръгна. 

Юки нямаше намерение да става свидетел на това. Тя пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна. Замъкът ѝ не беше твърде далеч от това място и без това.

- Не, не искам. - отвърна Дейвид. - Върви си. 

Катрин реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на Дейвид, след което си тръгна. 

Камила въздъхна.
- Наистина не те разбирам понякога. - жената стана от мястото си и си тръгна, следвана от свитата, която я чакаше наблизо. Нищо, щеше да се отвори друга възможност на следващото им събиране.

Дейвид изсумтя. Мразеше тия животни. 

Блейд дойде до замъка на Дейвид и почука на вратата. 

Катрин дойде до дома на Дейвид и поздрави Блейд.

Камила отново дойде до дома на Дейвид, следвана от свита слуги, които застави да я чакат отвън.
- Е, изглежда ни очаква поредното забавление. - жизнерадостно поздрави останалите жената.

Юки пристигна пред дома на Дейвид и вяло поздрави останалите идиоти. Надяваше се това да приключи по-бързо, за да може да си получи златото за тази простотия.

Дейвид отиде да отвори и поздрави животните. Изобщо не искаше да се занимава с тях, но нямаше как.
- Влизайте. - изрече той и се дръпна встрани. 

- С удоволствие, мили Дейвид. - изкикоти се Камила и влезе в замъка.

Катрин влезе и седна на мястото, на което седеше вчера.

Юки въздъхна и влезе вътре, след което се настани на мястото си от предния ден.

Блейд също се настани на предишното си място.

Дейвид игнорира Камила, явно пак се беше напила. Той седна на мястото си възможно най-далеч от животните.
- И така... До къде бяхме стигнали... - разгледа записките си. - А, да. Време е за третото ви приключение.
Той ги поглежда.
- Трябва да пътувате на запад, към безкрайния океан и да се сдобиете с третия драконов токен.

- Аз винаги съм готова и да забравим за тази игра и вместо това да се позабавляваме петимата заедно. - облиза устни Камила.

- Няма да е особено забавно, когато не си получа златото, така че продължаваме. - хвърли ѝ остър поглед Юки.

Катрин извъртя очи, сетне въздъхна. Тая наистина беше вещица куртизанка и в реалния живот. 

- Ами то това злато идва от нашата хазна. - въздъхна тежко Камила. Можеше да похарчи наградите на тези за доста по-продуктивни неща, но уви, Клара така бе решила.

- Да, на мен също ми трябва. Достатъчно губя заради тъпия си съпруг. 

Дейвид се намръщи.
- Много ясно, че ще продължим напред, вместо да се занимаваме с глупостите на Камила. - изрече той. - Поемате на запад и пред очите ви има само пясък и вода, докъдето стигне погледа. 

- Дори не съм сигурна, че искам да знам защо все още си женен за него. - въздъхна за пореден път Юки. - Нека тръгваме на запад, или там където се предполага, че трябва да бъдем. 

Блейд се засмя.
- Защото си позволяваше твърде много и баща му не беше особено доволен. - отвърна той. - Да, продължаваме на запад.

Катрин въздъхна и си спомни за горката Силиа. Поне се беше отървала от простотиите на Конър.
- Е, на какво попадаме тук?