Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

- Доста полезно. - кимва Катрин. 

- Добре е да се знае. Щеше да е още по-добре, ако знаехме дали са хубави. - облиза устни Камила.

Снежният тигър се обърна към Юки.
- Благодаря, че доведе тези хора, другарко. Може би ще поживея още дълго. - изрече той и легна да си почива на друго място.

- Това пък какво значение има? - кръстоса ръце Катрин.

- Когато пораснеш още малко, ще разбереш. - прати ѝ въздушна целувка Камила.

След като се отдалечиха от тигъра, заедно с токена, Юки се върна в човешката си форма.
- Поне имаме някаква следа.

- Поне това. - изрече Блейд. - Горкото животно. 

- Трябва да се внимава с вещицата. - изрече Катрин. 

- Абсолютно. - из пространството се разнася нечий глас или на присъстващите просто им се е дочуло.
Те се отправят обратно в кралството. Предстоят им още пътувания. 

- Накъде ще поемем сега? 

- Няма нужда да внимавате с мен, след като можем просто да се забавляваме. - увери ги Камила по пътя обратно до кралството.

- Изглежда трябва да внимаваме. Кой знае какво ще сториш накрая. 

- Нищо, което не сте пожелали, скъпа моя следотърсачке. - намигна ѝ Камила.

- Мхм, със сигурност ще е точно нещо, което не сме пожелали. - изрича Катрин. 

Кралят е получил рапорт за работата на всички. Той се гордее с онова, което са направили Юки и Блейд, но е ужасно разочарован от Катрин и Камила. Кралят им изпраща бележка с молба да се постараят повече, иначе просто ще ги изхвърли от групата и на тяхно място ще намери други.

- Не разбирам защо се държиш така с мен. Дори не се познавахме преди това невероятно приключение да ни събере по този начин. - изкикоти се Камила и се обърна към разказвача. - Нямаше да получим подобен текст, ако ме бяхте оставили да преспя с краля. - напомни тя.

- Това по никакъв начин нямаше да подобри работата ви. - изрече Дейвид.
Той продължи да разказва:
- Нощта минава добре за всички вас. На следващата сутрин се събирате пред портите на кралството и тръгвате на изток, за да търсите следващия токен.

- Дано поне там срещнем нещо интересно. - облиза устни Камила.

- Такъв хубав ден, а вече върви на зле. - промърмори Катрин. 

- Дано днес няма тежко ранени животни. 

- Макар че там предимно е силата на уменията ни. - засмя се Юки.

- Вървите на изток. Учудващо, голяма част от пътуването минава в блажена тишина. На изток е пусто. След известно време, всичко, което виждате са кристални поля и изкуствено създадени пещери. Токенът се крие в една от тези пещери, от вас зависи как ще я намерите. 

- Права си, но е жалко да гледаш ранени животни. - въздъхна Блейд.

- За съжаление такъв е животът. Намеренията ми да отмъстя за случилото се с онзи тигър са истински. - отвърна Юки. 

- О, това вече звучи като умение за мен. - усмихна се Катрин. - Бих искала да видя дали има следи, които да водят към някоя пещера.