Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

Искам да използвам умението си, за да се трансформирам в тигър и да разговарям с него. 

- Добре. Ако хвърлиш девет или повече.

Число: 🎟 № 17

Изглежда успях. Трансформирам се в снежен тигър. 

Дейвид поема дъх.
- За останалите, снежният тигър просто ръмжи тихо, но Юки чува ясно думите му - Другарко, не ми остава много. Не мога да зарежа поста си, това ще се сметне за измяна. Тук дойдоха хора. Успях да ги прогоня, но бях ранен. Ако умра, токенът ще остане неохраняван.

- Това е интересно, другарю. - повтори Юки, във формата на тигър. - Някой те е ранил? 

Тигърът я погледна изненадано. Тая тъпа ли беше?
- Да, другарко. Вече съм доста стар. Навлязоха в пещерата, за да търсят токена. 

- Знаеш ли кой стори това? Тук има много човеци, ако знаем описанието им, мога да ти помогна да си отмъстиш. 

Тигърът изръмжава за останалите.
- Бяха двама. Единият беше покрил лицето си изцяло, другият беше русоляв с къса коса и ужасни сини очи. - изрича съществото. - Искаха да узнаят къде е токена, разбира се, че не им казах. Преди да ги прогоня, захапах единия по ръката. 

Юки присви очи. Това беше добра улика. Вече имаха описание на въпросните крадци.
- Обещавам, в името на вида ни, че ще отмъстя за стореното. Имам предложение - след като принадлежим на един и същ вид, защо не ми дадеш токена, другарю? Така ще е в безопасност с мен, а ти ще можеш да си отдъхнеш от това бреме. 

Главата на тигъра отново ляга върху камъка.
- Не мога да сторя това, другарко. Целият си живот съм прекарал в пазенето на този токен, не мога да го дам на никого, било то и на друг от моя вид.

- Някой ще сподели ли какво се случва? - намесва се Блейд.

Юки се замисли. Точно сега умението, което си беше избрал съпруга на тъмния елф можеше да послужи добре.
- А ако има шанс раните ти да бъдат излекувани? С мен пътува човек, със способности да лекува. Не обещавам, че ще е възможно, но може да пробва поне да забави агонията ти. 

- Става това, че трябваше да ме оставите да преспя с краля. Нямаше да се сети за тази простотия с кражбата след като прекара една нощ с мен. - усмихна се чаровно Камила.

- Съществуват такива хора? Малко ме е страх да му позволя да ме докосва, предвид какво сториха другите от неговия вид. - изръмжава тигъра. - Някой от онези човеци зад теб ли е?

- Как преспиването с краля щеше да реши проблема, вещице? - скръсти ръце Катрин. 

- Те са на наша страна, другарю. Приех помощта им, защото научих за опита за кражба на токена. - излъга Юки и се обърна към Блейд. - Този тигър е тежко ранен. Можеш ли да направиш нещо по въпроса? 

- Както казах, щеше да се фокусира върху по-приятни неща от тази кражба. За следотърсач не си твърде находчива. - засмя се Камила.

- Направо щеше да забрави за кражбата, сякаш магически тя щеше да изчезне. - извъртя очи Катрин. 

- Мога, разбира се.
Блейд се доближи до тигъра.
- Искам да погледна нараняванията му.

- Нямаше да изчезне, разбира се, просто на никого нямаше да му пука. - сви рамене тя. - Е, изглежда в това кралство не познават истинското забавление. 

Тигърът поглежда Блейд, явно този ще му помогне.
- Ако хвърлиш девет или повече, може да поглднеш животното и да му помогнеш.

Катрин сбърчи вежди.
- Това изглежда доста важно за това кралство. Не знам как да прекараш време с краля означава, че на никого няма да му пука после. 
Катрин въздъхна. Тая беше пълна ненормалница и вече беше убедена, че нарочно е накарала служителите да я сложат в отбора на Дейвид.

Блейд взе зарчетата и ги хвърли.

Число: 🎟 № 20

Тигърът позволява на Блейд да погледне нараняванията му. Ветеринарният лекар правилно преценява какво трябва да направи, след което третира раните, зашива ги, маже ги с мехлем и му дава да изпие една болкоуспокояваща отвара. Снежният тигър е благодарен.
- Права си, другарко. Твърде много от живота си дадох, за да пазя едно странно нещо. - тигърът се надигна от мястото си. - Токенът е под този камък.

- Ще бъде в добри ръце с мен, другарю. - отвърна Юки и сигнализира към групата. - Непременно ще отмъстим за стореното, благодарение на описанието, което ми даде. - тя се обърна към останалите. - Засега имаме двама крадци, един рус със сини очи и къса коса, както и втори, с покрито напълно лице.