Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

- Тя не иска да те вижда. - отвърна принцесата. 

Дейвид се учуди. Това от къде дойде? Мъжът излезе от замъка си, трябваше да говори с нея.
- Направил ѝ е нещо, нали? Трябва да говоря с нея. 

- Не! - изрече Силиа и опита да възпре Дейвид от това да тръгне. - Катрин не иска да те вижда. Не сега. 

Дейвид не разбираше защо Силиа го спира. Какво беше сторил Иан, по дяволите? 
- Съжалявам, Силиа, трябва да говоря с нея. Какво ѝ е направил той, за да не иска да ме вижда? 

Силиа хвана Дейвид за раменете.
- Слушай ме внимателно. - започна тя. - Сега не е времето да говориш с нея. Сега трябва да помислиш за себе си и как да спреш Иан. Той е накарал Катрин да ти предаде съобщение - Иан те търси. 

Дейвид изсумтя. Познаваше Иан, бе негодник, но това да гадае какво е сторил на Катрин щеше да го измъчва.
- Това ли е? Не е казал друго? 

- Не. - изрече принцесата. - Не знам историята ви, но бъди нащрек.

Дейвид въздъхна.
- Стига, Силиа, какво ми спестяваш? 

Силиа остана безизразна. Нямаше да подкопае доверието на Катрин и да му разкаже какво бе станало с нея.
- Не е времето за това сега. Казах ти, старай се да си в безопасност. - отвърна принцесата. - И не припарвай до дома на Катрин. Тя е в безопасност.
Тя тръгна обратно към замъка на Катрин. Трябваше да предупреди Розан да се оглежда за Дейвид и да го спира от това да посети Катрин. 

Дейвид изсумтя. Ставаше нещо, но изглежда никой нямаше да му сподели какво. Трябваше да разбере къде се криеше Иан. Мъжът влезе в замъка си и отиде да вземе меча си, след което повика и Хектор със себе си. Щеше да обикаля таверните, надяваше се някой да го е виждал и да знае повече. 

Дейвид преобърна кралството, но следа от Иан никаква. Мъжът се дразнеше все повече. Той не помнеше да е споменавал името му пред приятелите си, Катрин нямяше как да се е объркала. Искаше да поговори с момичето, не разбираше защо тя отказваше да го вижда. Появата на Иан обратно в живота му върна и болезнените спомени за Мередит. Скъпата му сестра, която бе взела глупавото решение да си отнеме живота заради изневярата на Иан. Дейвид въздъхна и отиде да си налее чаша вино. Този път не трябваше да оставя Иан да се измъкне жив. 

Силиа и Розан дойдоха до дома на Дейвид. Бяха търсили Катрин цял ден и цяла вечер, но следа от нея нямаше, което беше много притеснително. Принцесата почука на вратата на замъка, надявайки се Дейвид да е тук.

Дейвид отиде да отвори. Притесни се да види тия двете пред дома си.
- Какво е станало? 

Силиа погледна към Розан, сетне въздъхна.
- Иан отвлече Катрин. Опитваме се да ги намерим. - отвърна принцесата. 

Очите на Дейвид се разшириха, лицето му пребледня.
- Отвлякъл е Катрин? - в гърлото му застана буца. - Какво говориш, Силиа? 

- По-миналата вечер дойде до замъка ѝ. Аз бях тази, която му отвори вратата. - отвърна принцесата. Чувстваше се виновна за станалото, макар и да нямаше вина. - Упои ме и после я е отвлякъл. 

- Трябва да ги намерим. Не знам какво може да ѝ стори Иан. - изрече Дейвид.
Добре че не беше пиян днес, че нямаше да е от никаква полза. Трябваше да им каже след партито на Арус, че Иан се е появил, но не мислеше, че ще опита да нарани Катрин отново.
- Спомена ли нещо? 

- Не. - поклати глава принцесата. - Не знам дали не е добра идея да останеш тук, ако реши да те потърси по някакъв начин. 

- Ти полудя ли? - повиши тон Дейвид. - Как да остана тук, като тя е някъде в неговата компания? Ще търся с вас. Довечера ще се прибера. Ако реши да ме търси, ще ме намери. 

- Добре, нека вървим. С Розан обиколихме кралството, наистина не знам къде вече да търсим.