Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

Дейвид изсумтя. Познаваше Иан, бе негодник, но това да гадае какво е сторил на Катрин щеше да го измъчва.
- Това ли е? Не е казал друго? 

- Не. - изрече принцесата. - Не знам историята ви, но бъди нащрек.

Дейвид въздъхна.
- Стига, Силиа, какво ми спестяваш? 

Силиа остана безизразна. Нямаше да подкопае доверието на Катрин и да му разкаже какво бе станало с нея.
- Не е времето за това сега. Казах ти, старай се да си в безопасност. - отвърна принцесата. - И не припарвай до дома на Катрин. Тя е в безопасност.
Тя тръгна обратно към замъка на Катрин. Трябваше да предупреди Розан да се оглежда за Дейвид и да го спира от това да посети Катрин. 

Дейвид изсумтя. Ставаше нещо, но изглежда никой нямаше да му сподели какво. Трябваше да разбере къде се криеше Иан. Мъжът влезе в замъка си и отиде да вземе меча си, след което повика и Хектор със себе си. Щеше да обикаля таверните, надяваше се някой да го е виждал и да знае повече. 

Дейвид преобърна кралството, но следа от Иан никаква. Мъжът се дразнеше все повече. Той не помнеше да е споменавал името му пред приятелите си, Катрин нямяше как да се е объркала. Искаше да поговори с момичето, не разбираше защо тя отказваше да го вижда. Появата на Иан обратно в живота му върна и болезнените спомени за Мередит. Скъпата му сестра, която бе взела глупавото решение да си отнеме живота заради изневярата на Иан. Дейвид въздъхна и отиде да си налее чаша вино. Този път не трябваше да оставя Иан да се измъкне жив. 

Силиа и Розан дойдоха до дома на Дейвид. Бяха търсили Катрин цял ден и цяла вечер, но следа от нея нямаше, което беше много притеснително. Принцесата почука на вратата на замъка, надявайки се Дейвид да е тук.

Дейвид отиде да отвори. Притесни се да види тия двете пред дома си.
- Какво е станало? 

Силиа погледна към Розан, сетне въздъхна.
- Иан отвлече Катрин. Опитваме се да ги намерим. - отвърна принцесата. 

Очите на Дейвид се разшириха, лицето му пребледня.
- Отвлякъл е Катрин? - в гърлото му застана буца. - Какво говориш, Силиа? 

- По-миналата вечер дойде до замъка ѝ. Аз бях тази, която му отвори вратата. - отвърна принцесата. Чувстваше се виновна за станалото, макар и да нямаше вина. - Упои ме и после я е отвлякъл. 

- Трябва да ги намерим. Не знам какво може да ѝ стори Иан. - изрече Дейвид.
Добре че не беше пиян днес, че нямаше да е от никаква полза. Трябваше да им каже след партито на Арус, че Иан се е появил, но не мислеше, че ще опита да нарани Катрин отново.
- Спомена ли нещо? 

- Не. - поклати глава принцесата. - Не знам дали не е добра идея да останеш тук, ако реши да те потърси по някакъв начин. 

- Ти полудя ли? - повиши тон Дейвид. - Как да остана тук, като тя е някъде в неговата компания? Ще търся с вас. Довечера ще се прибера. Ако реши да ме търси, ще ме намери. 

- Добре, нека вървим. С Розан обиколихме кралството, наистина не знам къде вече да търсим. 

- Под дърво и камък. - изрече Дейвид. - Катрин няма време, трябва да я намерим.
Мъжът излезе на двора и тръгна с двете жени. Надяваше се Катрин да не е пострадала още повече. 

Иан изпрати бележка до дома на Дейвид.

"Утре очаквам да дойдеш сам на този адрес в покрайнините, ако искаш милата ти Катрин да се прибере в дома си жива и здрава."

Дейвид се прибра горе-долу доволен. Беше спечелил 510 000 злато, но за това изгуби цели 300 000. Нищо, поне участваше в събитието. 

Дейвид се прибра с изтънялата си кесия. Беше заложил 300 000 в казиното и спечели 390 000 злато. Това събитие беше повече от ужасно. 

Дейвид се прибра в дома си. Беше загубил 300 000 злато, но се прибра с печалба от 660 000.

Лесли дойде да остави съобщение до този дом.

"Силиа беше убита.
Сбогуването с нея ще продължи два дни до 26.08 в замъка ѝ в Еритос."

Дейвид беше поканил животните и сега чакаше да се изтърсят пред дома му. 

Юки въздъхна тежко, след което почука на вратата на дома на онзи Дейвид. Дори не беше богат, лисицата нямаше да спечели нищо особено от участието си в тази простотия, но все пак реши да не изтърва златото.

Катрин дойде пред дома на Дейвид. 

С радостна стъпка Камила пристигна пред замъка на Дейвид, следвана от свита слуги. Застави мъжете да я чакат наблизо и се приближи до вратата.
- Надявам се Дейвид скоро да ни отвори. - усмихна се тя, кимвайки в поздрав на другите там.