Замъкът на баронет Дейвид Грейвс

Дейвид кимна.
- Добре. Ако хвърлиш седем или повече, може да пробваш.

Катрин въздъхна и взе зарчетата, след което ги хвърли.

Число: 🎟 № 19

- Е, поне веднъж си свърши работата. - плесна с ръце доволно Камила.

Дейвид се усмихна.
- Катрин използва уменията, които е придобила по време на работата си. Тя вижда множество следи от стъпки по пътя. Проследява ги, но само едни от тях водят до правилната пещера. Открихте мястото. 

- За разлика от теб. - изсмя се Катрин. - Е, в пещерата какво друго има? 

- Кристали. Много кристали. Ужасно много. - отвърна Дейвид. - От вас зависи колко бързо ще откриете криещия се токен в тази пещера. 

- Нека да направя заклинание, разкриващо токена насред кристалите. 

Блейд разгледа стените.
- Опасявам се, че моите скромни умения няма да са от никаква помощ тук.

- Кристалите не са одушевени предмети и колкото и да харесвам как изглеждат, уви, уменията ми тук също не са от особена полза. - сви рамене лисицата.

Дейвид се обърна към Камила.
- Вещицата може да пробва да направи нещо със заклинание, ако хвърли седем или повече. 

Число: 🎟 № 9

- Правя заклинание за да разкрия насред кои от кристалите е токенът.

Дейвид въздъхна.
- Вещицата успява да разкрие илюзията на това място. Сред кристалите се вижда фалшива стена, зад която се крие токена. 

- Колко интересно. Изглежда онези крадци не са особено умни. Дано поне наистина да са хубави. - засмя се Камила.

- Пак какво значение има това? Те са крадци и пречат на мисията ни. Ти на чия страна си изобщо?

- На своя естествено. - усмихна се Камила. - Ако са хубави, защо пък да не се позабавлявам с тях? След като кралят не иска...

- Кралят също вече се съмнява в лоялността и на тази поданичка. - изрече Дейвид. - Вещицата взима токена и групата се прибира в кралството. 

- Този път успяхме сравнително бързо да се справим. - Блейд е доволен. 

- Да. Кралят изпраща хвалебствени слова и за Катрин и Камила. - въздъхна Дейвид.
Камила най-малко го заслужаваше, но уви, нямаше какво да направи. 

- Колко грубо. - скръсти ръце Камила. - Досега никой владетел не се е усъмнявал в мен. Изглежда този крал си заслужава съдбата, макар и да съм щастлива, че най-сетне получих признанието, което заслужавам. - въздъхна жената.

- И този път ли се прибираме в кралството? 

- Значи другите управители не са особено наред. Но може би не знаят онова, което тукашният крал знае. - сви рамене Дейвид и се обърна към Катрин. - Да, прибирате се да си починете и да съберете сили за следващото изпитание. 

- Кралят не знае нищо, след като не ме е пробвал. - намигна му Камила.

Идиотите изглежда не разбираха намека. Дейвид се опитваше да им каже, че е дошло време да си ходят. Лисицата стана от мястото си.
- В такъв случай, ще се възползвам от това да си почина. 

- Кралят дори няма намерение да те пробва. Той е щастливо женен. - изрече Дейвид. - И за днес ще приключим до тук. Утре може да дойдете пак.

- Че то това досега не е спирало никого. - сви рамене Камила. - След като вече не играем, ти би ли искал да си прекараме страхотно през остатъка от тази вечер?