Търсене

Евдемия извъртя очи. - И? Това е част от миналото ми, която не съм искала, какво от това?

Евдемия вирна вежда. - Не съм убедена, че на "светотворението" му пука за мен толкова. В твоята вселена несъмнено е така, но реалността е коренно различна, Свиньо.

- И отново описваш себе си. - засмя се Евдемия. - Продължавай с глупостите, никой не им вярва.

Евдемия се изсмя. - Само в твоята глава е, Свиньо ненормална. Ако исках да продължавам да работя като проститутка, щях да си остана в публичния.

- И ето, че отново говориш за себе си, Свиньо. - засмя се Евдемия. - Върви си върши работата в публичния, че да не започнат хората да излизат по улиците да се оплакват.

- Това съществува само в твоята глава, Свиньо ненормална. - усмихна се Евдемия. - Явно си толкова побъркан, че си представяш, че ти си мен. Небивалиците ти се случват само на теб.

- Как така защо? - изрече Евдемия направо обидена. - Аз да не съм побъркана, че да се занимавам точно с теб?

Евдемия се засмя. - Всеки случай не и да облизвам твоя пенис. - отвърна елфката.

Евдемия инстинктивно се отдръпна от Свинята. - Ближи си го сам, Свиньо гнусна. - изсумтя елфката.

- Малко се съмнявам, ама добре. - извъртя очи Евдемия. Този никога нямаше да се спре.

- Що не пробваш, Свиньо? После ще си събираш вътрешностите от земята.

Евдемия скръсти ръце. - Разкарай се, гнусна Свиньо. За разлика от теб, аз нямам намерение да се излагам пред хората.

Евдемия дойде и поздрави присъстващите, без Свинята Каво.

- Отново говориш за себе си. Те единствените селяндури, които биха направили подобна тъпотия сте ти и домакинството ти. Никакъв народ не съм обслужвала, това отново ти го правиш. - изрече Евдемия и се обърна към Халон. -…

- И отново говори за себе си, Свинята. - засмя се Евдемия. - Никога няма да "дояздим" да ставаме "булки" на изроди и ненормалници като вас! И аз отново не разбирам къде виждаш "всичкото селяндур" да ми прави подобни неща…

- Не, Свиньо тъпа, това е защото си безсрамна, ненормална Свиня! - изсъска Евдемия.

- Аз като ти казвам, че тоя постоянно ме бърка със себе си. Пак не си е пил хапчетата, не че някога го е правил. - надсмя се Евдемия.

- Ще вземеш, ама в някой друг живот. - изсмя се елфката.

- Честно казано, не. - отвърна Евдемия и отново се обърна към Каво. - Качвам се на майка ти. След като знаем за какво всъщност си тук, няма значение.

Елфката изсумтя. - Често се явявам на погребения. Особено на такива Свине като тебе, ненормалнико! Защо ни следиш?

Евдемия ядно изсумтя. По партитата не обръщаше внимание, пък и там бе доста по-шумно, но сега, когато тишината можеше буквално да се пипне, до ушите на елфката достигнаха неприятните гласове на Каво и проклетия му кон. Т…

Евдемия сбърчи вежди и скептично погледна Халон. Тази въздишка за какво беше?!

Евдемия бе вперила поглед в снежните земи по-нагоре, когато до носът ѝ достигна ужасна воня. - Какво, по дяволите? - изсумтя тя, надявайки се да не е дошла от Халон.

Евдемия прие букета с хладна усмивка и неволно доближи цветята до носа си. Имаха слаб аромат, не бяха като онези от цветния пазар. - Красиви са, благодаря. - изрече жената. - Да поостанем за малко.

Евдемия намираше събитието за леко нелепо, но поне щеше да спечели злато. Елфката вървеше към поляната, не знаейки какво да очаква от тази насилена и нелепа среща. Тя доближи Халон. - Здрасти. - усмихна се.