Търсене

- Както и вие, изглежда. - надсмя се елфката. - Елфите може и да не са добре дошли на много места, но поне имам свобода да правя каквото пожелая, за разлика от вас. Княгинята реши да си върви. Това място беше пълна загуб…

- Не мисля. - изрече Евдемия. - Имам си начини как да се пазя.

- Ами той и в публичния дом на Еритос се продава, така че не мисля, че ще му бъде чак такъв проблем. - изрече Евдемия. - Единствената мисъл, която ме успокоява е, че този изрод няма да живее кой знае колко дълго.

Евдемия въздъхна. - Надали обаче ще се реши да си вземе къща на това място. Това ще бъде твърде хубаво, за да бъде истина.

- Не знам дали е само Грох, но говорът му се разбираше. При Каво нищо не разбираш. И онова, което си мислиш, че значи една дума, при него има съвсем различно значение. - изрече елфката.

- Не ти и трябва да го виждаш, честно казано. Едно, че ще ти се прави на интересен и второ, че няма да разбереш и две от изреченията, които бръщолеви. - извъртя очи Евдемия.

- За Каво говоря. - с неприязън отвърна Евдемия. - Спокойно, на него нищо лошо не му се случва, а също толкова лудите му кон и дракон ще го пазят.

- Не знам много, но знам, че една лисица е избягала от тук. - отвърна елфката. - Щом е пълно с всякакви изроди, това място звучи като идеално за онзи ненормалник. Дано се вземе къща тук и не го видим повече.

- Това е повече от глупаво, но не е моя работа. - въздъхна елфката. - Може би за това почти никой не е чувал за това място, надали пътувате. То изглежда няма и как.

Евдемия се засмя. - Беше казала, че съм в дома ти. Явно не е съвсем така. - продължи да се смее жената. - Още не мога да проумея защо сте решили да използвате патки, вместо злато.

Евдемия сви рамене. - Нямам представа, но благодаря за съвета. - отвърна елфката. - Цялата жилищна зона е твоя?

Евдемия сви рамене. - Не ме интересува дали ми вярваш или не. Не съм умряла да доказвам каквото и да е на когото и да е. - отвърна елфката. - Бях вече в планината, запознах се с някакъв дракон Грох.

- Съдила съм го точно два пъти и в двата пъти съм печелила. - изрече елфката. - Не е като да се спира с ненормалните си глупости, но поне не ме напада.

- Имам си пълното право да откажа. Ако реши все пак да ме нападне, мога да го осъдя и да му се стъжни. - изрече Евдемия. - Не е съвсем идеално, но никой не е защитен от подобни неща.

- Няма. Просто ненормалникът си е внушил, че бих спала с него за толкова. - извъртя очи елфката. - И цялото злато на света да ми даде, пак няма да стане.

Евдемия извъртя очи. - Както казах - не всички. - изрече тя и въздъхна. - Разбира се, ненормалника Каво. Не се и учудвам, още повече ако цената им е била две хиляди злато.

- Не всички. Пък и като гледам, не на всеки му пука дали робите са на свобода или не. - изрече Евдемия. - Като цяло, не е чак толкова лошо. Освен един ненормален изрод и един тъмен елф, не са ме нападали други хора или с…

Евдемия се изсмя. - Не съм. Живея в Еритос спокойно. - отвърна елфката. - Нямам представа за историята на сатирите. Изглежда и вие сте си го заслужили за онова, което сте сторили.

Евдемия скръсти ръце. - Аз права си имам, за вас не знам. - изрече жената. - Значи вие сте причината години наред онези негодници да избиват нашата раса.

Евдемия се обърка още повече. - Правилно ли съм разбрала... Създали сте тъмните елфи, защото елфите са ви ядосали? - вирна вежда жената. - Наистина?

Евдемия дълги години бе живяла в робство, нямаше представа за какво говори тази жена. - Извинете, наистина не ви разбирам. - отвърна елфката. - Какво сме сторили?

Евдемия нямаше представа тази жена защо реагира така. - Съвсем не. Аз съм от Еритос и дойдох да посетя Валдора. - отвърна елфката. - Не знам защо си мислите, че бих искала да ви убия.

Евдемия се обърна изненадана към тази жена. - Извинете. - изрече княгинята. - Не видях никъде знак, че е забранено влизането на елфи. Въобще някога щеше ли да съществува място, на което расата ѝ да е добре дошла?

Евдемия отново се телепортира във Валдора, този път в жилищната им зона. Елфката въздъхна и започна да обикаля наоколо.