Къщи

- Сестра ти няма да ти проговори? Че защо? - изненада се Чин. - Също така лисиците са си доста секси, човешките жени повечето са грозни. При тях този проблем го няма.

- Сестра ми не ги харесва. Донякъде я разбирам. - отвърна Афсол. - Красотата е относително понятие.

- Е, че кво не я кефи сестра ти в лисиците? - изненадано отвърна Чин. - Да, гадни са по характер, ама иначе са доста добре на външен вид.

- Е, да де, харатерите им и нещата, които вършат. - отвърна Афсол.

- Еми затова ти казвам, бе човеко. Пращате ги да работят в публичния дом и си решавате проблема с тях. Те не заслужават да имат права! - отвърна съществото.

- Както казах по-рано, няма как да се получи. Дори не знам как вие сте ги принудили да работят в публичния ви дом. Лисицата в Еритос е доста силна, обикновени хора не могат да се мерят с нея.

Чин се изсмя.
- Повечето лисици са силни само за вас човеците. - отвърна съществото. - Да, уж съществували някъде там някакви силни лисици, но ние не сме ги виждали. Тук са смотани, единственото опасно е да не вземат да те хипнотизират, но ако ги хванеш преди това и ги упоиш, е лесна работа. Един морски дракон ни помага с това и доста лесно ги водим в Приказен Блян.

Афсол въздъхна.
- Не ме интересува, честно казано. - изрече принцът. - Нямам и представа защо като цяло постъпвате така с тях, но не е моя работа.

- Поне не сме луди. Това вашето място Еритос звучи доста тъпо. - възмутено отвърна дракончето.

- А тая Валдора пък изобщо не звучи по този начин. - въздъхна Афсол. - Все едно, трябва да вървя.
Принцът пожела лек ден на дракончето, след което се телепортира обратно в Еритос.

Чин въздъхна. Надяваше се скоро да срещне поне тази секси мацка, за която Господарят му беше казал.

Евдемия отново се телепортира във Валдора, този път в жилищната им зона. Елфката въздъхна и започна да обикаля наоколо.

Тиана тъкмо беше излязла, когато забеляза някаква елфка в жилищната зона. Това беше повече от ужасно. Феята побърза да пресрещне жената.
- Елфическа жена, тук? Как посмя да дойдеш?! - разгневи се феята. Със сигурност тази елфка щеше да я нападне, вероятно даже за това беше дошла.

Евдемия се обърна изненадана към тази жена.
- Извинете. - изрече княгинята. - Не видях никъде знак, че е забранено влизането на елфи.
Въобще някога щеше ли да съществува място, на което расата ѝ да е добре дошла?

Тиана се изненада на реакцията на елфката.
- То тук, че свободни елфи няма - няма. - намръщи се феята. - По-скоро се питам какво целиш, влизайки в дома ми. Искаш да ме убиеш ли?

Евдемия нямаше представа тази жена защо реагира така.
- Съвсем не. Аз съм от Еритос и дойдох да посетя Валдора. - отвърна елфката. - Не знам защо си мислите, че бих искала да ви убия.

- Как защо? - повиши тон феята. - Ти си елф. Вие ме мразите, заради онази простотия с тъмните елфи. И да кажа, че съжалявам за това, което сторих, едва ли ще ми повярвате! Пък и не съжалявам, заслужихте си го!

Евдемия дълги години бе живяла в робство, нямаше представа за какво говори тази жена.
- Извинете, наистина не ви разбирам. - отвърна елфката. - Какво сме сторили?

Тиана въздъхна. Тази елфка или се преструваше, или беше живяла в някоя пещера досега.
- Тъмните елфи. Те са резултат на проклятието, което хвърлих върху расата ви, защото ме ядосаха. Разбира се, вие ни го върнахте със сатирите. Е, те сега управляват това място, а аз нямам права надявам се да сте доволни. - извъртя очи феята.

Евдемия се обърка още повече.
- Правилно ли съм разбрала... Създали сте тъмните елфи, защото елфите са ви ядосали? - вирна вежда жената. - Наистина?