Къщи

- Както вече няколко пъти казах, аз нямам права, но синът ми е господар на това място. - отвърна Тиана. - Той е този, който измисли разплащането с патки, в никой случай не съм съгласна с тази идиотщина, но никой не зачита моето мнение вече. Златото държи само в Приказен Блян, при все, че имаме находище...

- Това е повече от глупаво, но не е моя работа. - въздъхна елфката. - Може би за това почти никой не е чувал за това място, надали пътувате. То изглежда няма и как.

- Никой тук не пътува. Аз, както вече за не знам кой път казвам - нямам права. С течение на времето сина ми превърна Валдора в сварталище на всякакви уроди. Никой от тях не желае да излиза от тук, защото не виждат смисъл. Особено откакто някакъв морски дракон домъкна лисици за публичния дом, никой вече няма интерес към нищо друго. - изсумтя феята.

- Не знам много, но знам, че една лисица е избягала от тук. - отвърна елфката. - Щом е пълно с всякакви изроди, това място звучи като идеално за онзи ненормалник. Дано се вземе къща тук и не го видим повече.

- Нищо не знам за лисиците, не мога да посещавам Приказен Блян. - отвърна Тиана. - Не съм сигурна и за кой ненормалник говориш, но ако е човек, ще му е доста трудно да живее тук, освен ако не отиде също в публичния дом. Тук човеци не живеят за постоянно, прекалено слаби са.

- За Каво говоря. - с неприязън отвърна Евдемия. - Спокойно, на него нищо лошо не му се случва, а също толкова лудите му кон и дракон ще го пазят.

- Ако живее с магически същества, вероятно би могъл да дойде тук, нямам представа, не съм го виждала, а и не изгарям от желание. - сви рамене феята.

- Не ти и трябва да го виждаш, честно казано. Едно, че ще ти се прави на интересен и второ, че няма да разбереш и две от изреченията, които бръщолеви. - извъртя очи Евдемия.

- То аз и тукашните създания трудно ги разбирам. Няма да е голяма разлика. - въздъхна Тиана.

- Не знам дали е само Грох, но говорът му се разбираше. При Каво нищо не разбираш. И онова, което си мислиш, че значи една дума, при него има съвсем различно значение. - изрече елфката.

- Това звучи странно и объркващо, но никак не ме учудва. - отвърна Тиана. - Такива уроди ще извика синът ми, естествено. - феята отново изсумтя.

Евдемия въздъхна.
- Надали обаче ще се реши да си вземе къща на това място. Това ще бъде твърде хубаво, за да бъде истина.

- Вероятно няма и да му бъде позволено, синът ми никога не е разрешавал на чужденци да живеят за постоянно тук, освен ако не бъдат наети в Приказен Блян. Морският дракон също ще си тръгне скоро.

- Ами той и в публичния дом на Еритос се продава, така че не мисля, че ще му бъде чак такъв проблем. - изрече Евдемия. - Единствената мисъл, която ме успокоява е, че този изрод няма да живее кой знае колко дълго.

- Човеците имат къси животи, така че да. Но ти отново ще бъдеш поробена рано или късно, така че не съм сигурна за какво толкова се радваш. - сви рамене Тиана.

- Не мисля. - изрече Евдемия. - Имам си начини как да се пазя.

- Сигурно. - подигравателно отвърна Тиана. - Нищо няма да те спаси, както не спасява и останалите ти побратими и посестрими. Но нищо, заслужавате си го така или иначе.

- Както и вие, изглежда. - надсмя се елфката. - Елфите може и да не са добре дошли на много места, но поне имам свобода да правя каквото пожелая, за разлика от вас.
Княгинята реши да си върви. Това място беше пълна загуба на време. Тя се телепортира обратно в Еритос.

- Ха! Свобода имала! - подигравателно се изсмя Тиана. - Ще види тя, дори и сега да е изкарала късмет, надали ще е за дълго.

Юки използва кристала, който купи наскоро, за да се върне във Валдора. Лисицата искаше да стигне до задните входове на публичния дом, но проклетото нещо я изпрати на някакво съвсем различно място.