Къщи

- И ще накажа Зарган, заради некомпетентността на Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана. - с усмивка повтори Неро.

- Прекрасно. - студено отвърна лисицата. - Ще вървя. Относно онзи тъп камък - наистина беше безполезен, както и идиота, който изпратих да го вземе. Както и човешката жена, която ти е разказала тази история. - с насмешка продължи Юки.

- Наистина ли няма да останеш поне още малко? - с надежда в гласа попита Неро. - Нямам нови твои портрети от последния път, в който те видях.

- Ще се наложи да рисуваш по спомен. - студено отсече Юки, сетне използва кристала, за да се махне от това място. Не беше идеална развръзка за нея, но беше най-доброто, на което бе способна предвид отровата, циркулираща в тялото ѝ.

Неро въздъхна тежко. Наистина трябваше да открие Зарган и да го накаже, след което да изкопчи от него възможно най-много информация за това кралство Еритос. Морският дракон придърпа към себе си празното платно, което стоеше в ъгъла на единствената стая в къщата и започна да рисува.

Елвира слезе от кораба и започна да се разхожда из Валдора. Хубавото беше, че няма да ѝ се наложи да идва на това откачено място повече.

Балтазар беше дошъл да вземе патките от тъпата си майка, когато видя нова красива човешка жена да се разхожда из жилищната зона.
- Коя си ти, хубава пичко? - пресрещна я сатирът с усмивка на лице.

Елвира едва не повърна обяда си, когато видя това същество.
- Аз съм Елвира от Еритос, а вие кой сте? - попита жената, макар и да не ѝ се говореше много с това същество.

- Е как кой съм бе, пичко? Аз съм Балтазар, господар съм тука на Валдора. - широко се усмихна чудовището. - Радвам се, че такива хубави мацки идват тука.

- Господарят на Валдора? - учуди се Елвира. - Явно е станала някаква грешка. Изобщо не приличате на него.

- Не е станала грешка, пичко, ако говориш за портрета, аз съм, майка лично го рисува. Просто е от преди 700 години. - невъзмутимо отвърна за пореден път съществото.

Елвира вирна вежди.
- И защо решихте да дадете портрет от преди седемстотин години?

- Е как защо, да го видят яките мацки и да дойдат в нашата хубава Валдора. И ако искаш да знаеш, проработи. Една доста секси мацка с червена коса, Лилит, дойде в Приказен Блян и я ебахме яко с един от лисиците. - самодоволно отвърна Балтазар.

Елвира се намръщи.
- Не ме интересува какви ги е вършила онази курва. Типично в неин стил би било.

- Еее, що тъй говориш бе пичко? Жената е много добре и хубаво се ебе. - отвърна Балтазар.

- Не се и съмнявам, все пак е грандиозна курвентия, която само за секс мисли. - извъртя очи Елвира. - Не разбирам за какво ме занимавате с простотиите на Лилит.

- Така е бе пичко, права си. Тука имам едно находище на злато, разбрах вече, че в туй вашето Еритос го харесвате. Колко ше земеш да те еба яко? - попита сатирът.

Очите на Елвира се разшириха от изненада.
- Моля? - изсъска жената. - К-кое ви кара да мислите, че бих се съгласила да правя секс с вас?

- Как кое бе пичко? Златото, което ше ти дам. Тука имаме много, колко ще земеш? - продължи сатирът.

- Николко. Не бих правила секс с вас. - изрече Елвира погнусена. Защо ѝ беше въобще да идва?

- Е че що бе пичко? Кво ми е, тука аз съм най-добрата партия. - засмя се Балтазар. - Ако искаш и на тебе ще ти викна някой от лисиците.

- Не, благодаря! Нямам нужда от никого, за да се чувствам доволна. Имам си достатъчно сексуални партньори. - излъга жената.

Балтазар въздъхна.
- Бахти, надявах се да дойдат повече жени за ебане от туй вашето Еритос. - недоволно изсумтя чудовището. - Ще ти дам 3 милиона злато.

- Казах ви вече, че няма да спя с вас. - изрече Елвира. - И не знам как очаквахте някоя от Еритос да се съгласи да спи с вас, освен Лилит. Дори и Евдемия, която е елф и не е харесвана, щеше да ви откаже.

- Еми де да знам бе пичко, обикновено женките като вас харесват туй тъпото злато, дето за нищо не става. - сви рамене Балтазар.