Къщи

- Прекрасно. - с усмивка я поздрави Неро. - Тъкмо си мислех за теб и се надявах да те видя скоро. Изглежда тази земя наистина е магическа.

Лисицата извъртя очи.
- Разбира се. Трудно ми е да повярвам, но тези идиоти имат и къщи ли? Не изглеждаха достатъчно цивилизовани за подобно нещо. - невъзмутимо отвърна тя.

- Разбира се. - усмихна се Неро. - Дори аз имам къща тук, ще бъда безкрайно щастлив ако се съгласиш да я посетиш. Пък и ми заръчаха да те попитам нещо. - подигравателната нотка в тона на морския дракон бе лесно доловима.

- Не съм сигурна, че ме интересува какво биха искали да ме питат тези безполезни създания. Къде е въпросната ти къща? Ако е тук, доста разочароващо.

Усмивката не слизаше от лицето на морския дракон. Той подкани лисицата да го последва до една от постройките. Беше доста неугледна, както и повечето къщи във Валдора.
- Просто къща. Нямам нужда от повече, тук съм с важна мисия. След теб. - той се отмести, за да позволи на Юки да премине първа през прага.

Юки хвърли студен поглед към Неро, сетне влезе в къщата. Имаше само една стая, в средата на която стоеше вехта дървена маса с два стола, а в един от ъглите стоеше стойка с празно бяло платно и бои за рисуване на нея. Нямаше абсолютно нищо друго.
- И живееш така? - повдигна вежди жената.

- Нямам нужда от повече на това място. Заповядай, седни. Донесох от личния си запас с амброзия. - той наля питието в две чаши, подавайки едната на лисицата. - Не се притеснявай, не съм добавил нищо друго, освен обичайната ни рецепта.

Юки въздъхна и отпи от чашата. Беше глупаво да се доверява на този предател, но нямаше какво повече да ѝ стори, освен да реши най-сетне да я убие. И така, или иначе, за нея нямаше никакво значение. Вкусът не се различаваше от обичайния.
- Е, какво е толкова важното, което са ти заръчали да ме питаш? - с пренебрежителен тон започна тя.

Неро отпи от чашата си, сетне изцъка с език.
- Спиритуалната ти енергия е нестабилна. Добре, после ще ти приготвя стабилизираща отвара. Трябва да внимаваш.

Юки плесна няколко пъти с ръце.
- Просто прекрасно. Чудно чия е вината да е в подобно ужасно състояние. - саркастично подметна лисицата. - Силно се съмнявам обаче, че някой друг знае за това, така че не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.

- Нищо, просто наблюденията ми. - усмихна се Неро. - Не бива да прекаляваш, използвайки силите си, тази отрова не е шега работа.

- Повика ме в тази съборетина, за да ме заплашваш? - изсмя се Юки. - Дори и в това състояние, ще ти е доста трудно да ме победиш. Не забравяй, че дори и гнусните умения на Долината на Кошмарите не ти донесоха заветната девета опашка. Ако си решил точно сега да ме подценяваш, си в огромна грешка.

- Просто съм загрижен за здравето ти. - сви рамене Неро, отпивайки от чашата си. - Не е свързано с това, което ми заръчаха да те питам. Отдавна не сме се виждали, радвам се да разбера, че си в сравнително добро състояние.

- Този разговор е абсолютно безполезен. - намръщи се Юки, отново отпивайки от чашата си. - Не си загубил рецептата, която измислихме преди години, но това е единственото положително нещо, което мога да кажа за теб. Казвай какво толкова искаш да ме питаш, защото аз на свой ред трябва да разговарям с теб относно нещо важно.

- В такъв случай ти първо. - усмихна се отново Неро.

Лисицата въздъхна.
- Единствената причина, поради която се съгласих изобщо да се върна повторно на това място, са оцелелите лисици. Искам да ги освободиш. Ако толкова много държиш на мен, както твърдиш, няма да е трудно.

- Една човешка жена от Еритос искаше да те питам защо изпращаш човеци да ти търсят магически камъни, от които нямаш нужда. - отвърна Неро, сякаш изобщо не беше чул думите ѝ.

Юки присви очи.
- Ще довлека тази човешка жена за косата до тук и ще ѝ откъсна главата пред очите ти. - разгневи се лисицата. - След като животите на моите посестрими са толкова незначителни за теб, за да получаваш избирателни проблеми със слуха, може би ако те принудя да изпиеш кръвта ѝ, ще се излекуваш.

По лицето на Неро се изписа погнусена гримаса.
- Добре знаеш, че мразя кръв. - отвърна той, сумтейки. - Просто е молба, на която не мога да откликна в момента, повярвай ми, повече от всичко бих искал да ти помогна. Всъщност, ако искаш да ги спасиш, има много лесен начин за това. Единствената причина да са тук е, защото искам да създам техни копия. Трябва да бъдат в безопасност, а благодарение на репутацията на расата ни, това е доста трудно. Не се притеснявай, грижа се за тях.

- Няма да се присъединя към Долината на Кошмарите. - невъзмутимо отсече Юки. - Ако се грижиш за тях, колкото се грижеше и за учениците ни, нямаше половината да бъдат мъртви, а планината, на която живеехме да е пуста от стотици години. Също така, не ти отправям молба. Освободи всички лисици, които държиш в публичния дом на тези нещастници, инак няма да имат още дълго време територия.