Къщи

- Да, явно наистина не знаеш. - въздъхна Тиана. - Елфите искаха да делим територии навремето, но расата ви беше доста по-многобройна от нашата, което използваха като претекст да завземат по-голяма част от това, което ни се полагаше на нас феите. Съжалявам, но още тогава си бяхте долни и си заслужихте това, което направих. Е, в крайна сметка и двете раси пострадахме много. Сега нито ти, нито аз имаме права.

Евдемия скръсти ръце.
- Аз права си имам, за вас не знам. - изрече жената. - Значи вие сте причината години наред онези негодници да избиват нашата раса.

- Какво се правиш и ти на интересна, сякаш не ни отвърнахте със същото? - изсумтя Тиана. - Сатирите съсипаха всичко, което толкова време градих, да не говорим колко феи бяха отвлечени и изнасилвани до смърт от тях. И къде са ти правата? Робиня си, аз поне мога да живея тук спокойно.

Евдемия се изсмя.
- Не съм. Живея в Еритос спокойно. - отвърна елфката. - Нямам представа за историята на сатирите. Изглежда и вие сте си го заслужили за онова, което сте сторили.

- Живееш спокойно? Каква лъжкиня. - присмя се феята. - Няма място, където вашата раса да живее спокойно, поне в това си приличаме все още. В Еритос нима не сте роби?

- Не всички. Пък и като гледам, не на всеки му пука дали робите са на свобода или не. - изрече Евдемия. - Като цяло, не е чак толкова лошо. Освен един ненормален изрод и един тъмен елф, не са ме нападали други хора или същества. Да, расата не се приема съвсем добре, но не ни създават и проблеми.

- Или лъжеш, или си намерила единственото място в света, където не ви ловят и продават. - подигра се феята. - Това място Еритос си звучи точно като сварталище на луди, предвид какво е направил някакъв човек от там с коня си в Приказен Блян. И чудо - жертвите му бяха три елфки, какво съвпадение!

Евдемия извъртя очи.
- Както казах - не всички. - изрече тя и въздъхна. - Разбира се, ненормалника Каво. Не се и учудвам, още повече ако цената им е била две хиляди злато.

- Откъде да знам колко е била? - сви рамене Тиана. - Аз нямам права и не ми е разрешено лично да посещавам Приказен Блян. Какво значение има колко са стрували? - повдигна вежди феята.

- Няма. Просто ненормалникът си е внушил, че бих спала с него за толкова. - извъртя очи елфката. - И цялото злато на света да ми даде, пак няма да стане.

Тиана се изсмя.
- То сякаш някой ще те пита. - отвърна феята. - Не е като да можеш да имаш мнение по въпроса.

- Имам си пълното право да откажа. Ако реши все пак да ме нападне, мога да го осъдя и да му се стъжни. - изрече Евдемия. - Не е съвсем идеално, но никой не е защитен от подобни неща.

- Да го осъдиш? - присви очи Тиана. - Че кой ще ти даде на теб да припариш до подобно място като съд? Разбира се, че ще присъдят победата на човека, но те поздравявам за смелите мечти. - подигра се феята.

- Съдила съм го точно два пъти и в двата пъти съм печелила. - изрече елфката. - Не е като да се спира с ненормалните си глупости, но поне не ме напада.

Тиана се изсмя.
- Добре, ще се престоря, че ти вярвам. - отвърна феята. - Така или иначе дори и да си изкарала късмет с това място Еритос, тук нещата не стоят така и нямаш никакви права, така че внимавай. Особено много внимавай ако ходиш в планината Дерт, там се върти един отвратителен гнол, който специално много мрази расата ви.

Евдемия сви рамене.
- Не ме интересува дали ми вярваш или не. Не съм умряла да доказвам каквото и да е на когото и да е. - отвърна елфката. - Бях вече в планината, запознах се с някакъв дракон Грох.

- Не знам дали си умряла, но ако продължиш да посещаваш Дерт, може и наистина да умреш. - изсмя се подигравателно Тиана. - Грох е най-доброто, което можеш да срещнеш там. Другите са много зле, като повечето тук.

Евдемия сви рамене.
- Нямам представа, но благодаря за съвета. - отвърна елфката. - Цялата жилищна зона е твоя?

- Не, ти глуха ли си? - посочи ушите си с пръст Тиана. - Аз нямам права, дори къщата в която живея принадлежи на сина ми. Както и всичко в тази гора. Можеш да ги наемеш срещу патки. Тази простотия с патките... - разгневи се отново жената.

Евдемия се засмя.
- Беше казала, че съм в дома ти. Явно не е съвсем така. - продължи да се смее жената. - Още не мога да проумея защо сте решили да използвате патки, вместо злато.