Къщи

Юки хвърли студен поглед към Неро, сетне влезе в къщата. Имаше само една стая, в средата на която стоеше вехта дървена маса с два стола, а в един от ъглите стоеше стойка с празно бяло платно и бои за рисуване на нея. Нямаше абсолютно нищо друго.
- И живееш така? - повдигна вежди жената.

- Нямам нужда от повече на това място. Заповядай, седни. Донесох от личния си запас с амброзия. - той наля питието в две чаши, подавайки едната на лисицата. - Не се притеснявай, не съм добавил нищо друго, освен обичайната ни рецепта.

Юки въздъхна и отпи от чашата. Беше глупаво да се доверява на този предател, но нямаше какво повече да ѝ стори, освен да реши най-сетне да я убие. И така, или иначе, за нея нямаше никакво значение. Вкусът не се различаваше от обичайния.
- Е, какво е толкова важното, което са ти заръчали да ме питаш? - с пренебрежителен тон започна тя.

Неро отпи от чашата си, сетне изцъка с език.
- Спиритуалната ти енергия е нестабилна. Добре, после ще ти приготвя стабилизираща отвара. Трябва да внимаваш.

Юки плесна няколко пъти с ръце.
- Просто прекрасно. Чудно чия е вината да е в подобно ужасно състояние. - саркастично подметна лисицата. - Силно се съмнявам обаче, че някой друг знае за това, така че не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.

- Нищо, просто наблюденията ми. - усмихна се Неро. - Не бива да прекаляваш, използвайки силите си, тази отрова не е шега работа.

- Повика ме в тази съборетина, за да ме заплашваш? - изсмя се Юки. - Дори и в това състояние, ще ти е доста трудно да ме победиш. Не забравяй, че дори и гнусните умения на Долината на Кошмарите не ти донесоха заветната девета опашка. Ако си решил точно сега да ме подценяваш, си в огромна грешка.

- Просто съм загрижен за здравето ти. - сви рамене Неро, отпивайки от чашата си. - Не е свързано с това, което ми заръчаха да те питам. Отдавна не сме се виждали, радвам се да разбера, че си в сравнително добро състояние.

- Този разговор е абсолютно безполезен. - намръщи се Юки, отново отпивайки от чашата си. - Не си загубил рецептата, която измислихме преди години, но това е единственото положително нещо, което мога да кажа за теб. Казвай какво толкова искаш да ме питаш, защото аз на свой ред трябва да разговарям с теб относно нещо важно.

- В такъв случай ти първо. - усмихна се отново Неро.

Лисицата въздъхна.
- Единствената причина, поради която се съгласих изобщо да се върна повторно на това място, са оцелелите лисици. Искам да ги освободиш. Ако толкова много държиш на мен, както твърдиш, няма да е трудно.

- Една човешка жена от Еритос искаше да те питам защо изпращаш човеци да ти търсят магически камъни, от които нямаш нужда. - отвърна Неро, сякаш изобщо не беше чул думите ѝ.

Юки присви очи.
- Ще довлека тази човешка жена за косата до тук и ще ѝ откъсна главата пред очите ти. - разгневи се лисицата. - След като животите на моите посестрими са толкова незначителни за теб, за да получаваш избирателни проблеми със слуха, може би ако те принудя да изпиеш кръвта ѝ, ще се излекуваш.

По лицето на Неро се изписа погнусена гримаса.
- Добре знаеш, че мразя кръв. - отвърна той, сумтейки. - Просто е молба, на която не мога да откликна в момента, повярвай ми, повече от всичко бих искал да ти помогна. Всъщност, ако искаш да ги спасиш, има много лесен начин за това. Единствената причина да са тук е, защото искам да създам техни копия. Трябва да бъдат в безопасност, а благодарение на репутацията на расата ни, това е доста трудно. Не се притеснявай, грижа се за тях.

- Няма да се присъединя към Долината на Кошмарите. - невъзмутимо отсече Юки. - Ако се грижиш за тях, колкото се грижеше и за учениците ни, нямаше половината да бъдат мъртви, а планината, на която живеехме да е пуста от стотици години. Също така, не ти отправям молба. Освободи всички лисици, които държиш в публичния дом на тези нещастници, инак няма да имат още дълго време територия.

- Валдора е важна стратегически за нас, ако решиш да я нападнеш, останалите генерали от Долината на Кошмарите също ще се изсипят тук. Не бих искал да пострадаш, така че горещо те умолявам да не правиш нищо подобно. Лисиците ще са в безопасност тук, давам ти думата си.

- Аз съм в достатъчно добри отношения със сегашния ви владетел. Нежеланието ти да ми съдействаш никак не ме учудва. Трябва доста да ме мразиш, след всичко, което стори срещу мен и цялата ни раса. Просто ще говоря с него.

Морският дракон се изсмя.
- Лорд Ашура дори няма да ти обърне внимание. Не бързай да се ядосваш отново, не го казвам, защото те подценявам. Просто откакто спечели войната срещу небесното кралство почти не обръща внимание и на нас. Изглежда уменията на небесния крал да омайва са по-добри и от твоите. - през смях продължи чудовището.

Юки направи гримаса.
- Познавах и него и нямам думи в каква каша сте се забъркали всичките. Точно затова съм и винаги ще остана неутрална. Никога няма да ти простя за това, което стори, изглежда освен мен, ще разочароваш и Нана. Ще трябва да се върна и да ѝ кажа, че посестримите ни ще си останат робини на това ужасно място. - с престорена тъга в гласа отвърна Юки. Разбира се, искаше да помогне на лисиците, но в това състояние не беше възможно за нея да го стори.

- От човешките жени, с които разговарях, научих че Нана се е устроила доста добре в човешкото кралство, в което живее. Не смятам, че има нужда от повече гърла за гранене. - отвърна Неро.

- Тя е добре, но също така знае какво се случва с тях тук. Аз също знам, не съм глупачка.

Неро въздъхна.
- Знаеш, че ще направя всичко, за да си щастлива. Искаш ли да убия безполезния им господар? Щом сегашната ситуация толкова те обижда, ще го сторя и ще взема това място под крилото си. Така по-спокойна ли ще бъдеш?

Юки се замисли за момент. Неро беше долен предател, но причината да убие други йокаи винаги бе била, за да се докаже като полезен за Долината на Кошмарите. Нямаше да убие тези лисици, макар и да не можеше да го спре да експериментира върху тях. Някой ден щеше да открие антидот за проклетата отрова и да си отмъсти за всичко това, така или иначе никога нямаше да успее да копира същността на енергията ѝ, каквото и да стори.
- Да. В планината им живее един гнол. Искам да убиеш и него. - с монотонен глас изрече тя.

- Ще избия цялата им раса, за да няма място за грешки. - поклати глава утвърдително Неро. - След като сме се изяснили, Нана също ще може да бъде спокойна.

- И ще накажеш Зарган за това, че ми натресе слугата си Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана.