Къщи

- Валдора е важна стратегически за нас, ако решиш да я нападнеш, останалите генерали от Долината на Кошмарите също ще се изсипят тук. Не бих искал да пострадаш, така че горещо те умолявам да не правиш нищо подобно. Лисиците ще са в безопасност тук, давам ти думата си.

- Аз съм в достатъчно добри отношения със сегашния ви владетел. Нежеланието ти да ми съдействаш никак не ме учудва. Трябва доста да ме мразиш, след всичко, което стори срещу мен и цялата ни раса. Просто ще говоря с него.

Морският дракон се изсмя.
- Лорд Ашура дори няма да ти обърне внимание. Не бързай да се ядосваш отново, не го казвам, защото те подценявам. Просто откакто спечели войната срещу небесното кралство почти не обръща внимание и на нас. Изглежда уменията на небесния крал да омайва са по-добри и от твоите. - през смях продължи чудовището.

Юки направи гримаса.
- Познавах и него и нямам думи в каква каша сте се забъркали всичките. Точно затова съм и винаги ще остана неутрална. Никога няма да ти простя за това, което стори, изглежда освен мен, ще разочароваш и Нана. Ще трябва да се върна и да ѝ кажа, че посестримите ни ще си останат робини на това ужасно място. - с престорена тъга в гласа отвърна Юки. Разбира се, искаше да помогне на лисиците, но в това състояние не беше възможно за нея да го стори.

- От човешките жени, с които разговарях, научих че Нана се е устроила доста добре в човешкото кралство, в което живее. Не смятам, че има нужда от повече гърла за гранене. - отвърна Неро.

- Тя е добре, но също така знае какво се случва с тях тук. Аз също знам, не съм глупачка.

Неро въздъхна.
- Знаеш, че ще направя всичко, за да си щастлива. Искаш ли да убия безполезния им господар? Щом сегашната ситуация толкова те обижда, ще го сторя и ще взема това място под крилото си. Така по-спокойна ли ще бъдеш?

Юки се замисли за момент. Неро беше долен предател, но причината да убие други йокаи винаги бе била, за да се докаже като полезен за Долината на Кошмарите. Нямаше да убие тези лисици, макар и да не можеше да го спре да експериментира върху тях. Някой ден щеше да открие антидот за проклетата отрова и да си отмъсти за всичко това, така или иначе никога нямаше да успее да копира същността на енергията ѝ, каквото и да стори.
- Да. В планината им живее един гнол. Искам да убиеш и него. - с монотонен глас изрече тя.

- Ще избия цялата им раса, за да няма място за грешки. - поклати глава утвърдително Неро. - След като сме се изяснили, Нана също ще може да бъде спокойна.

- И ще накажеш Зарган за това, че ми натресе слугата си Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана.

- И ще накажа Зарган, заради некомпетентността на Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана. - с усмивка повтори Неро.

- Прекрасно. - студено отвърна лисицата. - Ще вървя. Относно онзи тъп камък - наистина беше безполезен, както и идиота, който изпратих да го вземе. Както и човешката жена, която ти е разказала тази история. - с насмешка продължи Юки.

- Наистина ли няма да останеш поне още малко? - с надежда в гласа попита Неро. - Нямам нови твои портрети от последния път, в който те видях.

- Ще се наложи да рисуваш по спомен. - студено отсече Юки, сетне използва кристала, за да се махне от това място. Не беше идеална развръзка за нея, но беше най-доброто, на което бе способна предвид отровата, циркулираща в тялото ѝ.

Неро въздъхна тежко. Наистина трябваше да открие Зарган и да го накаже, след което да изкопчи от него възможно най-много информация за това кралство Еритос. Морският дракон придърпа към себе си празното платно, което стоеше в ъгъла на единствената стая в къщата и започна да рисува.

Елвира слезе от кораба и започна да се разхожда из Валдора. Хубавото беше, че няма да ѝ се наложи да идва на това откачено място повече.

Балтазар беше дошъл да вземе патките от тъпата си майка, когато видя нова красива човешка жена да се разхожда из жилищната зона.
- Коя си ти, хубава пичко? - пресрещна я сатирът с усмивка на лице.

Елвира едва не повърна обяда си, когато видя това същество.
- Аз съм Елвира от Еритос, а вие кой сте? - попита жената, макар и да не ѝ се говореше много с това същество.

- Е как кой съм бе, пичко? Аз съм Балтазар, господар съм тука на Валдора. - широко се усмихна чудовището. - Радвам се, че такива хубави мацки идват тука.

- Господарят на Валдора? - учуди се Елвира. - Явно е станала някаква грешка. Изобщо не приличате на него.