Къщи

- Имам предвид, - продължи лисицата. - че едва ли ще насочва вниманието си към вас човеците дълго. Не виждам причина да го прави, след като ако наистина е тази Юки, за която повечето от нас знаят, може да живее където пожелае. Тя не обича да се заселва на местности с голямо население. Поне така сме чували. По-голямата част от живота си е прекарала на върха на една планина.

Силиа извъртя очи.
- Не ме интересува къде е живяла. Дано реши да си тръгне, ама като си знам късмета, едва ли. - изсумтя принцесата.

- Не знам дали ще си тръгне, съжалявам. Просто това, което ние знаем за нея е доста различно, струва ми се странно да иска да обере някакъв човек. Може би го е направила, за да помогне на Нана, знам ли. - сви рамене лисицата.

- Не, тя не направи това. Тя домъкна Нана, за да ни се прави на интересна. Действията на Нана са си нейни, макар че изобщо не би ме учудило, ако Юки е замесена и в това, точно в неин стил ще е. - изсъска Силиа. - Юки изложи живота на същия този човек сума ти пъти на опасност и то за едното нищо. Сякаш го изпращаше на тези места, за да умре там, проклетницата.

Мей Лан повдигна вежди.
- А този човек.... Защо е правил всичко това? Под влиянието на уменията ѝ ли е бил? Възможно ли е да я е наранил по някакъв начин и тя да си отмъщава така? Не знам, струва ми се странно да набележи един конкретен човек...

- Щом е толкова силна и могъща, не виждам как би се оставила да я нарани най-обикновен човек. Беше му спасила живота един път, след което го накара да върши тези неща. Къде е логиката да го спасява като след това пак ще го излага на опасност? - Силиа бе повишила тон.

- Вероятно е било свързано с това! - отвърна Мей Лан. - Юки се храни със спиритуална енергия, ако е използвала нея, за да лекува някого, вероятно е искала да я възстанови. Възможно ли е да не сте разбрали правилно мотивите ѝ?

- И да е използвала спиритуалната си енергия, как излагайки живота на този, когото е спасила ще ѝ я възвърне? - вирна вежди Силиа.

- За това вече не съм сигурна... - наведе глава лисицата. - Наистина не бих могла да предположа защо Юки би сторила подобно нещо. Склонна съм да вярвам, че Нана е зла, тъй като не знам нищо за нея, освен неласкавите думи на Хексограм, но Юки е прекалено силна, за да има изгода от подобно нещо.

- А тя защото Юки хич не е зла, не. - изсумтя Силиа. - Няма значение, не би могла да ме разбереш.

- Не мисля, че Юки е зла! - отсече Мей Лан. - Тя винаги е помагала на другите, учила е младите они от планината да се пазят и да убиват, за да се грижат за себе си. Поне така се говори за нея. Наистина не разбирам...

Силиа скръсти ръце.
- Като не е зла, как наистина ще си обясниш излагането на човек на безсмислена опасност само защото го е излекувала със спиритуалната си енергия? И също, да доведе още една лисица, която да създава недоразумения между нас, защото сме ѝ се били направили на важни? - вирна вежда Силиа. - Изобщо не звучи зла, не.

- Да създава недоразумения между Вас? - повдигна вежди Мей Лан. - За какво говорите? Какво още е сторила Нана?

- Първо се правеше на болна, за да ѝ помогне моят познат и да я приюти. После го беше хипнотизирала или нещо си там. Твърди, че се държа лошо с нея и я тормозя, което изобщо не е вярно, дори не искам да я виждам, не знам как правя тези неща. - изсумтя Силиа и лицето ѝ почервеня от яд. - И най-голямата простотия - не знам нито как, нито защо, но той ѝ е купил имение за осемстотин милиона злато. Не мога да разбера с какво тази проклетница го е заслужила.

Мей Лан изгледа човешката жена изключително учудено.
- Това звучи доста трудно за разбиране, наистина. - сви устни лисицата. - Възможно ли е да го е хипнотизирала да купи тази къща? Осемстотин милиона... Не знам колко са това, много ли е?

- Много е. - въздъхна Силиа. - Не знам много, но чувам от време на време, че имало някакъв талисман или нещо подобно, което спира силите на Нана. Имението се появи доста след талисмана, едва ли го е хипнотизирала.

Мей Лан още повече се учуди. Не знаеше нищо за никакви талисмани, но тази история звучеше доста странно.
- Тоест твърдите, че Нана е сторила злини срещу този човек, но той по съвсем собствено желание ѝ е купил къща? Защо? - изненадано попита лисицата. - Това няма никаква логика. Да не би да има нещо друго, което не знаете? Инак звучи като луд.

- Вече и аз не мога да кажа какво му става. Мисля, че спи с нея, но той твърди, че това не е така. Нямам никаква представа какво да си мисля вече, това е повече от безумно!

- Наистина е странно, права сте. Ако под това да спи с нея имате предвид тя да предлага секс, защо би се съгласил, ако преди това му е навредила вече?

- Аз от къде да знам? Не е като да си говорим. - въздъхна Силиа. - Няма значение, нямам никакво намерение да се занимавам с тези простотии повече.

Мей Лан въздъхна.
- То и Вие звучите странна. Твърдите, че сте близка с този човек, сега казвате, че изобщо не си говорите... Първо твърдяхте, че бил обран от Юки и Нана, сега твърдите че Нана му предлага секс. Определено не искам да посещавам човешки територии, звучи доста сложно... - въздъхна лисицата.

- Аз го намирам за близък, не бих могла да кажа същото за него относно себе си. - изрече Силиа и разтри гърдите си, за да разсее болката, която твърдението ѝ ѝ докара. - Не го знам дали е обран от Нана, но историята около имението е доста съмнителна. Юки просто го излага на опасности и го занимава с простотиите си, които със сигурност би могла и сама да си свърши. И да, не посещавай човешки територии, горките хора.

- Ако сте близки, защо не го попитате защо точно е купил къщата? - попита Мей Лан. - Можете да бъдете спокойна относно мен, аз не планирам да крада, нито да посещавам места с много човеци.

- Защото явно още не си осъзнала на какви мерзости е способна расата ти. - изрече Силиа. - Защото не е моя работа, не е като аз да съм му ги дала тия пари. Пък и да го питам, нищо няма да се промени, онази проклетница пак ще е тук.

- Не знам защо Ви пречи този човек да прави секс с Нана, но ако Ви пречи и той твърди, че не е така, защо не му вярвате? - изненадано попита Мей Лан.