Търсене

- Благодаря. - усмихна се елфката. - Расата ви изглежда добронамерена. Все едно разговарях с посестрима елф. Ще проуча целта ти малко повече. Евдемия реши да се свърже с други чрез този комуникатор. Надяваше се те да зна…

- Не. - отвърна елфката. - Гористи местности, ясно.

- Опасявам се, че тук не мога да ви помогна. Та аз току-що научих името му, дори не знам как изглежда. - въздъхна елфката. - Всъщност, чух че се издирва някакво чудовище на име Солвар.

Евдемия се изсмя. - Уви, да. Точно такъв експеримент бе проведен тук, но нямах представа от кого точно. Получих различна самоличност, която управлявах за известно време.

Евдемия бегло се усмихна. - Моята раса също живее предимно из горите. Много добре се разбираме с животните, но уви, човеците изглежда много ни мразят, дори не мога да разбера защо. Тъмните елфи са много по-ужасни от нас.…

- Местна съм, да. Аз съм елф. Това е моята раса. Не се различавам много от човеците, освен дългите уши, вечната младост и дългия живот. - отвърна елфката. - Аурека твоята планета ли е?

Евдемия съвсем не я разбираше тази. От лудницата ли беше избягала? - В това кралство се държат така с елфите, но тайно. - отвърна тя. - Идването ни на тази планета? Не помня елфите да са произлязли от другаде.

Евдемия сбърчи вежди. Тази жена знаеше какво преживява? - Съжалявам да узная, че и ти си била проститутка-робиня, която е преследвана от обсебен ненормалник. - въздъхна елфката.

Евдемия беше сащисана. Тази жена какво си позволяваше? Елфката не отвърна на прегръдката ѝ. - Не предполагах, че лисиците се държите толкова приятелски спрямо непознати. - изрече накрая княгинята.

Евдемия обикаляше наоколо заедно с дракона си. Не помнеше да е идвала на това място, но изглеждаше някак пусто.