Търсене

Елвира тежко въздъхна. - Подобрявам се. Надявам се утре вече да съм напълно добре. - уморено отвърна маркизата. - Не ми се идваше, но и не ми се стоеше в замъка. През последните два дни сякаш само спя.

Елвира се довлече след Афсол и вяло поздрави присъстващите. Тя реши да страни от присъстващите, инак щеше да я заболи глава от скандалите им. Наля си чаша сок и се отдалечи от всички, сетне седна на земята.

Елвира извади чифт бельо и изсумтя. - Е, не! Ти трябва да се шегуваш! - извика тя, но надали някой я чу. Беше стояла пред него така, както майка ѝ я беше родила, а той - нищо! Никаква реакция! Жената се облече, сетне се …

Идиот! Пълен идиот! Елвира го наруга в ума си както намери за добре и намусено отвори гардероба си. Реши да е милостива и да му даде още един шанс на правилен избор, затова започна да преразглежда всеки чифт от бельото с…

Елвира взе чашата и жадно я изпи. Сетне се намуси. - Партито навярно ще ме довърши. Няма да пия, но скандалите ще върнат главоболието ми. - въздъхна тя. Изобщо не я интересуваше партито на Лилит. Ей сега Афсол щеше да ви…

Елвира седна на края на леглото. Чувстваше се отново зле. - Прекалих с топлата вода. - задъхано отвърна жената. - След няколко минути ще съм по-добре.

Елвира дълго се къпа. Не обръщаше внимание на почти горещата вода. Искаше просто да напари тялото си и да се затопли. След като приключи, Елвира с мъка облече халата си. Банята бе обгърната от гъста мъгла. Не можеше да в…

Елвира отвори очи. Чувстваше се много по-добре, но не достатъчно, за да излее гнева си върху Афсол така, както заслужава. Тя се надигна в леглото си и леко ѝ се зави свят. Добре, щеше да се нахрани, колкото и да не желае…

Елвира махна с ръка. - Няма нужда и сама мога. Жената се изправи рязко от мястото си и пред очите ѝ заиграха десетки черни петна. Тялото ѝ се отпусна и тя се свлече.

- О, не, не бих могла. - намуси се Елвира. - Само при мисълта за храна ми призлява. Чувствам се зле, не желая да се тормозя и с храна.

Елвира започна да разтрива едното си слепоочие. - Така сякаш всеки момент ще умра. Жалко, не се случва. - отвърна тя тихо. - Да ме пита някой защо пих толкова...

Елвира се бе събудила по едно време и реши, че има сили да изпие отварата, която Афсол ѝ бе донесъл. Жената се почувства малко по-добре. Поне вече не повръщаше толкова често. Тя все още се чувстваше страшно отпаднала. Гл…

Елвира въздъхна и отново затвори очи. Надяваше се скоро да се почувства добре, иначе щеше да се моли да умре.

Елвира го изгледа с поглед, който можеше да го изпепели. Заради кого ли се беше докарала до такова безпомощно и унизително състояние? - Не мисля, че стомахът ми ще понесе и капка вода. - изрече тя намусено, когато поглед…

Елвира се сепна, когато чу гласа на Афсол. Тя се огледа и осъзна, че се намира в стаята, в която живееше в замъка му. Беше се напила до безпаметност и го беше потърсила? - Аз... не помня как дойдох тук. - отвърна уморено…

Елвира отвори очи и мигом съжали. Беше ѝ лошо. Божества, колко лошо ѝ беше само! Жената изстена тихо, звукът от това засили главоболието ѝ. - Не ми е добре. - изпъшка тя, говорейки на себе си. - Няма да пия повече.

Елвира въздъхна и изпи брендито си. Тя отиде на бара и плати бутилката, която бе купила. Двамата с Афсол излязоха и тя сви в ъгъла, за да повърне. Не се чувстваше особено добре вече. Елвира плаща 4000 злато, а Амалтея по…

Елвира се засмя. - Много си загрижен за здравето ми, но явно не и за удоволствието ми. - изсумтя жената. - Нямам нужда от помощта ти и сама мога да се прибера при онова грозно чучело. Заради теб, пак трябва да ѝ гледам г…

- Не. Ти като искаш си тръгвай, аз ще си намеря компания за вечерта, защото вече ми писна да те чакам. - кресна жената. - Да се бе случило наистина, щях да разбера, пък то... На Елвира ѝ се повдигна и тя замълча.

- Хайде пак. - изхълца Елвира и спря за миг, защото не беше сигурна дали няма да повърне, ако си отвори устата. - "Не е истинско, ама..." Гледай си работата! Наистина, ако продължаваш да мислиш за онзи несъществуващ скап…

Елвира вече беше раздразнена. - Интересува ли те наистина? - вирна вежда тя. - Как въобще си забелязал, че ме няма? Принципно си зает да мислиш за онова, което Борто стори с Малена. Жената се сети за друго и избухна в см…

Елвира се засмя. - Пука ли ти наистина? - изрече тя и отпи голямо количество от брендито си. - Аз от известно време не се чувствам добре, но ти така и не забеляза. - жената беше почервеняла от яд. - Беше зает да се обвин…

Елвира възкликна. - Я! Причината за всичките ми проблеми. - засмя се силно маркизата и забеляза чашата в ръката на Афсол. - Уиски? Трябва ти нещо по-добро. Жената размаха ръка към бармана. - Дай една чаша абсент на момче…

Елвира беше в таверната от рано и се наливаше вече няколко часа. Всички се чудеха как още не е изпаднала в алкохолна кома и не е умряла. Жената обаче нямаше такива притеснения, това бе последното, за което да мисли. Тя в…

Елвира се прибра в дома си и беше посрещната веднага от Зола. - Господарке, добре ли сте? Маркизата веднага си плю в пазвата. Беше забравила как изглежда това плашило. - Добре съм, тъпачке. Спри да ми се явяваш от нищото…