Търсене

Елвира се изсмя. - Божества, кой го казва само. - изрече тя. - Ти сякаш не се държеше така с горкия Дейвид. Жената реши да си върви. Тя пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Елвира изсумтя. - И най-безсрамно избяга. Явно стана време отново да напълни фурната на жена си. - изсъска маркизата.

- А, искаш време, за да измислиш още лъжи ли? Няма да стане. - изрече Елвира. - Въобще не ми пука какво ще кажеш вече. От както се появи тази дрипла, всичко което чувам от теб са само и единствено лъжи.

- Недоразумение? - извика Елвира. - Недоразумение е да разбереш нещо погрешно например, не сватба. Как да се ожениш за някаква е недоразумение, идиот такъв?!

- Защо? Да ти изглежда така, сякаш се шегувам? - попита Елвира.

- След време нещата ще се оправят ли? - учуди се Елвира. - Кое те кара да си мислиш, че ще чакам цяла година, за да бъда отново с теб? Сякаш няма други мъже на тоя свят.

Елвира се засмя. - Милият, загрижен бил за мен. И какво щеше да ми направи онази проклетница? Нищо. - изрече жената. - Просто реши да ме разкараш, за да бъдеш със съпругата си на спокойствие.

- Нормали? - извика Елвира и вдигна вежда. - Как да са нормални, идиот такъв, като ти се ожени за тази нещастница и дори посмя да ме изгониш, защото тя така пожела? Сериозно ли ми говориш за нормални отношения след това?…

Елвира се изсмя. Едва се сдържаше да не го зашлеви. - Така ли? То скоро ще се наложи и да спиш с нея, защото няма да можеш да се измъкнеш. - изрече жената. - Даже, според нея, вече го правиш.

- Да, вие се оженихте. Съвсем скоро ще се НАЛОЖИ и да спите, за да роди проклетницата дете. - извика Елвира. - Изобщо не ми обяснявай пълни глупости, лъжец долен.

Елвира изсумтя. - Изобщо не ми се слушат жалките ти лъжи. Ти и за тъпата сватба така казваше, но ето, че се ожени за тази дрипла. Не разбирам какво целиш. Не можеш да ни разделиш ли?

Елвира се изсмя. - Защо това трябва да ме интересува?

Елвира скръсти ръце. - Защо? Жена ти къде е, че да си говорите двамата?

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите.