Търсене

Катрин реши да си върви. Момичето пожела лека вечер на присъстващите, след което си тръгна.

Катрин сви рамене. Каквото и да беше това, надали щеше да промени мнението на Евдемия за Каво.

- Ще видим. Силно се съмнявам.

Катрин се изсмя. - Има точно толкова права, колкото всички тук, Каво. Все едно, не смятам, че каквото и да направиш ще ти се получи.

- Нищо подобно. Също така, Евдемия не е ваша, тя принадлежи единствено на себе си. Каквото и да направиш, Каво, тя никога няма да ти обърне внимание.

- Изобщо не искам да ти ставам булка, Каво.

Катрин скръсти ръце. - Не мисля, че ще си промени каквото и да е, Каво. Стига си ѝ досаждал.

- Защото и ти си също толкова отвратителен, колкото него. - Катрин посочи Каво. - Каво, Евдемия никога няма да промени мнението си за теб.

Катрин се засмя. - Каво, ти наистина ли вярваш, че точно това ще се случи? Евдемия те мрази, никога не би приела нещо от теб. Само дето причини такава болка на Вихрогон, макар че той си го заслужава малко или много.

- И за какво ти е? - попита Катрин, макар и да не знаеше дали иска да узнае отговора.

Катрин доближи Каво. - Какви ги вършиш пък сега? Какво е това?

Катрин дойде и поздрави присъстващите.