Евент: Четвърто парти на кралица Клара

Нана се опита да сдържи негодуванието си.
- Наистина не разбирам защо всички тук смятате, че между мен и наемния убиец има нещо. - въздъхна лисицата.

Каво говори.
- Але булче ней тъй ве тя курвата напрао като киризи песнопеенето и ше кляка. - обясливо каза Каво. 

Елвира въздъхна.
- Не знам къде се намира точно, но съм сигурна, че в компанията на Клеодора ще е добре. Дано скоро се върне, не мисля, че ще ѝ се отрази добре да живее сама. 

- Ще видим. Силно се съмнявам. 

Далия повдигна вежди.
- Защото си пилее златото по теб? Не е ли абсолютно очевидно?

Каво говори.
- Але булче няма лъжа няма измама ве да ма ритни кон ако лъжи прая. - яко и мило каза Каво и си напрай мусколити кончо са измисли нещо ама Курвито го спря че тупаника край нямаши да има. 

Афсол въздъхна.
- Разбирам от къде се пораждат тези ѝ импулсивни решения, но наистина не мисля, че е добре за нея да остава сама с мислите си за дълго. 

Катрин сви рамене. Каквото и да беше това, надали щеше да промени мнението на Евдемия за Каво. 

- Разбира се, че ще го прави. - с неразбиращ тон отвърна Нана. - Толкова време ми отне, за да създам тази красива човешка форма, не е ли най-нормалното нещо човеците да направят живота ми лесен в замяна на това, че им разрешавам да съзерцават красотата ѝ? Не виждам как това означава, че има нещо повече.

Елвира въздъхна.
- Дано да не ѝ е харесала къщата и да реши да се върне. 

- Момиче... Ти работиш като куртизанка. - със същия неразбиращ тон отвърна Далия, натъртвайки на всяка дума. Тази изглежда беше доста глупава. Нищо общо с онази другата лисица, поне от към интелект.

- Така е, но след като отказа да ми помогне, не виждам защо бих му позволила да ми е клиент. - намуси се Нана. - Въобще, той стори толкова злини спрямо мен, че изобщо не желая да комуникирам с него, ако не се налага.

- Поправи ме ако греша, но не му ли се предлагаше съвсем наскоро в онзи ресторант? Момиче, ти някакви сериозни ментални проблеми ли имаш? - Далия не можеше да повярва какъв нелеп разговор водеше. 

- Познавайки Силиа, съм убеден, че е описала къщата до най-малкия детайл. Къщата ще ѝ хареса, проблемът е дали ще я видим някога отново. 

Нана се огледа и забеляза, че Силиа все още я няма, сетне сниши гласа си, за всеки случай.
- Нямах никакво намерение да правя нищо там. Ако наистина ме беше поръчал, когато се върнем, щях да намеря начин да се измъкна от това. Правя го, защото онази Силиа също активно участваше в това да прави съществуването ми по тези земи възможно най-трудно, така че просто си отмъщавам. Знам, че той не се интересува особено от нея, но тя вероятно не смята така. Заслужава си всичките страдания. 

- Съгласна съм, че пиклата заслужава да си знае мястото, но не разбирам как ти точно постигаш нещо различно от цялата тази работа, освен да вдигаш и своите нерви. Това безполезно същество не си заслужава усилията. Тя и без твоя помощ винаги намира начини да създава мелодрами, свързани със слугата.

Каво писа много добро летоброене ама прай ся картинки. Кончо си ми гъза с конска плюнка.

 Силиа трябваше да се върне, за да си напазарува продукти за къщата, както и да поръча на строителите да ѝ построят фонтан и малък басейн. Трябваше да се срещне и с агрономи от Кросфайър Муунлайт, за да си направи градина, в която да отглежда зеленчуци. Така изобщо нямаше да има нужда да се връща до тези земи. Докато прелиташе над покрайнините, принцесата забеляза дим в далечината и нареди на Клеодора да лети натам. Поглеждайки надолу забеляза, че се бяха събрали познатите ѝ на събиране.
- Вярно, събитието. - измърмори принцесата. - Снижи се Клеодора.
Драконът кацна на безопасно разстояние от присъстващите и Силиа слезе от гърба му. Добре, трябваше да остане още няколко дни. Трябваше да нареди на робите ѝ да я представляват по тези събития. 

Афсол забеляза, че Силиа бе пристигнала и се доближи до нея, сетне я прегърна.
- Добре че се върна. 

- Забелязвам, но вече предупредих и двама им, че не смятам да им позволявам повече да се подиграват с мен. А и не съм виновна аз, че наемният убиец не отрече категорично да ме е поръчвал. Явно за него не е проблем останалите да смятат, че би го сторил. Щом е така, не виждам защо да се меся и да ги опровергавам.

- Не е като да съм изпуснала нещо съществено. - сви рамене принцесата и не отвърна на прегръдката на Афсол. 

- Можеше поне да ми оставиш бележка с адреса си. Комуникацията ни ще е трудна, ако възнамеряваш наистина да останеш там.

- Слугата на Арус е женкар и това е всеобща информация за всички в Кросфайър Муунлайт. Никой не би се изненадал от поведението му там. А ето я и госпожицата, реши да те удостои с присъствието си. - изсмя се саркастично Далия. - Изглежда този път не са я отвлякли, интересно. 

- Мястото няма точен адрес, нито пък възнамерявам да водя комуникация с когото и да е. - отвърна принцесата. - Просто дойдох на пазар и си тръгвам пак.

Далия остави Нана и се приближи до тъпата пикла.
- Но как така, колко дълго смяташ, че ще издържиш без всички да се вайкат по мелодрамите ти? - изсмя се жената.