Евент: Четвърто парти на кралица Клара

Силиа скръсти ръце.
- Не виждам как това засяга теб, краво. - изрече принцесата. 
Изобщо не трябваше да кара Клеодора да спира тук.  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

- Дори и сега да не ме засяга, ти ще се погрижиш да засегне всички ни, когато неминуемо ти се случи, затова предварително се притеснявам за безопасността ти. Не е ли съвсем резонно? - усмихна се фалшиво Далия.

- Може да си навреш измислената загриженост отзад. - незаинтересовано отвърна Силиа. [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

Елвира не беше никак съгласна с решението на Силиа, но слушайки Нана и Далия какви ги говореха, изобщо не я учудваше защо Силиа бе избрала да си тръгне. 

- Разбира се и определено щях, ако не разбирах какво целиш всъщност с всичко това. Надяваш се мигом всички да скочат и да те умоляват да останеш, нали така? Всичко би сторила, само и само, за да останеш център на внимание. Познавам те добре. 

- Много си далеч от това да ме познаваш добре, но продължавай да се самозалъгваш. - усмихна се Силиа и подмина кравата, след което отиде да си налее чаша абсент. [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

Крисчън реши да поговори със Силиа, макар че не беше сигурен, дали тя ще желае да разговаря с него, особено след нападението и всичко около него. Той се приближи до жената и я поздрави.
- Здравей. Значи думите ти от преди са били истина.

Силиа отпи от абсента си и леко се усмихна.
- Здрасти. - изрече тя и сбърчи вежди. - Думите ми от преди?  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

Халон се обърна към Евдемия.
- Дали е решила да пътешества? 

Евдемия сви устни.
- Не звучи точно така. От думите ѝ изглежда сякаш се е преместила да живее на друго място. 

- Беше споменала, че смяташ да се преместиш на самотен остров. - отвърна Крисчън. - Не предполагах, че... плановете ти са напреднали толкова в тази насока.

Каво писа съдбовна песнопойка и са яви на курвата на очите и говори.
- Але курво тука едно нещо да киризиш имам ве. - яко и мило каза Каво.
- Але ней на Каво чепа. - яко и мило са добави кончито.

- То не е особено изненадващо. По тези земи повечето я познават, трудно е да избегнеш всичките лица, които не искаш да виждаш. От друга страна, Еритос става все по-лошо място за живеене. Само погледни какъв алкохол ни доставиха днес. 

Силиа сбърчи вежди.
- Мен ако питаш, даже се забавиха доста. - въздъхна тя. - Нещо лошо с това?  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

Евдемия се засмя.
- Клара направо надмина себе си този път. - отвърна елфката и с погнуса се обърна към Свинята. - Какво искаш, Свиньо ненормална? Изобщо не ме интересува какво ще ми показваш. 

- Лошо? - поклати глава Крисчън, отпивайки от чашата си с вино, която бе налял по-рано. - Просто го намирам за странно. Имаш толкова приятели тук и на юг, чудно ми е защо в крайна сметка взе това решение? 

Каво говори.
- Але курво туй е добро нещо напрао красота земай да киризиш тука ся вълшебството. - яко и мило каза Каво и бута на курвата в ръцете кончи гъз хартията и беши писал хубаво писмо напрао благодат беши писмото туй имаши на него Але курво ти си долен червелив щангис ама аз за булка ше та земам да си прайш ти добър чеиз курво ти си долна ама кат клякаш напрао гъза ти е добро нещо щото е гъз кат картинка само дет си пълен минус на господата лигавиш чепарете ама булка кат станеш ше та гледам под усмотрението на кончовения бог и шей добро нещо ти ше ми лапаш чепарете и ше та помпим яко в гъзарете с звънчетата и робините и салатата ше прайш на света доброто да стане човек да станеш ти курво о патрава курво.

Силиа горчиво се усмихна. Отдавна бе забравила значението на думата приятели. С повечето дори не разговаряше. 
- Всеки понякога има нужда от ново начало в живота си. Изглежда тук никога няма да ми се получи, затова реших да пробвам на друго място.  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

- Аз самият знам доста за новите начала. Но... Как би се получило каквото и да било на самотен остров? - неразбиращо отвърна Крисчън.

Евдемия побърза да изтърве гнусното парче кожа на земята. Тя прочете нелепостта написана върху нея и се засмя.
- Не че не го знаем, но наистина още повече си полудял, ако си мислиш, че ще бъда с теб, Свиньо! Ако искаш одери целия си кон - никога няма да се случи!