Евент: Четвърто парти на кралица Клара

- Защо да не се получи? Какво повече ти трябва? - недоумяваше Силиа. 

Кончо са изплаши и са кри зад Каво. Каво са разплака ама говори.
- Але курво що си толкоз патрава ве аз тука хубаво нещо прайх ти пак си изкарваш остата долен курвотоп. - зверски каза Каво. 

- Не виждам нищо хубаво в тази неразбираема и неграмотно написана... бележка? - отвърна Евдемия. - Върви се прегледай в лудницата, Свиньо. 

- Точно затова дълго време не вярвах, че думите ти са сериозни. - въздъхна Крисчън. - Можеш да го добавиш към поредното нещо, което не разбирам относно вас северняците ако искаш, но не разбирам как би могла да си щастлива на място, където си съвсем сама. А приятелите ти тук? 

Лилит се доближи до Крисчън и Силиа. 
"Защо се опитваш да я разубеждаваш? Остави я да си живее там като затворница и толкова." 

Каво са активира.
- Але курво ква лудница ве не ве там много бият але курво ти си много зле ве. - адски каза Каво.

- Какво за тях? Аз по никакъв начин не влияя на животите им, могат да се оправят и без мен. - неразбиращо отвърна Силиа. - Не съм сама, Клеодора е с мен. Напълно достатъчно е. 

- Малко са те били, значи. - въздъхна Евдемия. - Колкото и нелепо да звучи историята ти, вече разбирам защо онези дракони са те вкарали там. Макар че явно са били пълни идиоти, тъй като аз на тяхно място направо щях да те убия. 

Крисчън хвърли остър поглед към Лилит и поклати глава.
- Никой не е казал, че не са способни да се оправят и сами. Само такава стойност ли имат другите за теб? Ако нямат нужда от грижите ти, не желаеш да контактуваш с тях? - мъжът не разбираше какво се случва със Силиа. Нападението над нея вероятно доста беше ѝ повлияло. От една страна я разбираше, от друга не можеше да се съгласи, че това е добро решение. Така никога нямаше да открие извършителя.

Каво би чинела и говори.
- Але курво ко ти разбира главата на тебе само чепарете на народа има в нея онез дракони бяха лоши напрао ма избиха сигура са та помпили яко в гъзарете са та пълнили с кереча затуй тъй си изкарваш ся остата. - адски каза Каво и показа плесника.

Силиа не разбираше какво цели Крисчън. Ако се опитваше да я разубеди, за да се върне, нямаше да стане.
- Както казах и преди малко - с повечето не съм комуникирала от доста време. Просто вече нямам намерение да живея в този хаос, затова реших да приоритизирам спокойствието си. 

Евдемия изсмя.
- Те май теб са те оправили. Само в твоята глава има пениси. 

- Няма да се престоря, че разбирам, но след като това е решението ти, предполагам, че мога да ти пожелая да откриеш това, което търсиш. Искам само да знаеш, че не планирам да се отказвам да открия виновника за случилото се преди време. - отвърна той и се отдалечи, за да си налее още вино. 

Каво напрай среден пръст на курвата и говори.
- Але курво ней тъй ве аз съм си типтоп тука хубаво нещо прайх като светост а пък ти са изсра на него. - зверски каза Каво.

Силиа въздъхна. Тя също искаше да разбере кой бе истинският извършител, но следата ѝ не я отведе до никъде. 

Евдемия се изсмя.
- Нищо такова не съм правила, Свиньо. Дори не знам с кой акъл си помисли, че ще приема да ти стана жена след тази простотия. 

Нана беше доста щастлива от думите на онази Силиа. Повече нямаше да ѝ се налага да слуша непрестанните ѝ обиди. Изглежда дори и да не беше истински йокай, легендарният им късмет все пак я преследваше, всичко се нареждаше прекрасно за нея.

Елвира се доближи до Силиа.
- Не е ли малко прекалено, наистина? 

Каво са натъжи.
- Але що няма да приемаш ве курво. - тъжливо каза Каво.

Юки нямаше намерение да се занимава с тази идиотка Силиа, странната енергия, която от край време усещаше по тези земи ставаше все по-силна и на лисицата никак не ѝ харесваше това. Тя призова Ято. 

Ято се яви мигновено и наведе глава. Никак не желаеше да служи на проклетата лисица, но господарят му Зарган бе в трудна позиция и засега се налагаше да търпи униженията.
- Господарке. - с тих глас поздрави демонът. 

- Не разбирам защо да е.
Силиа наистина не разбираше какво им става на тези. Трудно бе да се каже, че бе свикнала с непрестанните обиди на повечето. Изглежда наистина щяха да я съдят за абсолютно всяко решение, което взимаше в живота си. 

- Искам да ми кажеш кой от противните ти побратими е в това кралство. Съветвам те да не опитваш да лъжеш. - с леден тон заповяда Юки.

- Защото не съм толкова луда, че да приема нещо толкова ужасно. - изсумтя Евдемия. 

- Разбирам да е за отдих. Седмица, две, месец, но... да живееш там за постоянно?