Евент: Четвърто парти на кралица Клара

Ято се яви мигновено и наведе глава. Никак не желаеше да служи на проклетата лисица, но господарят му Зарган бе в трудна позиция и засега се налагаше да търпи униженията.
- Господарке. - с тих глас поздрави демонът. 

- Не разбирам защо да е.
Силиа наистина не разбираше какво им става на тези. Трудно бе да се каже, че бе свикнала с непрестанните обиди на повечето. Изглежда наистина щяха да я съдят за абсолютно всяко решение, което взимаше в живота си.  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

- Искам да ми кажеш кой от противните ти побратими е в това кралство. Съветвам те да не опитваш да лъжеш. - с леден тон заповяда Юки.

- Защото не съм толкова луда, че да приема нещо толкова ужасно. - изсумтя Евдемия. 

- Разбирам да е за отдих. Седмица, две, месец, но... да живееш там за постоянно? 

Преди да отвърне, Ято забеляза, че онзи нещастник, който бе оскърбил сестра му беше на това място. Искаше да се телепортира пред него и да го убие, но вероятно щеше да си изпроси още невъобразими мъчения, заради това приведе гнева си под контрол.
- Нужно ли е да ме питате това?

Каво говори.
- Але курво как ужасно ве напрао ше станеш човек ше та гледам яко и мило. - обясливо каза Каво. 

- Прав си, не е нужно. - присви очи лисицата. - Искам да знам ти ли му даде информация къде съм, или Нана? 

Силиа тежко въздъхна. Все повече започваше да съжалява, че бе накарала Клеодора да спре тук.
- А аз не разбирам какво толкова ви става на всички. Изморих се да продължавам да живея в тази тягостна обстановка и ще ме съдите и за това? Съжалявам, не сте познали. [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

- Не съм аз. Не мога да кажа нищо за Нана. - отвърна Ято. Не очакваше Нана също да го предаде по такъв отвратителен начин, като размени свободата му, за да реши собствения си проблем.

- Опазили ме божествата от твоите грижи. - извъртя очи Евдемия. - Гледам си се повече от добре и сама, Свиньо смотана. 

Каво са смя кат гугутка и говори.
- Але курво ко са гледаш ти ве само чепарете и кинтажа на селяндурите гледаш. - обясливо каза Каво.

- Никой не те съди, просто наистина се опитваме да разберем как това да живееш съвсем сама, изолирана от цивилизация е добре. 

- Изглежда това го правиш ти, Свиньо. Сума ти пъти ти казах да не ме бъркаш със себе си. 

Каво говори.
- Але курво казваш ти ама само ти са изкарва остата щото лъжи прайш и ней тъй ти си най долното нещо. - адски каза Каво и си изкара чепарете и си завъртя чепа на курвата на сурата. 

Силиа се засмя.
- Аз съм варварка, ако си забравила. Цивилизацията никога не е била част от мен. - отвърна принцесата и приближи Клеодора.
Нямаше намерение да остава на това място повече. Надяваше се утре да успее да свърши всичко, което си бе наумила и да си тръгне. Тя нареди на дракона си да се трансформира в човек и двете се отправиха към пристанището.  [AI=https://i.postimg.cc/QdB3RnBx/ndnzdn.jpg]

Елвира ядно въздъхна. Тя се доближи до алкохола и си наля голяма чаша вино. Надяваше се Силиа да се успокои и да реши да се върне. Едва ли щеше да бъде здравословно за нея да остане съвсем сама. 

- Добре. Изчезвай. - нареди Юки. След като вече ѝ беше истински роб, лисицата изобщо не се колебаеше да използва силите си върху него, съответно знаеше, че казва истината и действително не знае нищо. Не можеше все още да каже същото за Нана обаче. Тя се приближи до другата лисица. - Днес си доста весела.

Ято се телепортира обратно в дома на Юки. Не можеше да рискува да опита бягство, господарят Неро щеше да го убие на мига. 

- Разбира се, че съм. Не чу ли какво каза онази Силиа? Смята да изчезне от тези земи и да си живее сама някъде. Ако иска и във Валдора може да отиде, няма да е тук повече! - радостно възкликна Нана. [AI=https://i.servimg.com/u/f37/19/50/93/61/pixai-28.png]